Решение № 10772 от 03.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10772 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20221110126554 по описа за 2022 година

Предявен e иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца Л. Н. С. от наследството на **** чрез намаляване на извършените от същата приживе завещателни разпореждания съответно от 02.07.2021г. и от 07.09.2021г. в полза на ответницата Т. Г. Н. на следните недвижими имоти:

1/ апартамент № 8, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“, бл. 16, вх. Б, ет. 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 19.09.2016г., с адрес на имота: гр. София, ж. к. „***“, бл. 16, вх. Б, ет. 3, ап. 8, находящ се в сграда с идентификатор ***, брой нИ. на обекта: 1, посочена в документа площ: 54.55 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 20 с площ от 6.77 кв.м. и 3.579 % идеални части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти с идентификатори, както следва: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***;

2/ ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в с. ****, общ. **, обл. *****, на ул.

„*******“ № 30, представляващ УПИ XIX- 543, кв. 63, с площ от 510 кв.м., и от построените в този поземлен имот масивна двуетажна къща с площ от 58 кв.м. и от стопанска сграда с площ от 12 кв.м.

Ищецът твърди, че е единствен наследник по закон на своята майка **** починала на 24.12.2021г., която приживе се разпоредила с цялото си имущество, съставяйки две саморъчни завещания съответно от 02.07.2021г. и от 07.09.2021г. в полза на ответницата Т. Г.

Н., с които завещала на последната следните свои собствени недвижими имоти: 1/ апартамент № 8, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“, бл. 16, вх. Б, ет. 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, и 2/ ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в с. ****, общ. **, обл. *****, на ул. „*******“ № 30, представляващ УПИ XIX- 543, кв. 63, с площ от 510 кв.м., и от построените в този поземлен имот масивна двуетажна къща с площ от 58 кв.м. и от стопанска сграда с площ от 12 кв.м. С оглед на това ищецът поддържа, че 1 разпореждайки се с цялото си имущество за след смъртта си, майка му накърнила запазената му част от нейното наследство, поради което претендира същата да бъде възстановена чрез намаляване на процесните разпоредителни актове. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответницата оспорва предявения иск, поддържайки, че в случая се касае за частни завещателни разпореждания, с които **** е завещала конкретни свои недвижими имоти, поради което облагодетелстваното лице няма качеството наследник, а заветник, поради което, за да е основателна претенцията на ищеца с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, същият следва да е приел наследството на своята майка по опис съобразно нормата на чл.

30, ал. 2 ЗН, за което в случая не били ангажирани доказателства. Независимо от това, като самостоятелно основание за липса на материална легитимация на ищеца да иска възстановяване на запазената му част, сочи, че същият е недостоен да наследява своята майка, тъй като приживе на последната двамата били във влошени отношения, Л. С. не полагал необходимите грижи за майка си, които до смъртта на последната били поети изцяло от ответницата, която дори заплатила разходите, свързани с погребението на **** В условията на евентуалност спрямо тези доводи са изложени фактически и правни съображения за приложимост в случая на конкретни разпоредби от ЗН, регламентиращи начина на извършване на възстановяването на евентуално накърнената запазена част на ищеца от наследството на неговата майка. Твърди се в тази връзка, че след обявяване на завещанието от 07.09.2021г. ответницата се разпоредила с имота, негов предмет, а именно ½ идеална част от поземлен имот УПИ XIX- 543, както и от построените в него жилищна и стопанска сгради. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът следва при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи извършване от наследодателя му на атакуваните от него разпореждания за след смъртта му с процесните имоти в полза на ответницата, че в качеството си на призован към наследяване наследник по закон на **** е приел наследството й по опис, както и паричната стойност на наследствената маса на наследодателя.

Съгласно нормите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове, като когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 4 о т Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, предвиденото в нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН приемане на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, като това е така само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.

