Решение № 242 от 08.10.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Враца, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500517 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 340/14.10.2025 г. по гр. д. № 536 от 2024 г. по описа на РС – Бяла Слатина, съдът е отхвърлил иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено спрямо Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), ЕИК ***, че ищецът Г. Х. М., ЕГН ********** е собственик на крайпътно заведение „Ловна среща“, находящо се извън регулацията на гр.

Бяла Слатина – масивна едноетажна сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя от 3000 кв.м. в местността „Агиново бранище“ в землището на гр. Бяла Слатина. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца Г. Х. М. - община Бяла Слатина, като са присъдени разноски на ответника.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г. Х. М., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. И. С. от ВрАК, с която се обжалва постановеното Решение № 340/14.10.2025 г. по гр. д. № 536 от 2024 г. по описа на РС – Бяла Слатина, с доводи за неправилност на същото.

Изложен е анализ на събраните по делото доказателства и начина на придобИ.е на имота от въззивника и осъщественото от него непрекъснато владение и до ден днешен. Също така се твърди, че дори да се приеме, че процесният имот е придобит от лице, което не е собственик, то ищецът го е придобил по давност, с владение от 1994 г. до момента, като е продължил владението на предходните владелци. Сочи се, че въззивникът е добросъвестен владелец и в негова полза е изтекла кратката 5-годишна давност, към момента на предявяване на исковата молба пред съда. Именно 1 затова е заявено искане за отмяна на решението на РС – Бяла Слатина, с уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от АПИ, с който жалбата се оспорва като неоснователна и е отправена молба за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че Г. М. се легитимира като собственик на претендираната от него част от имот № 132009, с представения от него акт – постановление за възлагане. Сочи се, че не е установено този имот с № 132020 да съществува като самостоятелен такъв, тъй като е бил проектен, който впоследствие е анулиран. Оспорва се и твърдението за придобИ.е на имота по давност, тъй като ищецът от 03.09.2002 г. е влязъл във владение на имота и е упражнявал явна и непрекъсната фактическа власт до 2006 г., тъй като от 31.05.2006 г. е настъпило спиране на придобивната давност на държавни имоти, което продължава и до момента. Сочи се също, че ищецът не може да присъединява владение на предходни владелци, тъй като не са налице предпоставките за такова присъединяване и с решението за възстановяване от 1999 г. е настъпило противопоставяне от страна на Държавата като собственик, който е прекъснал давността. Именно затова въззивникът е владял имота около 4 години и до момента не е придобил същият по давност. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС – Бяла Слатина.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца Г. Х. М., ЕГН ********** иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено, че е собственицк на крайпътно заведение „Ловна среща“, находящо се извън регулацията на гр. Бяла Слатина – масивна едноетажна сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя от 3.000 кв.м. в местността „Агиново бранище“ – имот № 132020 в землището на гр.

Бяла Слатина.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил описания по-горе имот по силата на Постановление за възлагане на В. Й. - съдия изпълнител към РС - Бяла Слатина, вписано в имотен регистър с дв. Вх. рег. № 2112, том 4 от 05.08.2002 г. и влязло в законна сила на 03.09.2002 г., като от този момент ищецът го владее явно, добросъвестно и необезпокоявано. Сочи още, че по повод свое заявление за изменение на границите, е узнал, че АПИ е собственик на имота на основание АДС от 19.02.2021 г. Заявява, че ответникът 2 не е владял имота и не е негов собственик. Сочи, че през 1994 г. община Бяла Слатина е продала имота по наредба за търговете на Б. Р. Д., а тя и О. А. Д. го продават през 2001 г. на Г. Ж. Х.. Последният е бил длъжник на ищеца и в образувано изпълнително производство, ищецът е придобил процесния имот чрез публична продан. Сочи се, че имотът се владее от 1994 г. добросъвестно и ищецът е продължил това владение на предходните му собственици. При тези доводи е отправена молба съдът да го признае за собственик на база постановлението за възлагане от 03.09.2002 г., а в условията на евентуалност – на база изтекла в негова полза придобивна 5 годишна давност, текла в периода от 1994 г. до момента или от 03.09.2002 г. до момента.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от АПИ, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че Държавата е собственик на имота от 1951 г. до момента, а ищецът не е осъществил владение и не е придобил имота по давност. Легитимира се като собственик на същия по силата на Акт № 286/20.03.1951 г. за държавна собственост, Акт № 332/06.08.2002 г. за държавна собственост, Акт № 3892/17.02.2021 г. за държавна частна собственост, съдебно Решение от 27.06.1994 г. по гр. д.

