Определение № 3912 от 21.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3912 гр. София, 21.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Кавракова Аршева като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Частно наказателно дело № 20251100204745 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.

В Софийски градски съд е постъпила жалба с вх.№270094/23.06.25г. на СГС от Д.И.С. чрез адв.А.П. срещу Постановление на СГП от 20.02.2025г. по пр. пр.№17807/2024г. по описа на СГП за отказ от образуване на досъдебно производство потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура - гр.

София от 09.06.2025г. по пр. пр. №3821/2024г. по описа на САП /действителна дата 10.06.25г./

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление на СГП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като се иска същото да бъде отменено и от съда да бъде разпоредено образуването на досъдебно производство.

Излага се фактология от жалбоподателката касателно две сключени споразумения от 16.06.21г. и 18.08.21г. между Народен театър “Иван Вазов“ и ВВВ Консултинг ЕООД във връзка с проектни предложения по два проекта, финансирани от „Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ФМЕИП/ 2014-2021г.„ и „Норвежки финансов механизъм по Оперативна програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, по програма BGCULTURE-1.0 0 1 И BGCULTURE-1.002, с програмен оператор Министерство на културата. Твърди се в жалбата, че директорът на Народния театър В.В. неправомерно е отстранил от проектите правомерно договорения екип на ВВВ Консултинг ЕООД, като това би могло да представлява престъпление по чл.282 и сл. от НК като се изразява и съмнение за възможна злоупотреба със средства предоставени по Договор № РА 14-Р1-1.2-РД-3/16.05.22г. и Договор №РА 14-Р1-1.2-РД-10/29.06.22г. В дванадесет точки се изброяват твърдени нарушения във връзка със сроковете на договорите, изплатените суми по тях и техните изпълнители. Твърди се, че от дружеството са поискали от АДФИ извършване на проверка, но същата не е приложена към преписката. Изтъква се, че В.В. е увеличил щата на Народния театър с дирекция „Международна дейност“ и създаден към нея отдел 1

„Програми и проекти“, като не било изследвано как лицата управлявали въпросните проекти са получавали своите възнаграждения и ощетили ли са бюджета на Народния театър и дали същите притежават необходимата компетентност. В СГС с вх.№87572/18.07.25г. са постъпили материали по пр.преписка №3821/24г. по опис на САП-83 листа. С Разпореждане №2974 от 17.09.25г. на съдия-докладчик по ЧНД№4745/25г. на СГС е изискано изпращането от САП на всички материали съдържащи се в пр. пр.

№3821/2024г. по описа на САП, по които е извършен инстанционен контрол на постановление от 20.02.25г. на прокурор при СГП по пр. пр.№17807/2024г. по описа на СГП. На 21.10.2025г. с вх.№123403 на СГС са постъпили общо 12 тома материали от Апелативна прокуратура-София.

Жалбата с вх.№270094/23.06.25г. на СГС от Д.И.С. чрез адв.А.П. е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК пред АПСофия и от лице, което е направило съответното съобщение, като съдът я счита за допустима. По повод сигнал от Д.И.С. чрез адв. А.П. за неправомерни действия и съмнения за корупционно поведение на директора на Народен театър „Иван Вазов“ – В.В. в Европейската прокуратура /ЕП/ е била образувана пр. пр. № R 279/2024г. По повод сигнала ЕП разпоредила на ГД“НП“ извършването на проверка и след приключването й, на 16.07.2024 г. е отказала да образува досъдебно производство за престъпление от компетентността на ЕП и изпратила материалите на СГП по компетентност.

