Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 23.07.2026, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 924/2022
Вид
Решение № 477
Подписан
23.07.2026
Състав
Тодор Георгиев Попиванов

Цитирани разпоредби

  • чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Видин, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320100924 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от Т. Т. Я., ЕГН **********, с адрес: ******, против Ю. Т. П., ЕГН **********, с адрес: ****** Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.108 от закона за собствеността /ЗС/ - за установяване право на собственост върху недвижим имот и осъждане на ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота на ищеца.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: че през 2008г. с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 151, том. първи, рег.№ 2088, н.д. № 87/11.02.2008г. по описа на нотариус с район на действие – РС – Видин – Н. А., закупил от Т. Й. Т., Ю. Т. П. и П. Т. Й. недвижим имот: жилище с административен адрес: ****** представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на ет.1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 95.46 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 5, с площ от 18.24 кв.м., таванско помещение №4 с площ от 15.56 кв.м. и 4.21/ ид. части от 1 общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – няма, над обекта – ***.

Поддържа се, че тъй като Т. Й. Т. и Ю. Т. П. нямало къде да живеят, а ищецът имал свое жилище, ги оставил да живеят в закупения апартамент. Към настоящия момент обаче, децата му пораснали и му е необходимо повече място, поради което поискал от Ю. Т. П. да си намери квартира и да му освободи апартамента, но последната отказала, тъй като нямала пари да заплаща наем. Изчакал я малко за да види дали ще промени мнението си, но това не станало, поради което има правен интерес да предяви настоящия иск.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот и да я осъди да отстъпи собствеността и да му предаде владението върху него. Ищецът ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира пресъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответницата чрез назначения й особен представител по допусната й правна помощ е заявила, че искът е допустим, но неоснователен, като поддържа от своя страна, че процесният недвижим имот е прехвърлен като гаранция срещу паричен заем, даден от ищеца на ответницата, със съгласието на другите съсобственици, че ще бъде издължен. Поддържа се още, че прехвърлителите живеят в процесния имот от 1973г. и понастоящем непрекъснато, като ищцата и след прехвърлянето упражнява фактическа власт върху него, който владее, държи лично, тъй като е нейн дом. Ползвала е имота по начин показващ намерението да го „свои“.

Посочва се, че ищецът никога не е владял имота и от датата на прехвърляне на собствеността – 11.02.2008г. до предявяване на исковата молба, повече от 15 години не е предявил претенции за собственост върху имота, който ищцата безпрепятствено е владяла.

С Разпореждане, съдът е оставил отговора на исковата молба без движение и е указал на ответницата да конкретизира обстоятелствената част и искането в отговора на исковата молба, тъй като ответницата поддържа, че процесният имот е прехвърлен на ответника като гаранция за изпълнението на договор за паричен заем, който е получила от него, но не предявява иск за нищожност по чл.152 от закона за задълженията и договорите /ЗЗД/;

2 поддържа, че е владяла процесния имот като „свой“ повече от 15 години, но не предявява установителен иск за собственост; прави възражение за изтекла погасителна давност повече от 15 г., без да е конкретизирано правото, което се погасява, като същевременно посочва, че правото на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение повече от 10 години, но не прави възражение за придобивна давност, тоест обстоятелствената част и възражението в петитума на отговора са неясни и си противоречат.

С допълнителна молба, ответницата конкретизира обстоятелствената част на отговора и искането, отправено до съда, като поддържа, че през 2007г. лицето Д. С. В., Т. Й. Т. /баща на ответницата/, П. Т. Й. /брат на ответницата/ и самата ответница, взели кредит от ЦКБ АД в размер на 40 000 лева, като кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху процесния имот в полза на Банката - с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 92, том.

Трети, рег.№ 028, с пазарна стойност 70 000 лева. Кредитът се изплащал от брата на ответницата П. Т. Й., тъй като бил изтеглен в негова полза. Поради затруднения по изплащането на кредита, ищецът Т. Т. Я. предложил на П. Т. Й. да му помага в изплащането на кредита, но пискал гаранция, че ще може да си вземе парите след това. Така, на 11.02.2008г., ипотекираният имот, по настояване на брата на ответницата и на ищеца бил прехвърлен на Т. Т. Я., срещу сумата, която била останала на брата на ответницата за погасяване на кредита. Купувачът Т. Т. Я. не е дал сумата, посочена в нот. акт № 151/2008г.

Уговорката била, той да погасява всеки месец вноските по погасителния план, а брата на ответницата – да му ги възстановява през няколко месеца. Към средата на 2010г. Т. Я. преустановил изплащането на заема към банката и заемът станал предсрочно изискуем. Банката образувала изпълнително дело, а в последствие цедирала дълга. Поддържа се още от ответницата, че знае, че целия кредит е изплатен от брат й П. Т. Й. и от Диляна Вълкова, както и че всички вноски, които Я. е заплатил по кредита, са му изплатени от П. Т. Й..

Ищецът Я. следвало да прехвърли обратно собствеността на имота. Брата на ответницата починал през 2019г. и ищецът Я. се възползвал от това и заявил, че няма да го стори. Твърди се, че Я. никога не е бил фактически собственик на процесния имот и никога не го е владял.

Иска се от ответницата, съдът да постанови решение, с което да отхвърли ревандикационният иск като неоснователен и недоказан и да признае ответницата за собственик на този имот поради придобивна давност 3 повече от 10 години, считано от 11.02.2008г. до предявяване на исковата молба.