В случая, от приобщеното като писмено доказателство удостоверение за наследници на **** с изх. № РКР22-УГ51-54/06.01.2022г. по описа на Столична община, район „Кремиковци“, се установява, че същата е починала на 24.12.2021г., като е оставила като 2 свой единствен наследник по закон своя син- ищеца Л. Н. С.. Следователно, ответницата Т.

Г. Н. е трето лице, а не наследник по закон на **** ***ова ***, поради което на обсъждане подлежи доводът й, че в случая съобразно цитираната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН и разясненията на касационната инстанция по приложението й ищецът е следвало да приеме наследството на своята майка по опис като материална предпоставка за основателност на иска му с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Както бе изяснено, съгласно възприетото от ВКС в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, приемането на наследството по опис от ищеца по иска за възстановяване на запазената му част от наследството на негов наследодател е елемент от фактическия състав, пораждащ това негово преобразуващо право, единствено в хипотезите, когато запазената част е накърнена чрез извършено приживе от наследодателя дарение или частно завещателно разпореждане, тъй като в този случай ползващият се от завещанието, респ. дарението заветник, респ. надарен е кредитор на наследството, докато при универсалното завещателно разпореждане лицето, в чиято полза същото е съставено, придобИ. качеството наследник на починалия завещател. В тази връзка, в мотивите на тълкувателния акт е прието следното: „Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т. е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазената му част/. Самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.“

Наред с това, в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 276 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., ГК, в отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, касационната инстанция е изяснила, че „когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Следователно, в тези случаи не се налага образуване на наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като няма свободно имущество, което би могло да покрие запазената част на лицата по чл. 28 ЗН, а възстановяването ще се извърши направо с дробната част по чл. 29 ЗН. Поради това следва да се приеме, че не необходимо наследството да е било прието по опис, т.е. разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по чл.

16, ал. 2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита, че формират съвкупността.“

3

В случая, от оспорените от името на ищеца две саморъчни завещателни разпореждания съответно от 02.07.2021г. и от 07.09.2021г. на **** се установява, че същата се е разпоредила за след смъртта си в полза на ответницата Т. Г. Н. с два свои конкретни недвижими имота, а именно: апартамент № 8, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“, бл. 16, вх. Б, ет. 3, както и с ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в с. ****, общ. **, обл. *****, на ул. „*******“ № 30, представляващ УПИ XIX- 543, кв. 63, с площ от 510 кв.м., и от построените в този поземлен имот масивна двуетажна къща с площ от 58 кв.м. и от стопанска сграда с площ от 12 кв.м., като от съдържанието на завещанията не се установява воля на завещателя да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано от него към момента на смъртта му. Последното е така, тъй като, както бе посочено, разпоредителните актове съдържат единствено посочване на конкретно описано и индивидуализирано недвижимо имущество, без да съдържат каквито и да е било изрази на завещателя, които да индицират, че с посочените конкретни вещи се изчерпва цялото му имущество. Наред с това, от събраните в хода на процеса писмени доказателства- решение № М1 от 16.02.2011г. на ОСЗ- гр. ** за обезщетяване на ******* със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. ****, решение № М65 от 21.09.1999г. на ПК- гр. ** за възстановяване на ******* на право на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. **** и удостоверение за наследници на ******* с изх. № 44/13.03.2025г. по описа на община **, съгласно което след смъртта му на 03.12.2007г. същият е бил наследен от сина си **** и от дъщеря си- ответницата **** се установява, че по силата на наследствено правоприемство от своя баща последната е придобила право на собственост върху идеални части от конкретни недвижими имоти, различни от завещаните от нея. Поради това следва да се приеме, че процесните завещателни разпореждания имат за свой предмет само част от имуществото на **** респ. че са частни такИ., придаващи на ответницата Т. Н. качеството заветник съобразно нормата на чл. 16, ал. 2 ЗН, спрямо когото, доколкото не е и наследник по закон на завещателя **** ищецът като син на последната с право на запазена част съобразно нормата на чл. 28, ал. 1 ЗН е следвало да приеме наследството й по опис, което в случая не доказва, но и не твърди да е сторил.