След приключване на проверката и изпращането на материалите по нея от страна на ЕП по компетентност на СГП, те са били приобщени към вече съществуваща пр.пр. № 21572/2022 г. Пр.преписка №21572/05.05.23г. е приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Същата е била образувана в СГП във връзка с подаден сигнал от директора на Народния театър „Иван Вазов“ във връзка с евентуално извършени длъжностни и документни престъпления свързани с нелегитимни процедури по договаряне на бъдещо разходване на средства и в хода на същата са проверявани именно сключването на горепосочените споразумения между ВВВ Консултинг ЕООД и Народен театър „Иван Вазов“, както и сключването на Договор № РА 14-Р1-1.2-РД-3/16.05.22г. и Договор №РА 14Р1-1.2-РД-10/29.06.22г.

С постановлението от 12.09.24г. по пр. преписка №3030/24г. на САП прокурор при АП-София е указал отделяне на материалите, изпратени от ЕП от пр. пр. №21572/2022г. и ново произнасяне от страна на СГП. На 20.09.2024 г. СГП е отделила от пр.пр. № 21572/2022 г. на СГП копия на постановления на САП, СГП и ЕП и две папки, като на 20.09.2024г. се е произнесла с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.преписка №21572/22г. на СГП Соченото постановление от 20.09.2024г. по пр.преписка №21572/22г. за отказ да се образува досъдебно производство е било потвърдено с постановление на прокурор при АП-София от 17.10.24г. по пр.преписка №3030/2024г. на САП.

На 01.10.2024г. е бил постановен отказ от образуване на досъдебно 2 производство по пр.преписка № 17807/24г. на СГП, който е бил потвърден с постановление на прокурор при АП-София от 03.12.24г. С определение на СГС-НО, 23 състав соченото постановление на СГП е било отменено с дадени задължителни указания от съда. С постановление от 11.02.25г от прокурор при СГП са били разделени материалите по пр.преписка № 21572/23г. общо 9 класьора и същите са били присъединени към пр.преписка №17807/2024г. на СГП.

Разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК изчерпателно дефинира предметния обхват на дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на досъдебно производство. В този кръг актове попадат изчерпателно изброените престъпления, както и престъпленията дефинирани като тежки в хипотезата на чл.93, т.7 от НК.

Обект на съдебен контрол в производството по чл.213, ал.4 от НПК е постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано да се образува досъдебно производство, когато същото е било потвърдено от горестоящ прокурор.

Съдът запознавайки се с приложените материали намира следното:

Направените фактически констатации в постановлението от 20.02.25г. от страна на наблюдаващият прокурор от СГП за хронологията на подготовката на проектите, причините за сключване на въпросните споразумения между ВВВ Консултинг ЕООД и Народен театър „Иван Вазов“ от 16.06.21г. и 18.08.21г., лицата които били включени първоначално в екипа за управление на проектите, причините за промяната на екипите за управление на проектите, сумите изплащани по Договор № РА 14-Р1-1.2-РД-3/16.05.22г. и Договор №РА 14-Р1-1.2-РД-10/29.06.22г., създаването на нова структура в Народния театър, а именно отдел „Програми и проекти“ към дирекция „Международна дейност“ и забавянето в изпълнението по договорите са верни и намират опора в така събраните обяснения от Л.Ч., М.Д., Р.М., В.В., М.Н.-Й., Л.К., както и в приложените комплекти заверени копия от всички документи касаещи сключването, изпълнението и плащанията по Договор № РА 14-Р1-1.2-РД-3/16.05.22г. за безвъзмездна финансова помощ по проект „Скритите съкровища на Народния театър-дигитално достъпни“ и Договор №РА14-Р1-1.2-РД-10/29.06.22г. по проект „Международно културно сътрудничество по експониране на театрално наследство“ и двата по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Жалбоподателката твърди, че директорът на Народния театър В.В. неправомерно е отстранил от проектите правомерно договорения екип на ВВВ Консултинг ЕООД по въпросните споразумения. Съдът след запознаване с фактическите и правни изводи на прокурора в тази връзка намира същите за верни. В действителност нито едно от изброените лица във въпросните споразумения не е било на трудов договор с Народния театър и съгласно условията на Програмата екипите за управление е могло да бъдат заменени с лица със същата или с по-висока квалификация. Смяната е била одобрена от програмния оператор, в случая Министерство на културата. Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателката, че в хода на проверката не било 3 изследвано лицата управлявали въпросните проекти как са получавали своите възнаграждения и дали са ощетили бюджета на Народния театър и дали същите притежават необходимата компетентност доколкото включително и за коментираните от Стоянова лица са приложени трудови договори, длъжностни характеристики и основанията за плащане на определените им възнаграждения по договорите.