Съдът е приел за разглеждане възражението на ответницата за придобивна давност върху процесния имот, както и възражение за унищожаемост на сделката до размера на прехвърлените от ответницата 1/6 ид.части, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, тъй като при продажбата не е могла да разбира или ръководи действията си.

Със становище по конкретизирания отговор на исковата молба, ищецът е оспорил фактическите твърдения в него за наличието на твърдените от ответницата „уговорки“ и гаранции; поддържа, че е закупил процесния имот съгласно представения с исковата молба нотариален акт и е собственик на имота от датата на закупуването със всички права, включени в правото на собственик – разпореждане, владеене и ползване, както и че ответницата е знаела, че ищецът е собственик на имота от продажбата и че същата е живяла в имота със съгласие на ищеца и разрешение след сделката поради това, че нямало къде да живее. Била е държател на имота, а не владелец. Оспорва фактическия състав на придобиване на имота по давност от ответницата.

Съдът, като разгледа исковата молба, отговора, становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:

-Че ищецът, претендиращ право на собственост върху процесния имот, иска от ответницата, владееща имота – да отстъпи собствеността и предаде владението върху него, поради което искът е допустим;

- Че не се спори между страните и се установява от представения по делото нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот № 151, том първи, рег.№ 2088, н.д. № 87 от 2008г. по описа на нотариус с район на действие – РС – Видин – Н. А., че на 11.02.2008г. лицата Т. Й. Т. – баща на ответницата, ответницата Ю. Т. П. и П. Т. Й. – брат на ответницата, са продали на ищеца Т.

Т. Я., процесния недвижим имот: Апартамент № 10, с административен адрес:

******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин, за сумата в размер на 29 800 лева, като в нотариалният акт е вписано, че сумата продавачите са получили предварително от купувача преди 4 подписването на договора. Данъчната оценка на продавания имот към датата на сключване на договора е 29 801, 20 лева, съгласно удостоверение изд. от община Видин от 08.02.2008г., а към датата на завеждане на делото – 42 394.60 лева, съгласно удостоверение, изд. от община Видин от 31.01.2022г.

- Че от представените по делото писмени документи към молбата на ответницата за предоставяне на правна помощ, касаещи здравословното й състояние, а именно: от служебна бележка, изд. на 08.11.2017г. от директор на Център за специална образователна подкрепа „Д-р Петър Берон“ – гр.Видин, се установява, че ответницата Ю. Т. П., ЕГН **********, родена в с.******, е записана в книгата за подлежащи лица, в уверение на това, че през учебната 1970/1971г. е завършила 8 – ми клас, което е основно образование на ОПУ „Петър Берон“ – гр.Видин; от ЕР на ТЕЛК № 54/08.01.2018г. на Общи заболявания при МБАЛ „Св.Петка“ АД – гр.Видин, се установява, че ответницата Ю. Т. П. е освидетелствана с диагноза „Лека умствена изостаналост“, с 50 % нетрудоспособност и със срок от 2 години - до 01.01.2020г., без чужда помощ. От анамнезата към Експертното решение се установява, че ищцата е завършила помощно училище, работила, 62 – годишна, с лека умствена изостаналост; след смъртта на родителите й – невротични декомпенсации; на лечение с медикаменти, придружавана от съседка, и с псих. статус: Контактна, ориентирана, емоционално дистимна, на времена – лабилна, мисловно – бедно конкретно образно, памет и интелект – лека умствена изостаналост; от ЕР на ТЕЛК № 2825/11.10.2018г. при МБАЛ „Св.Петка“ АД – гр.Видин, се установява, че ответницата Ю. Т. П. е преосвидетелствана след преглед, с диагноза „Параноидна шизофрения“, с 60 % нетрудоспособност и със срок от 2 години - до 01.10.2020г., без чужда помощ. От анамнезата към Експертното решение се установява, че пациентката е с изоставане в НПР; адаптирана в соц. битови отношения с помощ на близките; учила в помощно училище; след смъртта на родителите неадекватно поведение, обърканост, повишена раздразнителност, гневливост и дромомамни прояви. През м.05.2018г. неумишлено причинила пожар в апартамента си, след което допълнително се влошила – говорела си сама.

Лекувана в ПО през 2017/2018г. Амбулаторно проследяване. На лечение с Хроно и хедонин, и с псих. статус: леко напрегната, психомоторно – леко запазена, емоционално и волево затормозена. Мисловно – себеотноснодепресивни идеи. Памет и интелект - лека умствена изостаналост;

5

- Че от Епикриза на МБАЛ „Св.Петка“ АД – гр.Видин, се установява, че ищцата е постъпила в психиатричното отделение на болницата за периода от 10.09.2019г. до 18.09.2019г. с диагноза „параноидна шизофрения“ и придружаващо заболяване: лека умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, както и че състоянието на ищцата се влошило след пожар в жилището, като станала напрегната, с оплаквания от главоболие, световъртеж, афективна лабилност и плачливост. Зависима от подкрепа и обгрижване, като след смъртта на родителите си разчитала на помощ от съседи, без постоянен контрол върху поведението. Изказвала страхово – себеотносни интерпретации, говорела си сама, с усещане за витална застрашеност и въздействие. Склонна към скитничество;

- Че от Етапна епикриза, изд. на 22.01.2024г. от наблюдаващия психиатър д-р Н. за послужване за сведение във връзка с предстоящо ТЕЛК преосвидетелстване, се установява заболяване на ответницата Ю. Т. Йончева: