Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260210 от 30.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 66/2010
Вид
Определение № 260210
Подписан
30.03.2021
Състав
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260210 гр. Пазарджик, 30.03.2021 г.

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на деветнайсети март през две хиляди двайсет и първа година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П. при секретаря

Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 692, ал. 3 от ТЗ и е образувано по подадени:

І. Възражение вх. № 2982 от 31.03.2020 г. от кредитора Л.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“

№ **, срещу приемане от синдика в списък по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на:

1. вземане на

„С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 24 000 лева, представляващо обезщетение за ползване на част от имот с площ 9 740 кв. м. за шестмесечен период: април – септември 2019 г., съгласно Решение № 48/07.02.2020 г. по т. д.

№ 710/2019 г. на ПАС, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ;

2. вземане на

„С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 12 000 лева, представляващо обезщетение за ползване на част от имот с площ 9 740 кв. м. за тримесечен период: октомври - декември 2019 г., съгласно Решение № 48 от 07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ;

3. вземане на

Националната агенция за приходите (НАП) в размер на 2 080.37 лева, част от приетото вземане в размер на 7 409.17 лева, представляващо задължителни осигурителни вноски за април – ноември 2019 г., с ред на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 7 от ТЗ;

4. вземане на

Националната агенция за приходите в размер на 105.17 лева, част от приетото вземане в размер на 212.71 лева, представляващо лихви върху публични вземания за задължителни осигурителни вноски за април – ноември 2019 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Първите две вземания на „С.“ ЕООД се оспорват, тъй като не били ликвидни, не са уточнени по основание, както и липсват каквито и да е доказателства, които да обосноват размера, който се претендира. Излагат се подробни съображения.

Последните две вземания на НАП се оспорват, тъй като по делото са налице данни, че същите са заплатени, видно от определения № 296/08.05.2019 г., № 450/11.07.2019 г. и № 485/30.07.2019 г., с които съдът е разрешил на синдика, а той е изтеглил съответните суми за заплащане на задължителни осигурителни вноски в размер на 2 080.37 лева за април, май и юни 2019 г. Липсата на главници води и до извод за липса на лихви за забава.

ІІ. Възражение вх. № 3050/06.04.2020 г. от кредитора Националната агенция за приходите (НАП) – гр. С, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез юрисконсулт К., срещу неприемането на публични вземания в размер на 6 041.19 лева, от които главница 5 184.89 лева (задължения за данък сгради и такса смет върху недвижимите имоти на длъжника за 2017 г. и 2018 г.) и лихви 856.30 лева върху посочената главница за периода от съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г. Изложени са съображения, че неприетите вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и за тях не се прилага срока за предявяването им по чл. 688, ал. 1 вр. чл. 685 от ТЗ.

ІІІ. Съдът е съобразил, че по предявеното с молба вх. № 275/10.01.2020 г. от НАП вземане в общ размер от 63 074.89 лева, от които главница в размер на 59 211.41 лева и 3 863.48 лева – лихви към 08.01.2020 г., синдикът се е произнесъл чрез съставяне на списък на приети, респ. на неприети вземания, публикувани в ТР на 26.03.2020 г., в размер общо на 62 664.24 лева, който е по-малък от сезирания с молбата за предявяване, като е указал на синдика да се произнесе по цялото искане.

С оглед на това, синдикът се е произнесъл за разликата от 410.65 лева, представляващи 318.58 лева – главница за публични вземания (задължения за данъци по ЗДДФЛ за април и май 2019 г. и за данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл.

201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие на 2019 г.) и 92.07 лева – лихва върху главницата за периода от съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г., като е съставил списък на неприети вземания, публикуван в ТР на 14.09.2020 г.

В тази връзка по делото е постъпило и Възражение вх. №

260819/23.09.2020 г. от НАП – гр. С, ул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу съставения от синдика допълнителен списък за неприети вземания в общ размер от 410.65 лева, представляващи: 318.58 лева – главница за публични вземания (задължения за данъци по ЗДДФЛ по декларация образец 6 вх. № 130021904550274/14.05.2019 г. за април 2019 г. и декларация обр. 6 вх. № 130021905378167/11.06.2019 г. за май 2019 г., и за данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие на 2019 г.) и 92.07 лева – лихва върху главницата от 318.58 лева за периода от съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г.

ІV. Възражение вх. № 3500/12.05.2020 г. от кредитора „М.И.“ ООД – гр. Н., И. и „М.И. Б.“ ООД – гр. С., чрез адв. К., срещу реда на удовлетворяване на приетото от синдика вземане на НАП за законна лихва в общ размер на 2 915.11 лева по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ вместо по чл. 722, ал. 1, т. 9 вр. чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Синдикът е представил становище по възраженията по чл. 690, ал. 2 от ТЗ. За да откаже приемане на една част от вземанията на НАП и да ги включи в списъка на неприетите вземания, синдикът е изложил, че същите са погасени поради непредявяването им в срока по чл. 688 вр. чл. 685 от ТЗ доколкото представляват местни данъци и такси битови отпадъци, дължими за 2017 г. и 2018 г., т. е. срокът за предявяването им от кредитора е изтекъл на 31.01.2018 г. за тези от 2017 г., съответно на 31.01.2019 г. за тези от 2018 г.

