Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 15.05.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 110/2025
Вид
Решение № 120
Подписан
15.05.2025
В сила
15.05.2025
Състав
Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Петранка Райчева Прахова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.236,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.75,ал.2 · Закон за наследството
  • чл.34 · Закон за собствеността
  • чл.38,ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.19,ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. С., 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6/07.01.2025г., постановено по гр.д.№ 771/2023г. по описа на Районен съд – С. е допусната съдебна делба между Й. Н. Т., ЕГН **********, Е. Н. Т., ЕГН ********** и Н. Н. Б., ЕГН ********** - и трите с постоянен адрес гр. С., *** и М. В. Т., ЕГН **********; В.

Д. Щ., ЕГН ********** и Е. Д. Щ., ЕГН ********** - и трите с постоянен адрес гр. С., ул.„К.П.“ № 4, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със заповед № 300-5-66/11.10.2004 на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот със заповед № КД-14-21-510/24.10.2012 на началника на СГКК – С., с площ 1257 кв.м., с адрес гр. С., ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, с номер по предходен план 250, при съседи ***,

***,

***,

***,

*** и

***,съгласно скица на поземлен имот № 15-1301847-08.11.2022 г., издадена от СГКК – С., при квоти: по 256,33/1257 идеални части за Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. за всяка от тях; 244/1257 идеални части – за М. В. Т., и по 122/1257 идеални части за В. Д. Щ. и Е. Д. Щ. за всяка от тях.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 981/31.01.2025г. от Е. Д. Щ. и М.

В. Т. чрез пълномощника им адв.Н.я М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд не е възприел възражението, че делбата е недопустима, тъй като поземленият имот е обща част към сградите,позовавайки се на Решение № 227/16.05.2011г. по гр.д.№316 на І г.о на ВКС, без да има предвид, че то касае различна хипотеза. В случая са приложими разпоредбите на ППВС 2/82г., т.1,б., на което ВКС се позовава в Решение № 59/12.03.2012г. по гр.. № 911/2011г. на ІІг.о., съгласно 1 което делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, е недопустима. Когато обаче в съсобствения поземлен имот има една сграда, която също е съсобствена между собствениците на земята и втора сграда, която е индивидуална суперфициарна собственост на съделител, то цитираното разрешение на т.1, б."д" от ППВС №2/82г. не намира приложение и е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда.

