Решение № 181 от 28.02.2014, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 81; том ІІ; стр. 91 гр.Добрич,

28 февруари 2014г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

При участието на секретаря Х.Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2217 по описа на ДРС за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.Б.Н. с ЕГН ********** *** и Д.П.Н. с ЕГН ********** *** срещу М.П.Д. с ЕГН ********** *** и Д.Б.Д. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на Д.П.Н., придобито въз основа на наследствено правоприемство, върху 1/6 ид.част от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Д*, бул.”*” №* вх.* ет.* ап.* с площ от

84,55 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, две антрета, сервизно помещение, обект с идентификатор * по КК на гр.Д*, заедно с избено помещение №* с площ от 7,72 кв.м. и 2,096345% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и за осъждане на ответниците да предадат владението върху същия и за установяване правото на собственост на Д.Б.Н. и Д.П.Н. върху 4/6 ид.части, придобити в режим на СИО въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт вх.рег.№*г., акт №*, том * дело №***. на СВп гр.Д* от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Д**, бул.”*” №* вх.* ет.* ап.* с площ от 84,55 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, две антрета, сервизно помещение, обект с идентификатор * по КК на гр.Д*, заедно с избено помещение №*с площ от 7,72 кв.м. и 2,096345% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и за осъждане на ответниците да предадат владението върху същия. Претендират се и сторените по делото разноски. Излагат се съображения, че на основание постановление на ЧСИ В*Р*по изп. дело № 291/2011 г. за възлагане на недвижим имот ответникът по делото М.П.Д. е придобил собствеността върху недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Д*, бул.,,*" № **** с площ от 84.55 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, две антрета, сервизно помещение, заедно с принадлежащо избено помещение № * с площ от 7.72 кв.м. и 2.096345 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, идентификатор № *.

Изпълнително дело №291/2011 г. по описа на ЧСИ В*Р* е образувано на основание представен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№4311/2011г. по описа на ДРС, съгласно който първият ищец и съпругата му към този момент – ищцата Д.П.Н. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора - Кооперация „*" гр. Д* сумите, описани в изпълнителния лист. За обезпечаване на вземането на кредитора е учредена договорна ипотека върху посочения по - горе недвижим имот. След образуване на изпълнителното дело принудителните действия били насочени срещу ипотекирания имот и по отношение на друг недвижим имот /зем.земя/, лична собственост на първия ищец - Д.Б.. След извършване на опис и оценка на двата имота били насрочени и публични продажби, съответно от 15.11.2011г. до 15.12.2011г. вкл. за зем. земя и от 16.11.2011г. до 16.12.2011г. вкл. за апартамента. Поради това, че първият ищец не разполагал с дължимата по изпълнителния лист сума, а и ищцата Д.Н. нямала средства, чрез заеми от познати и от сина им, започнали да извършват частични погашения на дълга по изпълнителния лист. На

12.12.2011г. първият ищец успял да преведе по сметка на съдебния изпълнител цялата дължима по изпълнителния лист сума ведно с разноските по изп. производство. Предвид това на 12.12.2011г. подал молба до съдебния изпълнител да прекрати производството по делото поради пълното погасяване на задължението. Двамата ищци били уведомени от ЧСИ, че е подал молба до СВ Б* /земите са в землището на с. З*/ за вдигане на наложената възбрана и докато очаквали ЧСИ да ги уведоми, че е направено същото нещо и за апартамента, се оказало, че публичната продан е проведена. На същата като единствен кандидат се е явил ответникът

М.Д. и съответно е бил обявен за купувач. Последният преди проданта е бил собственик на 1/6 ид. част от посочения по-горе недвижим имот.

На публична продан били изнесени останалите 5/6 ид. части и съответно частният съдебен изпълнител е изготвил постановление за възлагане на тези 5/6 ид. части от имота. От тези 5/6 ид. части, 4/6 ид.части са придобити чрез покупко продажба по време на сключения между ищците граждански брак - нот. акт с вх. peг.