В дванадесет точки се изброяват в жалбата твърдени нарушения във връзка със сроковете на договорите, изплатените суми по тях и техните изпълнители. Съдът ще посочи, че видно от приложените в преписката материали и двата договора са подлежали на проверки на място от страна на Програмния оператор и контролните листа в тази връзка са приложени в хода на проверката. Очевидно и по двата договора към момента има сключени по едно допълнително споразумение с анекси към договорите и съответно същите са сключени след проверка на документална им обоснованост.

Програмният оператор в случая Министерство на културата регулярно е изисквал през ИСУН за одобрение план на всички външни възлагания по проекта, като и за всяко събитие свързано с дейността по проекта е изисквал информация за осъществяването му като дейност по проекта. Министерството на културата е депозирало подробен отговор във връзка с причините за забавяне изпълнението на Договор № РА 14-Р1-1.2-РД-3/16.05.22г. и Договор №РА 14-Р1-1.2-РД-10/29.06.22г., като са посочили и причините за това като същите не могат да бъдат окачествени в нито един аспект, нито като неизпълнение на служебни задължения от конкретно длъжностно лице по смисъл на чл.282 от НК нито като неполагане на достатъчно грижи по смисъла на чл.219 от НК.

Истинно е обстоятелството, че видно от писмо изх.№04-02120/18.04.24г. на главния секретар на Министерство на културата директора на Народен театър “Иван Вазов“ е подал сигнал с вх.№65-00-400/15.08.22г. до АДФИ относно констатирани нарушения при провеждане на обществени поръчки и сключване на договори свързани с двете проектни предложения подадени по програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, а в отговора приложен по преписката от АДФИ се посочва, че не са извършвани инспекции на Министерство на културата и Народен театър „Иван Вазов“ и не са постъпвали искания за проверки от тези органи.

На първо място сигналът явно е бил от директора на Народен театър „Иван Вазов“, а не от името на институцията и като такъв е входиран, а съответно финансова инспекция съгласно закона се извършва от финансовите инспектори на агенцията въз основа на заповед на директора на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица, а такава е възможно да не е била издадена. Ако АДФИ е извършило финансова инспекция в хода, на която се констатират данни за извършено престъпление съгласно изискването на 4 закона, а именно чл.19 ЗДФИ е задължена да изпрати материалите в прокуратурата, за което към момента няма данни по проверката.

Съдът преценява и за несъстоятелно оплакването на жалбоподателката, касателно твърденията и, че В.В. незаконосъобразно е увеличил щата на Народния театър със създаването на дирекция „Международна дейност“ с отдел „Програми и проекти“. Директорът се назначава от Министъра на културата след проведен публичен конкурс. Според устройственият правилник на Народен театър “Иван Вазов“, който е публичен документ, организационната структура на театъра се утвърждава и променя от него след съгласуване с Министерство на културата, като директора като такъв утвърждава длъжностното щатно разписание и поименното разписание на длъжностите и в този смисъл няма как създаването на съответната дирекция, с конкретен отдел към нея да бъде осмислено в наказателно правен смисъл, доколкото същото е в правомощията на директора, осъществявано след съгласуване с Министерство на културата, а и според собствените му обяснения е сторено с цел именно по-голяма прозрачност и контрол. Съдът ще прокоментира и фактът, че жалбоподателката във всяка нейна последваща жалба включително и пред настоящия съд детайлизира и разширява предмета на своите твърдения като първоначалните и оплаквания категорично не включват последните писмени изявления.