Решение № 909 от 22.12.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

No………./ .12.2017г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Капка Микова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1679 по описа за 2016г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Интеркарт Кредит” ЕАД, сегашно наименование „Айкарт кредит“ ЕАД срещу М.Л.Ш. частичен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 15338.76 евро, представляваща част от непогасена главница цялата в размер на 34644.46 евро по договор за кредит №0061657/31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2016г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2011г. между М.Л.Ш. в качеството й на кредитополучател и "Интеркарт Кредит" ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за кредит № 0061657 за предоставяне на револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 52 200 евро.

На същата дата са сключени и следните договори: договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia № 0061657/31.12.2011г. между М.Л.Ш. и "Интеркарт Файнанс" АД, като такава е издадена и предоставена, и Споразумение за прехвърляне на кредит между М.Л.Ш. и "Интеркарт Кредит" ЕАД.

На основание договора за кредит "Интеркарт Кредит" ЕАД е предоставило уговорения кредитен лимит от 52200.00 евро на ответницата, който лимит е следвало да бъде ползван посредством извършване на транзакции с международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia, издадена по договора с "Интеркарт Файнанс" АД. Съгласно чл. 5.1. от Договора за кредит лимитът е разделен на кредитен лимит за транзакции в размер на 26 100 евро и кредитен лимит за разсрочване на месечни анюитетни вноски в размер на 26 100 евро. От своя страна кредитополучателят се е задължил да ползва и върне кредита.

Излага се, че по силата на чл. 8.2. от Договора за кредит, ответницата, дължи върху усвоените суми по лимита за транзакции лихва в размер на 16 % годишно, като усвоените суми по кредита се олихвяват, съгласно чл. 8 от Договора за кредит. За извършени транзакции, както и за определени начислени такси, не се дължи лихва до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване (т.нар. Гратисен период). В случай, че до 15-то число на месеца кредитополучателят не погаси изцяло задължението си към кредитодателя за предходния отчетен период, от 16-то число на същия месец започва лихвен период, в който се начислява и дължи договорна лихва в размер на 16 % годишно върху непогасеното задължение (чл. 8.2. от договора за кредит).

Размерът на годишното оскъпяване по лимита за разсрочване е 11% (чл. 5.3. от договора за кредит), а годишният процент на разходите е 21.60 %.

Съгласно чл. 9.2. от договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да плаща минимална погасителна вноска (МПВ) всеки месец, в размер на 4 % от сумата по усвоения кредит. В случай, че не бъде погасена вноската за съответния месец се начислява такса за невнасяне й.

В случай, че бъде надвишен договореният кредитен лимит, съгласно чл. 6.3. от Договора за кредит се дължи такса за надвишаване на кредитния лимит в размер на 10% (десет на сто) от превишението, но не по-малко от 5 (пет) евро.

Ищецът твърди, че част от сумите по договора за кредит от 31.12.2011г. освен чрез тегления са усвоени и по следния начин:

На 16.02.2010г. между страните са били сключени договор за кредит № 0039000 и договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard/Mastercard Platinum №0039000.

Във връзка с така сключения договор за кредит на 16.02.2010г. е подписано Тристранно споразумение между М.Л.Ш., "Интеркарт Файнанс" АД и "Интеркарт Кредит" ЕАД, по смисъла на което ответницата Ш. признава съществуването на стари задължения към "Интеркарт Файнанс" АД по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard от 29.08.2008г., чийто размер към 15.02.2010г. се равнява на 36077.99лв.

Задължението е превалутирано в евро към сумата от 18446.38 евро. По силата на чл. 3 и 4 от Споразумението "Интеркарт Кредит" ЕАД се е съгласило да погаси изцяло задължението към "Интеркарт Файнанс" АД, в изпълнение на което е извършеното плащане от "Интеркарт Кредит" ЕАД към "Интеркарт Файнанс" АД. С това плащане задълженията на М.Л.Ш. към "Интеркарт Файнанс" АД са изцяло погасени и договорът й от 29.08.2008г. е прекратен. В същото време по сключения Договор за кредит от 16.02.2010г. чрез извършеното погасяване от страна на "Интеркарт Кредит" ЕАД на задължението на ответницата към "Интеркарт Файнанс" АД, е усвоена сумата от 18446.38 евро.

На 31.12.2011г. между М.Л.Ш. и „Интеркарт Кредит" ЕАД е сключено споразумение за прехвърляне на кредит, според което ответницата признава съществуването на стари задължения към „Интеркарт Кредит" ЕАД по договор за кредит № 0039000 от 16.02.2010 в размер на 27687.79 евро, като така натрупаното задължение се погасява, а сумата от 27687.79 евро е усвоена по новия процесен договор за кредит от 31.12.2011г.

Поради неплащане на минимална погасителна вноска през шест поредни месеца, като последната е платена на 15.07.2014г. на основание чл.9 от Общите условия ищецът е направил изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем чрез отправена покана за доброволно изпълнение, считано от 01.03.2015г.

Ищецът сочи, че ответницата дължи по договора главница от 34644.46 евро главница към 18.11.2016г. и 3553.58 евро лихва за периода 21.12.2015г. до 18.11.2016г.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати процесната сума, част от цялата главница.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор от ответницата М.Л.Ш. в срока по чл.367 от ГПК.