№ ****., акт № *, т. *, дело № 5508/2009г, т.е. имотът към датата на публичната продан е съпружеска имуществена общност. Към датата на образуване на изпълнителното дело действията на ЧСИ били насочени срещу този имот поради това, че същият бил ипотекиран в полза на взискателя за обезпечаване вземането му в размер на 25 000лв., представляващи предоставен на Д.П. паричен заем, по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2011г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 500 лв. След изготвяне на постановлението за възлагане обаче първият ищец разбрал, че имотът всъщност е продаден за други лични задължения на Д.П. и нейната майка, за съществуването на които задължения не бил уведомен от ЧСИ. Ищецът Д.Б. не бил уведомен и за това, че към изп. дело №291/2011г. са присъединени и други изп.дела. По този начин ЧСИ въпреки, че е получил всички дължими от ищеца Б. задължения по делото е продал и неговата част от имота за задължения на съпругата му, без да е уведомен, че притежаваната от него ид.част в режим на СИО ще послужи за удовлетворяване на други (не негови) задължения. Съгласно разпоредбата на чл.491 от ГПК ако до изтичане на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе цялата дължима от него сума по изп.лист, включително и разноските по изпълнението, проданта не се извършва. След 12.12.2011г., когато ищецът

Б. погасил целия дълг на практика той вече не е длъжник по делото и апартаментът вече не е обременен с ипотека, обезпечаваща вземането на взискателя. Поради това имотът не е следвало да бъде изнесен на публична продан, без ищецът Б. като собственик и съпруг - недлъжник да бъде уведомен за това. Също така ищецът Б. не бил уведомен, че делото не е прекратено и че срещу имот, който е негова собственост, продължават принудителните изпълнителни действия. В действителност при образуването на делото съобразно издадения изпълнителен лист Д.Б. е длъжник /съдлъжник/ по същото. Длъжник е обаче само по този изпълнителен лист и то само до момента, до който задълженията по него бъдат изплатени. След този момент /при пълно погасяване на задължението по изп.лист и разноските по делото/ Д.Б. вече няма качеството на съпруг недлъжник на Д.П. по останалите изпълнителни листове срещу нея и майка й М.Д.. Съгласно чл.503, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител е бил длъжен да уведоми Д.Б. в качеството му на съпруг на длъжника, че изпълнението се насочва към жилището за удовлетворяване на лични задължения на съпругата му. Поради това не му е дадена предвидената от закона възможност да упражни правото си по чл. 502, ал. 1 от ГПК, а именно да посочи друг имот към който да се насочи изпълнението. Неуведомяването му като съпруг на длъжника за насочване на изпълнителните действия срещу имот в режим на СИО, се явява в противоречие с разпоредбите на закона. Неизпълнението на разпоредбите на чл.502 и 503 от ГПК води до опорочаване на действията на съдебния изпълнител по изнасяне на публична продан на имота СИО. Предвид изложеното ответникът по делото не е придобил собствеността върху притежаваните от ищците 5/6 ид. части от недвижимия имот, възложен му от съдебния изпълнител, поради това, че публичната продан не е произвела вещно действие.

Ответниците чрез представител оспорват основателността на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца Б., че 4/6 идеални части от имота, предмет на публичната продан са включени в съпружеската имуществена общност на двамата ищци. Първият ищец не е активно легитимиран да води иск за собственост на имота. Имотът, предмет на публичната продан е бил лична собственост на втората ищца -Д.П.Н., на основание наследство за 1/6 идеална част и по дарение - за останалите 4/6 ид.части. Това е така, защото действителната прехвърлтелна сделка, сключена на *г., с нотариален акт №*, том *, н.д.№237/2009 г. на нотариус Ю.Д*К*, Акт №*, т.* н.д.№5502/2009г. на СВп гр.Д*, с която М.С.Д. прехвърля на Д.П.Н. собствените си 4/6 идеални части е дарение, а не продажба.