Това е така, защото в този случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. че е станал обща част. В този смисъл е и Решение №87/07.07.2011г. по гр.д. № 825/2010г. на ІІг.о. съгласно което- делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в случая земята е обща част.Районният съд не обсъдил възражението за недопустимост на делбата, още повече че ПИ с идентификатор *** с площ от 1288 образува по плана на гр. С., кв. У. от 1980г. две УПИ-та- УПИ 11-250 и УПИ III -250 ,кв.46, при което поземления имот е поделен на 2 УПИ-та и няма какво повече да се дели. Тези 2 УПИ-та са по плана от 1980г. и при условие, че наследодателят на ищците е считал, че част от УПИ ІІІ-250 е негова собственост е могъл да обжалва плана, но той не е сторил това, т. е съгласил се е ,че УПИ ІІІ-250 не е негова собственост, като плана и до днес е действащ. Това, че УПИ ІІІ-250, кв.46 е собственост на Е. Щ. и наследодателят на М. и В. е изрично посочено и в нот. акт № 456, том трети, н.д. № 1193/1994г. и в Решение №522/04.02.2005г. по гр.д. № 931/2003г. на РС -С., с което е допусна делба между Е. Щ. и покойния Д.Щ. при равни квоти на УПИ III - 250 кв.46 по плана на гр. С., кв. У. с неуредени регулационни сметки, като на 02.05.2007г. по същото дело е постигната спогодба, по силата на която 2/3 от УПИ ІІІ-250 с площ 870 кв.м. се предоставят на Е., а 1/3 от него на Д.Щ.. След като исковите молби за делба се вписват, неясно как наследодателят на ищците се е снабдил с нот. акт №82/2009г. за 788/1288 ид.части от ПИ ***,образуващ парцели II -250 и ІІІ-250, кв.46 по плана на гр. С., кв. У., който е оспорен от жалбоподателите с молба да бъде отменен за разликата му над 418 до 788 ид.части,като в с.з. от 03.10.2024г. е оспорена и скица № 609-/30.03.2006г., съдържаща се в нотариалното дело като манипулирана и върху нея правени добавки и то с черен молив, с какъвто не се чертае върху скици, за да се покаже, че парцел и ІІІ-250 е с по-малка площ. По това оспорване Районният съд не се е произнесъл в нарушение на чл.236,ал.2 ГПК. Ако се има предвид, че Н.Т. с н.а № 132/1975г. е прехвърлил на наследодателя на ответниците дворно място от около 500 кв.м., което съставлява парцел ІХ-250, кв.12, т.е прехвърля му парцел, който по действащия план е с номерация III- 250,чиято площ съгласно СТЕ и скица № 1 към нея е 876 кв.м. , а по съдебното решение 870 кв.м. ,то без основание наследодателят на ищците се е снабдил с нот. акт за разликата над 417 до 788 кв.м. Видно от СТЕ по всички планове УПИ ІІ250 е с площ от около 400 кв.м. С оглед посоченото, при условие, че на наследодателя на ищците е продаден парцел, който Н.га не е бил с площ по-голяма от около 400 кв.м. да претендират площ от 788 кв.м. е некоректно. За да допусне делбата, районният съд необосновано е приел, че ПИ *** е съсобствен между ищците като наследници на Н.В.Т. и ответниците, като наследници и бивша съпруга на Д.А.Щ., като не е взел предвид обстоятелството, че този ПИ е образуван от 2 парцела,които по документи за собственост/н.а 70/1961 и н.а № 132/1975г. , нот. акт № 456, том трети, н.д. № 1193/1994г и съдебно решение по гр.д. № 931/2003г. на PC С./ парцел ІІ250 е собственост на Н.Т., а парцел ІІІ-250 е собственост на Д.Щ. и М. Т.. След като поземления имот е образуван от 2 парцела, той на практика е поделен и липсва съсобственост, поради което делбата е недопустима. По това възражение ,направено още с отговора на исковата молба районният съд не е изложил мотиви, а е направил извод, че делбата е допустима, за да се 2 разграничат отделните урегулирани поземлени имоти,обслужващи сградите и всеки съделител съобразно притежаваната от него собственост в обектите в сградите да се ограничи в ползването на урегулирания поземлен имот, обслужващ неговата собственост. Този извод е необоснован.

Отделните УПИ-та, обслужващи сградите отдавна са разграничени на парцел II-250,обслужващ сградата на Н.Т. и парцел III- 250,обслужващ сградата на Д.Щ., като всеки съобразно притежаваната от него собственост в обектите в сградите се ограничава в ползването на УПО-то, обслужващ неговата собственост.Районният съд е посочил, че по същество спорът се свежда до това дали и на какво основание съделителите са съсобственици на поземления имот и на какви части от него, като изводите за съсобственост между страните съдът е направил, обсъждайки нотариалните им актове и свидетелските показания. В разрез със записванията в нот. Акт № 70/1961г. съдът е приел, че по този нот. акт Н.Т. е придобил собствеността на парцел ІІ-727,кв. 19а по плана от 1933г. с площ 482 кв.м.,въпреки, че в нотариалния акт площта на парцела изрично е посочена 150 кв.м.. Съдът е обосновал извода си за това, че площта е функция на границите , като според него съгласно заключението на назначената СТЕ тези 482 кв.м. са заключени между описаните в нотариалния акт граници , които съответствали на границите на парцел ІІ-727,кв.19а по плана от 1933г.Твърди се, че този извод е необоснован, тъй като по н.а № 70/1961г. посочени граници са:дере,Н.Х., път,М.Т. и С.К..Правейки извода си за идентичност по граници, съда не е взел предвид, устните обяснения на в.л. М., дадени в с.з. от 27.06.2024г., в които сочи:"Дере няма като граница по отношение на парцел XIV по плана от 1965г.(по плана от 1933г- парцел ІІ727,кв.19а ).След като няма толкова характерна граница като дере,очевидно е,че изводите на съда, че Н.Т. е придобил парцел с площ 482 кв.м. са произволни,още повече, че СТЕ не е дала заключение за идентичност по граници. Районният съд не е взел предвид, че в уточняващата искова молба ищците сочат, че по силата на н.а №70/1961г. на Н.Т. е продадено дворно място застроено и незастроено цялото от 150 кв.м., т.е спор за площта няма, поради което съдът без да е сезиран е приел,

Н.Т. е придобил собствеността на парцел ІІ-727,кв.19а с площ 482 кв.м.