По същество в отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва се обстоятелството между посочените страни да са възникнали валидни договорни връзки, като по отношение на договор за кредит №*********.12.2011г., договор за издаване на международна кредитна карта № 006165/31.12.2011г., споразумение за прехвърляне на кредит от 31.12.2011г., договор за издаване и ползване на международна кредитна карта icard mastercard platinum от

28.08.2008г., договор за кредит №0039000/16.02.2010г., договор за издаване и ползване на международна кредитна карта № 0039000/16.02.2010г. и споразумение за прехвърляне на кредит от 16.02.2010г. се твърди, че не са подписани от ответницата. Същата не е изразявала воля да се обвърже с условията по тях. Не е извършвала и сочените от ищеца транзакции, касаещи усвояването на кредита.

Ответницата оспорва също да е полагала подписа си и под всички останали частни документи, представени от ищцовото дружество, за които се твърди, че носят нейните подпис и параф.

По отношение на клаузите по т. 8.2. от договор за кредит № 003900/16.02.2010г. и по т. 8.2. от договор за кредит № 006157/31.12.2011г., с които е уговорено, че размерът на договорната лихва върху неизплатената част от усвоения кредит е 14 %, съответно 16% се сочи, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то

ЗЗД, тъй като противоречат на добрите нрави, с оглед на това, че размерът на лихвата е прекомерен и води до фактическа невъзможност кредитът да бъде погасен чрез частични погасителни вноски.

На следващо място в отговора е направено възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 — во ЗЗД досежно клаузите по т. 8.4. от договора за кредит № 0061657/31.12.2011г. и т.

8.4. от договор за кредит № 0039000/16.02.1010г., като противоречащи на императивни разпоредби на закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ. И в двете клаузи по т. 8.4 на двата договора е уговорено, че с подписването на договора кредитополучателят се съгласява изрично и безусловно, начислената договорна лихва да се прибавя към главницата на кредита на последния ден на всеки месец и да се олихвява с лихвата по т. 8.2. от договора, която е в размер на 14 %, съответно 16% годишно, което се отразява в месечното извлечение за съответния отчетен период (капитализация на лихви). Следователно чрез клаузите по т. 8.4. се е достигнало до олихвяването с договорни лихви на вече изтекли договорни лихви (т.нар. анатоцизъм), което противоречи на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ. Посочено е, че лихва върху лихва се дължи само между търговци и то само ако е уговорено, а ответницата е физическо лице и няма качеството на търговец.

По изложените съображения в отговора е направен извод, че и клаузата по чл. 1 от споразумението от 31.12.2011г., с която ответницата се е съгласила, че размерът на дълга й към „Интеркарт Кредит" ЕАД към 31.12.2011г. възлиза на сумата от 27 687, 79 евро, е също нищожна, тъй като води до признаването на парични задължения, възникнали и формирани по размер, на база нищожните уговорки по т. 8.4. от договора за кредит от 16.02.2010г.

Сочи се, че за периода на действие на договорите за кредит от 16.02.2010г. до 01.03.2015г., ответницата М.Ш. е натрупала дълг в общ размер на 16 198.08 евро или на 31 680. 70 лева, дължащ се на противоречащото на закона олихвяване на изтекли договорни лихви, превърнати в главница.

Ответницата възразява и, че всички останали клаузи в двата договора и ОУ към тях, с които е уговорено, че всички натрупани или начислени парични задължения по кредита различни от лихви (в това число - неизплатени парични транзакции и плащания в брой до 15 - то число на месеца, следващ извършването им; разходи по кредита, минимални разсрочени анюитетни вноски; разноски; годишни такси за ползване и др.), се прибавят в края на съответния месец към главницата и се превръщат в главница, която се олихвява с годишен лихвен процент от 14 %, съответно 16 %, са нищожни като противоречащи на императивни разпоредби на закона — чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Чрез превръщането на тези задължения в главница се достига до невъзможност длъжникът/кредитополучателят да упражни гарантираното му от закона право на избор да заплати първо най — обременителното за него задължения, а ако има няколко еднакво обременителни — да заплати най — старото, съответно да заплати първо разноските, след това най — старите лихви и след това главницата.

На следващо място ответницата оспорва обстоятелството, че със споразумението за прехвърляне на кредит от 31.12.2011г. е постигнато „рефинансиране" на задължението по договора за кредит от 16.02.2010г., по силата на което задължението по този кредит да е било погасено чрез плащане от страна на кредитора по договора за кредит от 31.12.2011г. сключен с „Интеркарт Кредит" ЕАД. Това е така, защото кредитор и по двата договора е „Интеркарт Кредит" ЕАД, липсва плащане с погасителен ефект от нов кредитор на стар кредитор, различен от новия, не е възникнало ново задължение.

Всички клаузи съвпадат, като е предоговорен само размерът на договорната лихва от 14 % на 16 % годишно, следователно е налице едно правоотношение по един договор за кредит.

По изложените съображения в отговора, ответницата твърди, че с посочените клаузи по договорите за кредит от 16.02.2010г. и 31.12.2011г., и споразумението озаглавено „за прехвърляне на дълг" от 31. 12. 2011г. се е достигнало до заобикалянето на законовите разпоредби на чл.

10, ал. 3 ЗЗД, чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ и от там до натрупването на парично задължение, чийто размер би бил многократно по — малък, ако страните не бяха постигнали противоречащите на закона уговорки и бяха съобразили уговорките си с посочените императивни законови разпоредби.

Ответната страна въвежда в процеса изрично правоизключващо възражение в този смисъл с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 — то ЗЗД.

В отговора на исковата молба е направено и възражение с правно основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД за изтекла погасителна давност относно начислени договорни лихви върху главното задължение от 18 446.38 евро за периода от 16. 02. 2010г. до 12. 12.