Така, видно от т.1 на договора продавачката декларира, че сумата от 25 800 лева е получила преди подписването му. Кога и дали това е продажна цена за имота не става ясно от съдържанието на нотариалния акт. Затова макар и в т.2 от договора купувачката да заявява, че покупната цена от 25800 лева е платена изцяло в брой отново остава неясно кога и на кого е заплатила. Тази неяснота в договореността между страните, съпоставена и с неопределеността на вида на договора- така срв. заглавната част на договора, озаглавена "Договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот" дава възможност за тълкуване на съдържанието му на в полза на възражението, че сделката е безвъзмездна и че продавачката не е получила, а купувачката не е платила посочената в нотариалния акт цена и че между страните е сключена безвъзмездна сделка, прикрита като договор за покупко-продажба. В подкрепа на възражението, че действителната сделка, с която втората ищца придобива имота е дарение, а не продажба следва да се има впредвид, че към 02.12.2009г. ищцата не е разполагала със средства, за да заплати сумата от 25 800 лева. Само дни, след сключването на прехвърлителната сделка, видно от нотариален акт за договорна ипотека №*, т.*, от *г. на СВп гр.Д*, на 18.12.2009 г. ищцата сключва договор за заем за сумата от 25 000 лева с взискателя по изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан -Кооперация "***" . Ищецът твърди, че е станал собственик на имота, предмет на публичната продан на основание прехвърлителната сделка, сключена с №*, том *, н.д.№* г. на нотариус Ю.Д**, Акт №*, т.* н.д.№*г. на СВп гр.Д* затова въпросът за характера на сделката: възмезден или безвъзмезден е елемент от фактическия състав на спорното правоотношение. След като съдът се увери, че имотът предмет на публичната продан не е бил собственост на ищеца следва да отхвърли изцяло като неоснователен предявения осъдителен ревандикационен иск.

Не отговарят на истината твърденията на ищеца Д.Б.Н., че имотът ( 4/6 ид.части), придобити чрез възмездна сделка и включени в съпружеската им имуществена общност с ищцата Д. П*Н. е продаден за изпълнение на чужд дълг и че към момента на проданта той нямал качеството на длъжник. С молба от *г. взискателят „***" гр.Д* представя по изп.дело № *г. на ЧСИ В.Р* изпълнителен лист издаден на 07.12.2011г. по ч.гр.д.№6002/2011г. на основание съдебен акт, с който ищцата Д.П.Н. е била осъдена да заплати на Кооперация "*", гр.Д* сумата от