Относно възражението на кредитора К. досежно приетото вземане на НАП синдикът излага, че същото е частично основателно, респ. списъкът следва да се промени от приетите (за данъци и задължителни осигурителни вноски в периода април – ноември 2019 г.) вземания за 7 409.17 лева на 6 099.74 лева (разликата от 1 309.43 лева, представляваща данъци и задължителни осигурителни вноски за април 2019 г. са платени, а тези за май и юни 2019 г. са били само одобрени от съда, но не били платени), респ. от 212.71 лева на 140.56 лева – за лихвите.

По допустимостта на производството:

Изготвените от синдика основни списъци на приети и неприети вземания, възникнали след датата на откриване производство по несъстоятелност по чл. 688, ал. 3 от ТЗ спрямо длъжника „Б.М. - С.“ АД, ЕИК ********* (н) са обявени в търговския регистър на 26.03.2020 г., като по остатъка от вземането на НАП, за което първоначално липсва произнасяне от синдика, е съставен допълнителен списък на неприети вземания, публикуван на 14.09.2020 г.

Възраженията са в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ при съобразяване на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМДПИП.

От фактическа страна:

С решение № 35/21.03.2011 г. по т. д.

№ 66/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на „Б.М. – С.“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици.

С Решение № 157/25.11.2015 г. по реда на чл. 711 от ТЗ „Б.М. - С.“ АД е обявено в несъстоятелност с произтичащите от това правни последици. За постоянен синдик на „Б.М. - С.“ АД е назначен

И.Л.К..

Кредиторът „С.“ ЕООД е подал молба вх. № 9771/31.10.2019 г., с която предявява вземане в размер на 26 100 лева за шестмесечен период: април – септември 2019 г., или по 4 350 лева на месец, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на площ от 12 600 кв. м., част от собствения му недвижим имот № **, находящ се в местност „Р**“ по КВС за землището на гр. С., видно от Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017 г. Навежда доводи, че на 30.09.2017 г. е изтекъл предоставеният на синдика срок, даден с покана вх. № 4903/25.05.2017 г. за освобождаване на тази част от имота от складираната там готова продукция, собственост на „Б.М. - С.“ АД (н).

Твърди, че доколкото тази продукция не била премЕ.на от имота, длъжникът дължи обезщетение за ползване без основание, считано от 01.10.2017 г.

От същия кредитор „С.“ ЕООД е подадена и молба вх. №

594 от 20.01.2020 г., с която предявява вземане в размер на 13 050 лева за тримесечен период: октомври – декември 2019 г., по 4 350 лева на месец, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на площ от 12 600 кв. м., част от собствения му недвижим имот № ***, находящ се в местност „Р*******“ по КВС за землището на гр. С., видно от Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017 г.

Навежда доводи, че на 30.09.2017 г. е изтекъл предоставеният на синдика срок, даден с покана вх. № 4903/25.05.2017 г. за освобождаване на тази част от имота от складираната там готова продукция, собственост на „Б.М. - С.“ АД (н). Твърди, че доколкото тази продукция не била премЕ.на от имота, длъжникът дължи обезщетение за ползване без основание, считано от 01.10.2017 г.

Кредиторът НАП е подал молба вх. № 275/10.01.2020 г., с която предявява на основание чл. 164, ал. 3 от ДОПК вземане в общ размер от 63 074.89 лева, от които главница в размер на 59 211.41 лева и 3 863.48 лева – лихви към 08.01.2020 г., а именно: публични вземания за данъци по чл. 42 от ЗДДФЛ за април и май 2019 г., за данък по чл.

55, ал. 1 от ЗЗДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие на 2019 г., за такса битови отпадъци за периода от 2017 г. до 2019 г., за задължителни осигурителни вноски за периода април – ноември 2019 г., за държавна такса по издаден изпълнителен лист в полза на ОС – Пазарджик по т. д. № 64/2012 г., подробно описани в молбата.

От правна страна:

Производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. В това производство целта е спорът относно съществуването на вземанията на кредиторите да се разреши при условия, които обезпечават възможността за пълното и главно доказване на вземането, както и по възможност да бъде избегнато пренасянето на спора в отделно исково производство по чл. 694 от ТЗ.

До настоящия момент, при произнасяне по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражения досежно вземания на кредитора „С.“ ЕООД за лишаване от ползване на процесната част от собствения му имот, настоящият състав на съда е приемал, че е налице нередовност на отправената претенция, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, като е извел извод за наличие на съществени съмнения относно съществуването й.

В настоящия случай това вече не е така.

Видно от развилото се исково производство по предявен по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ иск, като продължение на производството по чл. 690 от ТЗ, с влязло в сила на 20.02.2021 г. решение № 48 от 07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС е прието, че претенцията на кредитора „С.“ ЕООД (която съвпада като изложение на обстоятелствата на които се основават и настоящите претенци; разликата е в периода) сочи на правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва имуществено разместване в патримониума на двете страни по спора, в резултат на което едната страна се е обогатила за сметка на другата; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Не се оспорва фактът, че върху имота на „С.“ ЕООД се съхранява готова продукция на несъстоятелния длъжник. Доколкото липсва правно основание за ползване на имота от длъжника, собственикът действително има право на обезщетение, защото ползването се явява без основание и длъжникът се обогатява неоснователно, спестявайки си разходи за наем. Обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спЕ.ни средства за сметка на имуществото на друго лице – т. 1 от ППВС № 1/79 г.