№318/1994 г. по описа на РС - Бяла Слатина, уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, ведно с Решение № 00001 от 28.12.1999 г. за възстановяване правото на собственост от Поземлена комисия гр. Бяла Слатина, като представя актуална скица на имота, който е с кадастрален № *** и площ от 7752 кв.м. Към настоящия момент няма сграда в посочения имот и същият е съществувал винаги под № 132009, а не в друг обособен имот, съгласно описанието на ищеца. Сочи се, че не е осъществен съставът на давностното владение и издадените от община Бяла Слатина и на съдебния изпълнител актове са нищожни, тъй като са издадени в противоречие със закона. Освен това за имоти държавна собственост е съществувала забрана за придобИ.ето им по давност по чл. 86 от ЗС от 1951 г. до 01.06.1996 г., като от 31.05.2006 г. е въведен мораториум, с който се спира давностният срок до 31.12.2022 г. При тези доводи е отправена молба за отхвърляне на предявения иск.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло правния спор, свързан с основателността на положителния установителен иск за собственост. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. свидетелските показания и заключенията на допуснатите експертизи, при което във връзка с въведеното във въззивната жалба оспорване, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот към датата на подаване на исковата молба и дори около 20 години преди това (масивна сграда от 161 кв.м и прилежащата му земя от 3 дка. – имот № 132020) не съществува във вида, в който е придобит от ищеца въззивник – сградата е разрушена и теренът е почистен, а имот № 132020 е бил проектен и процедурата по обособяването му като част от имот № 132009, с площ от 7,751 дка. не е завършена, а ответникът не е имал знание за наличието на опит за 3 обособяване на същия. От своя страна ответникът се легитимира като собственик на целия имот № 132009, с площ от 7,751 дка. с Акт № 286 от 20.03.1951 год., със съдебно Решение 27.06.1994 г. по гр. дело № 318/1994 г. по описа на Районен съд- Бяла Слатина, с Решение № 00001/28.12.1999 год. на Поземлена комисия - Бяла Слатина за възстановяване правото на собственост върху имота, ведно с протокол за въвод във владение от 23.03.2000 г., с Акт № 332/26.08.2002 г. и Акт № 3892/17.02.2021 г. за частна държавна собственост.

Изискани и приети по делото са редица документи от държавен архив, областните администрации в гр. Монтана и гр. Враца, като са приети и заключения по допуснати СТЕ (основно и допълнително) и ССчЕ, чиито заключения съдът възприема като обективни и компетентно изготвени от вещите лица, предвид задълбочения анализ от тяхна страна по поставените задачи и знанията им конкретната област. От тези доказателства се установява, че имотът от 1951 г. е бил държавна собственост и се е ползвал като пътен кантон. През 1971 – 1972 г. върху част от него е построено заведение „Ловна среща“ за нуждите на СД „Търговия“ по Заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост – терен от 3 дка. е предаден за построяването на заведението за обществено хранене. От заключението на изготвената по делото ССчЕ се установява, че предприятието СД „Търговия“ за 1973 г. е притежавало търговски и производствени сгради в своя уставен фонд, но от съхранената информация в баланса му не става ясно колко и какви по предназначение са сградите и на каква стойност е всяка от тях. Експертизата не установява наличие на счетоводна информация за процесния имот, която да се съхранява в архивните регистри и на община Бяла Слатина.

През 1993 г. – 1994 г. е възникнал спор за собствеността на целия имот – бивш пътен кантон, като със съдебно Решение 27.06.1994 г. по гр. дело № 318/1994 г. по описа на Районен съд- Бяла Слатина е признато, че Районна пътна служба, подведомствена на пътно управление Враца (сега АПИ) е собственик на целия имот и същият следва да му се възстанови в цялост, което е направено с Решение № 00001/28.12.1999 год. на Поземлена комисия - Бяла Слатина за възстановяване правото на собственост. Районна пътна служба е въведена във владение с протокол от 23.03.2000 г. в имот № 132009 – нива, с площ от 7,751 дка. Издаден е Акт за частна държавна собственост от 26.08.2002 г. за имота, който се управлява от ИА „Пътища“ – за нуждите на Дирекция „ОПУ“ Враца. След въвеждането на кадастралната карта и регистри, имотът е вписан под кадастрален № *** и е издаден Акт за частна държавна собственост от 17.02.2021 г., като имотът се управлява от АПИ и е бил включен в капитала на дружеството, като дълготраен материален актив, съгласно приложено извлечение от инвентарна книга на ответника.

Междувременно е установено, че община Бяла Слатина е продала на 30.11.1994 г. по реда на наредбата за търговете, актуваната от нея през 1993 г. масивна сграда от 161 кв.м – заведение „Ловна среща“ и прилежащата му земя от 3 дка. на Б. Р. Д.. Последната и О. А. Д. са продали с нотариален акт от 20.03.2001 г. този имот на Г. Ж. Х., след което чрез публична продан е придобит от ищеца Г. Х. М. с постановление за възлагане, влязло в сила на 03.09.2002 г. В този времеви период е направен опит за обособяване на този имот от 3 дка., но такава процедура не е завършена и по действащите след 1994 г. два плана за Бяла Слатина, имотът е съществувал само под № 132009, с 4 площ от 7,751 дка., а от 2017 г. е с кадастрален № ***.