Решение № 2491 от 17.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2491 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100507921 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.К., действащ като ЕТ „Д.К.“, ответник пред СРС, срещу решение от 11.04.2022 г. по гр.д.№ 13089 по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 55-ти състав, в частта в която е признато на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация София“ срещу ответника/въззивник, съществува вземане в размер на 850, 35 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г. за топлоснабден имот – ап.28, находящ се в гр.София, ул.“*******, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65533 по описа за 2020 г. на СРС, 55-ти състав. В тежест на ответницата са възложени разноски по заповедното и исковото производство.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че предявения иск е недоказан. Сочи, че от заключението на 1 съдебно-техническата експертиза се установило, че технологичните разходи не са начислявани съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, а технологичните разходи в АС не съвпадат с тези, подадени от топлорайона. При проверката била установена грешка в програмния продукт. При така установената грешка не можело да се приеме какво е действително потребената ТЕ.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго с което претенцията да бъде изцяло отхвърлена. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че претенцията му е доказана.

Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 19.04.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 03.05.2022 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва, предявеният от ищеца /пред СРС/, срещу ответника/въззивник пред настоящата инстанция, иск по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, е уважен, следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 15.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 65533 по описа за 2020 г. на СРС, 55 състав е била връчена надлежно на длъжника на 27.01.2021 г.

Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 10. 02.2021 г., т.е. в срок.

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 2

25.02.2021 г.

Исковата молба е предявена на 05.03.2021 г., т.е. в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

В частта в която претенциите на ищеца по чл.422, ал.1 ГПК са били приети за неоснователни, решението като необжалвано е влязло в сила.

По доводите във въззивната жалба:

С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.

Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото, както е в настоящия случай.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че иска е доказан по основание доколкото от събраните по делото писмени доказателства било установено, че процесния апартамент е топлоснабден. Не било спорно между страните, че няма сключен писмен договор за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Спорно по делото било количеството потребена ТЕ, както и правилното му отчитане и остойностяване. От заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установявало, че общия топломер на абонатната станция /АС/ е отчитан редовно. Топломерът бил преминал метрологичен контрол. БГВ била отчитана на база данните от един водомер, за което бил представен редовен отчет, както и за сградна инсталация. Установена била грешка в програмния продукт относно изчислението на технологичните разходи, което ощетяването на потребителите възлизало на сумата от 2,61 лв., която сума СРС е приел, че следва да се приспадне от стойността на начислената ТЕ по 3 перо отопление на имота, което всъщност представлявало стойност на ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Затова и е признато вземане в размер на 850,35 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 852,96 лв. искът е бил отхвърлен.

Като се има предвид, че първоинстанционния съд е приспаднал сумата в размер на 2,61 лв., която е била начислена в повече от нормативно дължимото, то не е налице сочената от въззивника неправилност на обжалваното решение.

Това, че е начислена сума в размер на 2,61 лв. в повече, не води до извода, че ответника/въззивник не се е обогатил със сумата, приета от СРС за установена, а именно- 850,35 лв. Искът е доказан по основание, което не се и оспорва, но размера е допустимо да се определи, вкл. и по реда на чл.162 ГПК.

Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На въззивника разноски не се следват.

Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за подаване на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство, които съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лв.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.04.2022 г. по гр.д.№ 13089 по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 55-ти състав, в частта в която е признато на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Д.К., действащ като ЕТ „Д.К.“, съществува вземане в размер на 850, 35 лв., представляващо главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г. за топлоснабден имот – ап.28, находящ се в гр.София, ул.“*******, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65533 по описа за 2020 г. на СРС, 55-ти 4 състав, както и в частта за разноските.

ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 8******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******“ № 23 Б, на основание чл.78, ал.8 Г П К , сумата в размер на 100 лв. , представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5