Решение № 139 от 09.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Велико Търново, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

Димитринка Гайнова

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Гайнова Въззивно търговско дело № 20254001000171 по описа за 2025 година

С решение № Р-26 от 21.10.2022 г. по т.д. № 48/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е осъдено ЗАД "Дженерали Застраховане" да заплати на Г. К. Г. сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Р. Д., починала на 07.08.2019 г., при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 10.07.2019 г. на път ІІІ-514, км 47+950, причинено от П. А. С., по нейна вина, при управление на лек автомобил Ауди А6, с ДК № ВТ86****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв., като неоснователен и недоказан.

С решението е осъдено ЗАД "Дженерали Застраховане" да заплати на Т. Н. Д. сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Р. Д. при същото пътно – транспортно произшествие, както и сумата 1601,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди от горепосоченото събитие – направени 1 разноски за траурни стоки, услуги, транспорт за погребение и ритуали, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.01.2020 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е осъдено ЗАД „Дженерали Застраховане“ да заплати на Р. Х. С. сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от телесни увреждания от същото ПТП, както и сумата 175,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в направени разноски за болнично лечение, медикаменти и разходи за проведени изследвания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.01.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендирания му размер от 35000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. К. Г. и Т. Н. Д., чрез пълномощника адв.В., в частите, с които са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80000 лв. до пълния предявен размер от по 150000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика. Считат решението за неправилно и необосновано по изложени за това доводи. Считат, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като необосновано и силно го е занижил, и същият не отговаря на принципа за справедливост. Считат, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелствата, релевантни за определяне размера на обезщетението-тежестта на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат загубата на майка им и отражението на случилото се върху емоционалното и психическото им състояние. Сочи се, че не е съобразена и трайната практика по дела със сходен предмет , не били кредитирани в нужната степен свидетелските показания, от които се установява силна емоционална и психична травма, която ищцата Т.Д. е претърпяла в резултат на смъртта на майка си, както и изключително близките отношения между ищците и пострадалата при процесния индицент. Ищцата е полагала изключителни грижи за своята майка, треперела е над нея, което 2 обуславя далеч по-силна привързаност от нормалната. Инцидентът се отразил тежко върху психическото състояние на Д., тя започнала да получава паник атаки, депресивни разстройства, неконтролируем плач, вкл. и понастоящем.

Появили се и здравословните й проблеми, вследствие на което се налагало да приема медикаменти. Твърдят, че и към настоящия момент не са преживяли загубата на своята майка и редовно посещават гроба й. Считат, че не е съобразена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и тенденцията към завишаване размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в последните години. Молят въззивния съд да постанови решение, с което да бъде отменено решението на ВТОС в обжалваните части, вместо което д а бъдат уважени в пълен размер предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът по жалба „Дженерали Застраховане“ АД не е депозирал отговор на същата.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от „Дженерали Застраховане“ АД в частите, с които са уважени исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на Г. Г. и Т. Д. само за размера над 40000 лв. до присъдените 80000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, както и за сумата от 1601,20 лв. – обезщетение то за имуществени вреди, присъдено в полза на Т. Д., ведно със законната лихва върху тази сума. Наведени са доводи за неправилност на извода на съда, че по делото не е установен принос на починалата Р. Д. за причиняване на крайно негативните последици от процесното ПТП. Считат, че от събраните доказателства се установява, че тя е допринесла в значителна степен за реализиране на тези негативни последици-пътувала е в МПС без поставен задължителен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Сочат, че допуснатото нарушение се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни последици, в каквато насока е заключението на вещото лице по СМЕ. Считат, че с оглед механизма на ПТП, поставянето на предпазен колан от пострадалата-наследодател на първите двама ищци би имало голямо значение за предотвратяване и минимализиране на тежестта на травмите й, доколкото същите са се получили не в резултат на сблъсъка между двете МПС-та, а от падането на тялото на пострадалата върху пода на 3 автомобила. Считат за неправилен извода на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Сочат, че пострадалата е пътувала към гр. Горна Оряховица след извършването на хемодиализа, действително е била с катетър, който се поставя на ръката и предпазният колан не може да му навреди и не създава условия за повишена опасност. С оглед на това считат, че приносът на пострадалата е поне равен на този на застрахования в дружеството водач. Досежно претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, присъдено на Т. Д., считат същата за неоснователна, тъй като сочените вреди – разходи за погребение и траурни услуги, не съставляват пряка последица от ПТП, доколкото не са необходимо присъщи. Моли съда да отмени решението в обжалваните части като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове в обжалваните части. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по нея Г. Г. и Т. Д., чрез пълномощника адв.В., в който се з аема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи.

