Решение № 171 от 13.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Тодор Илк. Хаджиев

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500441 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. В. В. против Решение № 1378/ 05.12.2025 г. по в. гр. д

. № 2969/ 2022 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против извършено на 23.10.2022г. разпределение по изп. д. № 283/2022г. на ЧСИ И К на сумата от 131 000 лв., постъпила от публичната продан на 7/8 ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ № ********* по КККР на с. Б. обл. Пловдивска, и по 7/8 ид.ч. от сгради с идентификатори *********.2, *********.3 и *********.4.

Във въззивната жалба се прави оплакване за нередовно връчване ва постановевното решение и за невъзможността на жалбоподателката да се запознае с него. Оспорва назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, тъй като направените в нея изчисления са неточни. Прави искане да се назначи нова експентиза. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение и извършеното разпределение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от взискателите Г. С.

К., М. М. К., М. М. К. и С. М. К., които чрез пълномощника си оспорват въззивната жалба.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.

463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Изп. д. № 283/ 2022 г. на ЧСИ И К е образувано по молба от Г. и М. К.и, с която са представени три изпълнителни листа за присъдени съдебни разноски по НОХД № 577/2017 г. на ПОС в размер от 2500 лв. за първия взискател, 2500 лв. за втория и 2500 лв. общо за двамата. Впоследствие от първоначалните взискатели и допълнително присъединените М. К., С. К. и Г Р е представен изпълнителен лист за обезщетение от деликт в размер от по 15 000 лв. за първите двама и петия взискатели и в размер от по 10 000 лв. за третия и четвъртия взискатели.

С обжалваното разпределение получената от изпълнението сума от 131 000 лв. е разпределена по следния начин: по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД - 276 лв. за невнесени такси за ЧСИ; по чл. 136, ал.1, т. 2 ЗЗД – 39. 75 лв. за данък за недвижими имоти в полза на община „Родопи“; 101. 68 лв. за такса битови отпадъци за община „Родопи“; 16. 96 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху ДНИ и ТБО и 10 407 лв. за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху вземанията на взискателите - физически лица; общо 120 158. 61 лв. в полза на взискателите Г. С. К., М. М. К., М. М. К. и С. М. К..

С обжалваното решение окръжният съд е приел за неоснователни релевираните в жалбата възражения относно законосъобразността на извършеното разпределение. Във въззивната жалба не се правят конкретни оплаквания за неправилност на решението, а с оглед разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК по тези въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Посоченото разрешение (за ограничаване на проверката на въззивния съд до посочените в жалбата оплаквания) следва и от приетото в т. 1 от ТР от 22.11.2022 г. по т. д. № 2/ 2021 г. на ОСГТК на ВКС, според което при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени 2 разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Единствената хипотеза, при която окръжния съд, вкл. и въззивният, може служебно да отмени извършеното разпределение, е при констатация, че в разпределението не са включени присъединени по право взискатели. По настоящето дело след извършена справка по чл. 458 ГПК съдебният изпълнител е установил наличие на публични задължения на длъжника, за погасяването на които е отредил средства в атакуваното разпределение.

Оплакването, че по вина на съдебната администрация жалбоподателката не е получила препис от обжалваното решение, е неоснователно. Липсват доказателства след връщане на изпратените на установените по делото адреси съобщения в окръжния съд като неполучени жалбоподателката да е подала молба за получаване на препис от решението, която да е оставена без уважение.

Неоснователно е и оплакването за неточност на заключението относно констатацията на вещото лица за размера на платените по изпълнението авансови такси. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси точно, ясно и обосновано, поради което окръжният съд правилно е кредитирал депозираното заключение, въз основа на което е обосновал изводите си за правилност на извършеното разпределение в частта относно отредените за съдебния изпълнител суми за погасяване на вземанията му за такси. От същото се установява, че действително заплатените от взискателите такси за осъществената публична продан са в размер от 947. 20 лв., които са взети предвид при изготвяне на разпределението. В тази връзка правилно окръжният съд, позовавайки се на т. 3 от ТР от 22.11.2022 г. по т. д. № 2/ 2021 г. на ОСГТК на ВКС, според която вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, е приел, че за законността на разпределението е без значение кои от таксите са били действително платени.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че оспореното разпределение не страда от посочените пороци, поради което, като 3 е оставил жалбата на длъжницата Ж. В. В. без уважение, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1378/ 05.12.2025 г. по в. гр. д. № 2969/ 2022 г. на ОС – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4