Неправилен е и извода на съда , че Д.Щ. не могъл да придобие собствеността върху парцел XV-250, тъй като сделката по н.а № 132/1975г. не е породила вещно-прехвърлителен ефект , понеже Н.Т. не е придобил собствеността върху парцел XV-250, респ. не бил придобил целия имот № 250, за да може да го продаде на Д.Щ.,още повече че по н.а № 132/1975г. на Д.Щ. е описан парцел XI250,какъвто в кв.12 няма. Този извод на съда не почива на доказателствата по делото. В нарушение разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК съдът не е обсъдил представеното удостоверение за идентичност N9 1023/27.09.2023г. на Община С., в което изрично е посочено, че ПИ с идентификатор *** е идентичен с част от УПИ XI-250, в кв.12 по плана от 1965г.,т.е такъв парцел съществува. В този смисъл са и обясненията на в.л. М. в с.з. от 27.06.2024г., според които „по плана от 1965г. такъв парцел XI-250, в кв.12 няма.Или акта е сгрешен, или скицата е сгрешена“ .

Следва да се отбележи, че Д.Щ. е собственик не само по силата на нот.акт, но и по силата на упражнявано от него давностно владение повече от 10 години от 1975г. до сега. От Решението по гр.д. № 931/2003г. и от протокола за съдебна спогодба по същото дело от 02.05.2007г. , в които е описан УПИ III- 250, кв.46 по плана на гр.С., кв.У. с площ от 870 кв.м. се доказва, че и към 2007г.

Д.Щ. и М. Т. са били във владение на имота,а разпоредбата на чл.83 от 3C е категорична, че който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се установи противното. В случая противно не е установено. От данните по делото е видно, че УПИ III- 250, кв.46 по плана на гр.С., кв.У. е с площ от 870 кв.м. Свидетелката М. Б. установява, че М. Т. и Д.Щ. заедно са сеели дворното място -приблизително от 800-900 кв.м.,като от 1977 до 2001г.

3 непрекъснато им носела семе за картофи и те сеели целия имот, т.е установява давностно владение от около 24 години, предостатъчно, за да се придобие имота по давност.Свидетелката сочи още, че след 2001г. Е. Щ. и съпругът й Е.Н. са продължили да вземат от нея семе за картофи, т.е продължили са да владеят имота.В същия смисъл са и показанията на св.Я.. В мотивите на решението си съдът е приел, че Н.Т. е собственик на 788/1288 ид.ч. от целия поземлен единствено въз основа показанията на свидетели М. и П. . В случая обаче са разпитани 2 групи свидетели, като съдът не е посочил защо е дал вяра на показанията на св.М. и П. и защо не е възприел за достоверни показанията на св.Б. и Я.. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск, респективно да се допусне делбата при квота 870/1288 кв.м. за наследниците на Д.Щ.. Претендират за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2026/05.03.2025г. от въззиваемите Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. чрез пълномощника им адв. М.М., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата за недопустимост на иска за делба. Съгласно разписния лист към плана на гр. С., кв. У. от 1933г., М.В.Н. е собственик на поземлен имот пл. № 727, кв. 19а, с площ съгласно заключението на СТЕ 1298 кв.м. и участва в УПИ II-727 с площ 482 кв.м., в УПИ III-727 с 339 кв.м., в УПИ IV-740 с 19 кв.м., трите парцела в кв. 19а, и в УПИ I738 със 187 кв.м. и в улична регулация с 246 кв.м. Собствеността върху целия имот на М.Н. не е оспорена. Регулационни сметки не са уреждани.С нотариален акт № 70 от 03.08.1961 г., т. VII, д. № 214/1961 г. М.Н. е продал на Н.В.Т. следните имоти: къща, плевня с дворно място - застроено и незастроено с площ 150 кв.м., съставляващи парцел II-250, кв. 19а по плана на кв. У., при граници: дере, Н.Х., път, М.Т. и С.К..