Определение № 9015 от 26.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9015 гр. София, 25.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Георги Ст. Чехларов като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100506588 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ЗАД А.И.“АД срещу действия на ЧСИ В.М. №860 на КЧСИ по изп.дело №20238600400590, за които длъжникът е уведомен със съобщение от 23.05.2023г. Според съобщението ЧСИ е оставил без уважение депозираното от жалбоподателя възражение. Моли да бъде отменено постановлението на ЧСИ относно размера на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.

Взискателят не е подал отговор на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото намира, че не е компетентен да се произнесе по искането на длъжника, поради следните съображения:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част – чл.78, ал.5 от ГПК.

Съответно нормата на чл.435, ал.2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или 1 отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е района на действие на съдебния изпълнител.

За да бъде осъществен такъв съдебен контрол обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока.

В разглеждания случай ЧСИ не се е произнесъл надлежно по направеното възражение на длъжника в изпълнителното производство за намаляване поради прекомерност на горепосочените разноски. Налице е някаква индиция за произнасяне в посоченото в жалбата съобщение, но по приложеното копие на изпълнителното дело не се открива съответен акт на съдебния изпълнител.

Ето защо следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по жалбата е ЧСИ и едва след постановяването на изричен акт от него по отношение на всички оспорени разноски, както и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435 от ГПК – чл.437 от ГПК ще извърши преценка за правилността и законосъобразността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предвид горното, производството по настоящото дело подлежи на прекратяване, а преписката следва да се върне на ЧСИ за произнасяне.

Определение като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото не подлежи на обжалване.

По така изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №6588/2023г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д св.

ИЗПРАЩА жалбата на „ЗАД А.И.“АД за произнасяне по компетентност на ЧСИ В.М.

№860 на КЧСИ, по изп.дело №20238600400590.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2