Решение № 2466 от 31.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2466 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330101283 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против П. К. А., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на 1046.35 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление

***************************************************** и сумата от 63.40 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021 г. до 09.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 14560/2022 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на ********** Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в

*****************************************************. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които вземания ищецът се е 1 снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на ответника, който в срок е подал възражение срещу нея. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 14560/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество ел. енергия в имот *****************************************************, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

Видно от Справка от Агенция по вписванията по партидата на ответника /л.27/, същият е отразен като собственик на имот, находящ се в

*****************************************************, от преди 2010 г., като след този момент не са отразени промени в собствеността.

С оглед изложеното съдът приема, че се доказа качеството потребител на ответника.

По делото се претендира от ищеца сума в размер на 1046.35 лева – стойността на отдадената топлоенергия от сградната инсталация и ТЕ за отопление, за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г.

В разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление 2 на имотите. В това число и топлинна енергия за БГВ.

С оглед посочената разпоредба топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е един от компонентите, определящи стойността на топлинната енергия на собственик в сграда в режим на етажна собственост, която се дължи независимо дали в жилището на потребителя е ползвана топлоенергия.

В случая не се оспорва, че сградата, в която се намира имота на ответника е присъединена към отоплителната мрежа на ищеца.

Ответникът не е оспорил, че в процесния период за процесния имот е ползвана и ТЕ за отопление, както и нейното количество.

По делото не е оспорен размерът на така начисленото количеството топлоенергия, което съдът приеме, че е съобразено и отговаря на съответното Решение на КЕВР, действащо през процесния период. В тази връзка цените на топлинната енергия за процесния период са определени с Решение № Ц-11 от 01.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и дадените стойности от ищеца съответстват на отразените в посоченото решение.

С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и ще се уважи в пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаване на иска се явява основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 10.10.2022 г. до окончателното изплащане, каквото искане е направено още в исковата молба и което вземане фигурира в издадената заповед за изпълнение.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 1046.35 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 02.12.2021 г. – с изтичане на посочения на вземанията за месец октомври 2021 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, не е оспорен от ответника, а и изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор от сайта на НАП, възлиза на търсената от ищеца сума в размер на 63.40 лева за периода 02.12.2021 г. до 09.10.2022 г.

Ето защо и акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер и ще се уважи.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за 3 заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Общо разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал.1 ГПК и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

В исковото производство се доказаха разноски в размер на 75 лева – държавна такса за исковото производство.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски в исковото производство в размер на 175 лева, които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. А., ЕГН **********, с адрес:

***************************************************** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 1046.35 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление ***************************************************** и сумата от 63.40 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021 г. до 09.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 14560/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА

П.

К.

А.,

ЕГН

**********, с адрес:

***************************************************** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН

България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. , сумата в размер на 175 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 14560/2022 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4