4 416,71 лева, представляваща предоставен заем по сключен договор за заем от 20.08.2010г, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски от 88.33 лева. На 12.12.2011г. на ищцата Д.П.Н. е връчена покана за доброволно изпълнение. Съгласно правилото на чл.457, ал.2 ГПК извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединения се взискател, още повече че в конкретния случай взискателят е първоначалния- „*", гр.Д*. Договорът за заем е сключен през време на брака с договор за кредит №*г. с нот.заверка № *г. В него ищцата Д.П.Н. посочва, че средствата са предназначени за строителство на търговски обет. Заемът е получен от ищцата м.08.2010г. - през време на брака на двамата ищци. До 20.05.2011г. ищца изплаща месечните вноски за погасяването му, съгласно договорения погасителен план. Тези данни водят до извода, че това не е личен дълг само на съпругата, а дълг за който двамата ищци отговарят солидарно - арг. от чл.32 СК. При тези обстоятелства следва, че само главницата на дълга на двамата ищци, за който двамата отговарят солидарно към датата на приключване на публичната продан - към 19.12.2011г. е 25 000 лева +4416.71 лева = 29416.71 лева, дължими със законната лихва, начиная от 16.09.2011 г. за главницата от 25 000 лева и начиная от 05.12.2011г. за главницата от 4416.71 лева. Пред ЧСИ В.Р* е образувано на 14.09.2011 г. изпълнително дело №288/2011г. по искане на същия взискател "*", гр.Д* за събиране на дълг - при условията на солидарност на длъжниците М.С.Д. и ищцата Д.П.Н. в размер на 4730.58 лева, ведно със законната лихва считано от 10.09.2011г. до окончателното й изплащане и съдебно-деловодни разноски в размер на 94.16 лева. На длъжниците по това изпълнително дело са връчени покани за доброволно изпълнение, като поканата до ищцата Д.П.Н. е връчена на съпруга й-ищеца Д.Б.Н.. Прави се и възражение за привидност на договор за заем № *г., защото макар и като заемател в същия да фигурира лицето М.С.Д., майка на Д.П.Н., то действителен заемател е последната: тя е получила заема от заемодателя и тя се възползвала от заетата сума и погасила част от заема. По искане на взискателя „*", гр.Д* от *г. изпълнителното производство по изп.дело №288/2011г. е било присъеди­нено към изп.дело № 291/2011 г. ЧСИ В.Р*. Ищците не са възразили срещу присъединяването. Ищецът не е оспорил вземането. По искане на взискателя за събиране на вземането, принудителното изпълнение е било насочено срещу притежаваните от ищците: 5/6 ид.части от жилище- апартамент в град Д*. бул."*" № *, вх.*, ет.*, ап.№*, от които 4/6 ид.части неделима съпружеска имуществена общност и 1/6 ид.част- лична собственост на ищцата Д.П.Н., тъй като вземането на кредитора било обезпечено с договорна ипотека върху този имот; земеделски земи от 19 967 кв.м., в землището на село З*, общ.Б*, собственост на ищеца Д.Б.Н.. Твърдението па ищеца, че той изплатил целия дълг, предмет на изпълнително дело №291/2011 г. на ЧСИ В.Р*, лихви, задължението към държавата, включително разноски по изпълнителното производство затова имотът бил продаден за личните дългове на съпругата му не отговаря на истината. Ищецът Б. е внесъл общо сумата от 29100 лева за погасяване на дълга по изп.дело №291/2011г. на ЧСИ В.Р*, но само главницата на дълга, дължим солидарно от двамата ищца е 29 416.71 лева. След частично плащане ищецът Б. поискал да бъде освободен от принудата на изпълнителното производство за личният му имот-земеделските земи в с.З*, общ.Б*и ЧСИ спрял публичната продан на този имот. На 02.12.2011г. ищецът получил изготвената от ЧСИ сметка за размера на задължението и на 09.12.2011г. внесъл сумите от 5 000 + 15 000 лева и на 12.12.2011 г. още 3400 лева. В исковата молба не се изнасят твърдения за произхода на сумите за погасяване на задължението, затова следва да се приеме, че същите са с произход от съпружеската неделима съсобственост, т.е. макар и във вносните бележки да е посочен единствено ищецът Б. като вносител, задъл­жението е изпълнено от двамата ищци така, че не е налице твърдяното от ищеца плащане на чужд дълг. Този извод се потвърждава от анализа на извършените от двамата ищци действия по доказване на погашението- молба от 02.12.2011г. до ЧСИ за изготвяне на сметка за размера на задължението, обстоятел­ството че сметката е получена от ищеца Д.Б.Н., ищците не оспорват размера на задължението, вносната бележка за част от погашението е внесена по делото от процесуален представител на ищцата- така л.80,81 от изп.дело №*г. При тези обстоятелства следва да се приеме, че ищцата е приела действията на ищеца по извършеното погашение, т.е. дори и да е вършил нейната работа без мандат, с приемането на резултатите от тази работа тя е одобрила плащането. Внесените суми не погасяват вземанията на взискателя, защото сумата от 29100 лева не покрива задълженията: разноските по съдебното изпълнение са в размер на 4023.27 лева = 1938 + 2085.27 лева- така чл.136,т.1 от ЗЗД; 500 лева - държавна такса, присъдена по ч.гр.д.№ 4311/2011 г.ДРС; 100 лв. - лично задължение на ищеца към Държавата, като присъединен взискател, съгл. чл.458 ГПК; 986.12 лева - публични задължения на ищцата към Държавата; 669.50 лева = 325.64 лева +343.86 лева- законна лихва върху главницата на дълга от 25000 лева; законна лихва върху задължението за сумата от 4416.71 лева. След разпределението на сумите за удовлетворяване на тези привилегировани задължения, съгласно чл.136, т.1 и 2 ЗЗД и чл.76, ал.2 ЗЗД, двамата ищци дължат 29416.71 лева главница, докато остатъкът от внесената сума е около 22821.11 лева. Анализът на тези обстоятелства води до извода, че твърдението на ищеца, че е погасил чужд дълг не отговаря на истината, т.е. той няма качеството на съпруг-недлъжник, затова извършената публична продан на 5/6 ид.части от имота не страда от твърдяните от ищците процесуалноправни и материалноправни нарушения. Претендират се и сторените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 23 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9bd6492b-85c2-4168-ba11-720fd9265a1f