Решение № 18542 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18542 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110163356 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че ответникът „... е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в .... Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира стойността на сумите, с които ответникът се е обогатил без основание за негова сметка, а именно:

236,46 лв., представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.10.2022 г. до окончателното плащане, както и 76,29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 28.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 54453/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.10.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е бил собственик на процесния имот през част от исковия период. В тази връзка посочва, че с постановление за възлагане от 11.03.2019 г., вписано в Агенция по вписванията на 27.03.2019 г., е придобил собствеността върху процесния апартамент № 13, но на 04.11.2019 г. го е продал в полза на трето за спора 1 лице – Д. Д., поради което в рамките на голяма част от исковия период изобщо не е бил негов собственик и/или ползвател. Сочи, че това обстоятелство е било известно на ....., тъй като ищцовото дружество е разполагало с нотариалния акт от 04.11.2019 г., поради което оспорва да е дал повод за завеждане на делото срещу него. Позовава се и на сключено на 13.07.2020 г. споразумение с новия собственик – Д. Д., по силата на което последната се е задължила да заплати комуналните разходи за апартамент № 13, отнасящи се за периода от 27.03.2019 г. до 04.11.2019 г. Заявява, че с касов бон от 13.01.2023 г. процесните суми са били заплатени в полза на ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не е получавал фактури за начислената топлинна енергия. Оспорва акцесорната претенция за забава и по размер, тъй като не става ясно как е била начислена. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ответника – Д. С. Д. изразява становище за неоснователност на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността , както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки, включени във фактическия състав на процесното вземане за главница следва да се считат за установени с оглед твърдението на ответника за извършено плащане на същото, позовавайки се на представеното от него платежно нареждане от 13.01.2023 г. (л. 58 от делото), което по естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото правно основание, още повече, че същото е потвърдено от страна на ...... Нещо повече, анализирайки това извънсъдебно признание с оглед на всички обстоятелства по делото - арг. чл. 175 ГПК, съдът намира, че същото се подкрепя и от останалите ангажирани по делото доказателства - договор № 1837/10.09.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия между етажната собственост на адрес: г.... и протокол от 08.09.2002 г. към него, индивидуална справка за използвана топлинна енергия и протокол за отчет, заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, установяващи, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, както и, че ищецът е доставил както в абонатната станция на сградата, така и до процесния апартамент № 13, с аб. № 287316, който е бил топлоснабден, определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, но също така и представените в заверен препис по делото титули за собственост - постановление за възлагане на недвижимо имущество от 11.03.2019 г. на ... влязло в сила считано от 26.03.2019 г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, том VIII, нот. дело № 1309/04.11.2019 г., въз основа на които може да се направи извод, че в рамките на част от исковия период ответникът „... се легитимира като негов собственик.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при 2 общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от ..... на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В случая, въз основа на съвкупна преценка на данните, удостоверени в обсъдените по-горе постановление за възлагане на недвижимо имущество от 11.03.2019 г. на ... влязло в сила считано от 26.03.2019 г., (л. 16-17 от делото) и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, том VIII, нот. дело № 1309/04.11.2019 г.

(л. 20-22 от делото) действително следва, че в периода от 26.03.2019 г. до 03.11.2019 г., а с това и в рамките на част от исковия период – от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. ответникът „... е бил собственик на процесния апартамент № 13, находящ се в ...., за който се отнасят исковите претенции. Това е така, доколкото по силата на постановлението за възлагане от 11.03.2019 г., в сила от 26.03.2019 г., т. е. преди исковия период, посоченото дружество е придобило собствеността върху процесното жилище № 13, ведно с прилежащото към него избено помещение № 13 и 2,086 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, а по силата на покупко-продажбата от 04.11.2019 г. „... се е разпоредило с него в полза на третото лице – помагач – Д. С. Д., който факт последната е декларирала пред топлофикационното дружество, подавайки молба за откриване на партида на 02.12.2019 г. (л. 18-19 от делото). Ето защо, съдът прави извод, че в промеждутъка между двете сделки, а с това и в рамките на част от исковия период – от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. (денят, предхождащ прехвърлителната сделка от 04.11.2019 г.) ответникът „... действително е бил собственик на процесния недвижим имот, който факт той не само не оспорва, но и изрично признава. В същото време от негова страна не се навеждат твърдения дружеството да е сключило писмен договор за продажба на топлинна енергия с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

Като не я заплатило ответното дружество е спестило разходи, които е следвало да направи.

Именно в този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и наличието на неоснователно обогатяване от негова страна, като по делото няма данни други лица, освен ответното дружество, също да са имали достъп до процесния имот в периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г., поради което съдът прави извод, че в рамките на същия фактически той е ползван именно от ответното дружество. В случая, този правен извод не се разколебава от данните, удостоверени в представеното споразумение от 27.03.2019 г. между „... и Д. С. Д., съдържащо уговорка, че комуналните разходи (ток, вода и топлофикация) по поддръжката и експлоатацията на процесния апартамент № 13, както и данъците върху него са за сметка на Д. С. Д.. Това е така, тъй като няма основание да се приеме, че за задълженията до 04.11.2019 г. следва да отговаря третото лице – помагач на страната на ответника, а не собственикът на имота, тъй като тази уговорка касае вътрешните отношения между страните по сделката и няма обвързващо действие спрямо трети лица - ...... Въз основа на гореизложеното съдът приема, че за периода от 01.08.2019 г. до 03.11.2019 г. „... се 3 явява задължено лице да отговаря за процесните вземания. Не така стоят нещата обаче по отношение на останалата част от исковия период - от 04.11.2019 г. до 29.02.2020 г., поради което за тази част от него претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да се отхвърли само на това основание, доколкото „... не се явяват материалноправно легитимиран да отговаря за нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 08.09.2002 г., списък към него и договор № 1837 от 10.09.2002 г. (л. 24-27 от делото), етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач на страната на ищеца „..... (тогава „Бруната България“ ООД).