Определение № 6206 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6206 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501817 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 21.01.2026 г. на ищеца И. К. Д. срещу определение № 1449/13.01.2026 г. по гражданско дело № 10520/2024 г. на Софийския районен съд, 169 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 2153/20.02.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт.

Платеното от ответника възнаграждение за адвокат в размер на 480 лева било прекомерно, за което своевременно било релевирано възражение. Освен това, била налице злоупотреба с процесуални права - ответникът претендирал хонорар в съшия размер по множество дела. Моли съда да отмени обжалвания акт и да уважи искането, като измени решението в частта за разноските и го отмени в частта, с която на ответника са присъдени такива, евентуално - до размер от 100 лева.

Ответникът по жалбата „СИТИ КЕШ“ ООД оспорва същата и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от И. К. Д. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД искове, както 1 следва: 1/ по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 6, ал.

2 от договор за паричен заем № 486129, предвиждаща заплащането на неустойка; 2/ частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 лева, недължимо платена по процесния договор за кредит, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 480 лева. СРС е приел, че липсва сключен договор за заем – сумата не била дадена на заемателя. В срок ищецът е подал искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като с обжалвания акт съдът е оставил последното без уважение.

Определението е правилно поради следното:

Критериите за преценка прекомерността на платеното адвокатско възнаграждение са посочени в чл. 78, ал. 5 ГПК /в приложимата към момента на приключване на устните състезания редакция на текста/ и са фактическата и правна сложност на делото. Ответникът е претендирал разноски за адвокат в размер на 480 лева с ДДС, сторени за защита по всички искове, като е представил доказателства за извършването им в претендирания размер. Видно от представения договор за правна защита, ищецът е сторил разноски за адвокат и претендира такива в размер на 1680 лева – над три пъти по-високи.

След като ищецът е заплатил хонорар в значително по-висок размер по същото дело, то той сам оценява фактическата и правната му сложност като обосноваваща такъв. Ето защо и не следва да може основателно да възрази срещу значително по-ниския размер на хонорара, платен от противната страна.

Възражението за прекомерност е неоснователно само на това основание.

Съдебната практика в този смисъл, която въззивният състав споделя и прилага, понастоящем е залегнала и в актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Наличие на злоупотреба с право не може да се изведе от твърденията в жалбата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има правно на разноски и той претендира такива в размера, в който според жалбоподателя „обичайно“ иска по такъв тип дела. Следователно от изложеното може да се заключи, че злоупотреба категорично не е налице. Такава би била, ако ответникът е платил хонорар в по-висок размер от обичайния - от този по други дела, защото в случая /за разлика от обичайния изход на такива спорове/ има право на разноски. На съда му е служебно известна съдебната практика по искове от вида на процесните, предявени от потребители срещу кредитни институции.

По-голямата част са основателни и се уважават от съдилищата. Поради това и по тях ответникът не би имал право на разноски. В случая има и не е представил договор за по-високо възнаграждение.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 21.01.2026 г. на ищеца И. К.

Д. срещу определение № 1449/13.01.2026 г. по гражданско дело № 10520/2024 г. на Софийския районен съд, 169 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3