Решение № 309 от 11.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Смолян, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500200 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-273 ГПК

С обжалваното решение № 83/24.02.2023г. по гр.д. №1173/2022г.

Смолянски районен съд е осъдил РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“-СМОЛЯН да заплати на Р. Й. Т., ЕГН********** с адрес гр.Ивайловград, ул.“Капитан Петко войвода“ №10, вх.Б, ет.5, ап.29 сумата от 2 309,79 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 17.11.2019г.- 30.09.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 318,20 лв. , представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска -16.11.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска16.11.2022г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдена РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“-СМОЛЯН да заплати на Р. Й. Т. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение,а по сметка на СмРС да заплати ДТ върху уважените искове в размер на 142,39 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 120,00 лева Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд с въззивна жалба с вх.№1840/10.03.2023г от Регионална дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт М.Х., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане 1 и необоснованост на акта. Във въззивната жалба се развиват доводи, че приетото от районният съд, че е налице празнота в специалната нормативна база, поради което прилага разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, съответства на нормата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се прави позоваване на практика на ОС – Русе. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че статута на държавните служители по ал. 1 т. 2 на чл. 142 от ЗМВР се урежда със ЗМВР, а на другите две категории – със ЗДСл и съответно КТ. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187 т. 9, във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., според текста на чл. 3 ал. 3 от която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6.: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период – ищецът е полагал 8 часа нощен труд. Сочи във въззивната жалба, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Твърди се, че за тези служители са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито останалите служители в системата на МВР не се ползват. Твърди се, че това разбиране е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на СЕС по преюдициално дело № С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. Прави се позоваване и на разпоредбите на чл. 107а ал. 18 от КТ и чл. 67 ал. 12 от ЗДСл. Твърди се също, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, тъй като препращането в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е към Глава петнадесета от КТ. Твърди се също, че в чл. 2 ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ; в този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Сочи се по-нататък, че разпоредба идентична на тази на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът за изчисления би бил 1. Излагат се доводи, че в специалната нормативна уредба – ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд. Твърди се, че липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна – законът съдържа същата пълна уредба, каквато се съдържа и в КТ, а подзаконовия нормативен акт по чл. 187 т. 9 от ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ал.

2

1 т. 3 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд; при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилища. Сочи се, че разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото – 0. 25 лева, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179 ал. 2 от ЗМВР. По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи за разликата между „нощен труд“ „извънреден труд“. Прави се позоваване и на публикация на проф. д-р Васил Мръчков относно становището за наличие на специалния /различен от работещите по КТ/ статут на служителите в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, както и на практика на ОС – Велико Търново. Относно иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че според тази разпоредба в редакция ДВ бр. 97/2017 г. за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна, която е и с целево предназначение и самият закон не предвижда заплащането и в натура. Сочи се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 и предпазната храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение,докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл.В заключение във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение не се съдържа обсъждане и преценка на правнорелевантни факти,което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение; претендират се разноски и се прави възражение по чл.78 ал. 5 от ГПК.

В законния срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.

Пред окръжен съд Смолян жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян редовно призован , се представлява от гр.юриск.Христова ,която поддържа въззивната жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение на районен съд Смолян като незаконосъобразно и необосновано и бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.Представя писмени бележки като прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната страна Претендира юриск. възнаграждение и разноски за внесена държавна такса по сметка на окръжен съд –Смолян.

Въззиваемият Р. Й. Т. редовно призован , не се явява .Вместо него пълномощникът му адв.Я.Б. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди решението на районен съд Смолян като законосъобразно и обосновано постановено.Представя писмена защита Претендира разноски в размер на 500 лева по представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е 3 процесуално допустима.Депозирана е в законния срок ,от надлежно упълномощен процесуален представител , ДТ е внесена,при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото са предявени искове с правно основание чл.178,ал.1т.3 във вр. с чл.187 ЗМВР и иск по чл.86 ЗЗД.

По делото няма спор, че ищеца Р. Й. Т. работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността “Старши полицай“ в ГПУ- Ивайловград, към РД“ГП“-Смолян, което служебно правоотношение не е прекратено.

В първата инстанция е била назначена , изслушана , приета и неоспорена СИЕ, която установява, че за периода от 17.11.2019г. до 30.09.2022г., ищецът е положил общо 1636 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ.

Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в НСОРЗ е 1 870 часа. Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 234 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода 17.11.2019г. до 30.09.2022г., преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер н а 2 309,79 лева. Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно е описана в таблица -Приложение 1 е 318,20 лева.

Смолянският окръжен съд констатира ,че спорния по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен/извънреден / труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/-чрез преизчисляване с коефициент 1,143 или тя не е приложима в случая. Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на 4 отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време.

Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Становището както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д.