С решение № 54 от 18.04.2023г. по В.т.д. № 7/ 2023г. по описа на ВТАС е потвърдено решението на ВТОС в обжалваните части.

Срещу това решение на ВТАС в частта, с която е потвърдено решението на ВТОС в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на Г.Г. и Т.Д. обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях за размера над 40000лв. до 80000лв., и на Т.Д.-обезщетение за имуществени вреди в размер на 1601,20 лв., е постъпила касационна жалба от „Дженерали застлраховане“ АД, с доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради неустановен принос на пострадалата - починалата Р. Д. за съпричиняване на вредноносния резултат с оглед на факта, че е пътувала без поставен обезопасителен колан. Касационна жалба от Г.Г. и Т.Д. срещу решението на ВТАС няма подадена.

С определение № 3291 от 27.06.2024г. по гр.д. № 3648/ 2023г. по описа на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД против въззивното решение в частта му за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждането на застрахователя да заплати на Т.Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1601,20 лв. и е 4 прекратено касационното производство в тази му част. Допуснато е касационното обжалване на решението на ВТАС в частта му за потвърждаване на решението на ВТОС за осъждането на застрахователя да заплати на Г.Г. и Т.Д. сумата от по 40000лв. за всеки един от тях /разликата между сумата от 40000лв. до присъдения размер от 80000лв. за всеки един от тях/ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на тяхната майка Р.Д., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2020г.

С решение № 453 от 15.07.2025г. по гр.д № 3648/ 2023г. по описа на ВКС е отменено решението на ВТАС и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС, като в мотивите на същото са дадени указания за изслушване на медицинска експертиза, която да даде заключение дали в разглежданата хипотеза използването на обезопасителен колан от пострадалото лице е било невъзможно и/или съответно неоправдано спрямо риска, който се крие за него вследствие особеностите на конкретното му здравословно и физическо състояние.

Великотърновски апелативен съд, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Предвид на факта, че решението на ВТАС с № 54 от 18.04.2023г. по В.т.д. № 7/ 2023г. като необжалвано от Г.Г. и Т.Д., и с оглед на това, че касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решението на ВТАС в частта, касаеща обезщетението за имуществени вреди, е оставена без разглеждане, то решението на ВТАС в тези части-досежно обезщетението за имуществени вреди и досежно обезщетението за неимуществени вреди за размера до 40000лв., присъдени в полза на всеки един от ищците, е влязло в сила. Предвид на това, предмет на настоящото въззивно производство е само въззивната жалба на „Дженерали застраховане“ АД в частта й, касаеща обезщетението за неимуществени вреди за размера над 40000лв. до 80000лв. с оплакването за неправилност на същото поради неправилния извод за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д. с 5 оглед неползването на обезопасителен колан като пътник в процесния автомобил.

По същество решението в обжалваната част е правилно. Направеното оплакване от страна на жалбоподателя „Дженерали застраховане“ АД съдът намира за неоснователно.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от Присъда № 5/10.02.2021 г. по НОХД № 341/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново П. А. С. е призната за виновна за това, че на 10.07.2019 г. на път ІІІ-514, км 47+950 /гр. В. Търново – Арбанаси – гр. Горна Оряховица/, на остър ляв завой, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Ауди А6, с рег. № ВТ86****, при движението си в посока от гр. Горна Оряховица към гр. В. Търново, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал. 1 т. 1 ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязла в лентата за насрещно движение, без да е необходимо изпреварване или заобикаляне и чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП – превишила разрешената за движение скорост от 40 км/ч, като управлявала автомобила със скорост 79,2 км/ч, в следствие на което реализирала удар с насрещно движещия се в посока гр. Горна Оряховица кемпер Мерцедес, с рег.

№ SRC9***, след което продължила движението си в същото направление, като реализирала челен централен удар с насрещно движещия се в посока гр.