Решение № 14684 от 26.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14684 гр. С, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110108518 по описа за 2024 година

Предявен е иск от М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., чрез адв.Б., със съдебен адрес гр.С, ул.“Ч Д“ № ..., насочен срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.„М“ № 33, представлявана от кмета В Т, за признаване за установено по отношение на ответника, че М.

Т. Т. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот с идентификатор ... по кадастралната карта и регистри на гр.С, представляващ ап.51, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл...., с площ от 71.32 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 с площ от 3.65 кв.м., заедно с 1.182 % ид.ч. от общите части на страдата и от правото на стореж върху мястото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание давностно владение с начален момент 1978 г. Сочи, че от този момент владее имота въз основа на настанителна заповед на Д РНС към СГНС. Отбелязва, че никой никога не е поставял под съмнение собствеността му върху имота, нито е смущавал владението му, като през 1998 г. го е декларирал в СО, район Л по реда на ЗМДТ.

Според ищеца, през 2022 г. е решил да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху спорания имот, с оглед на което е подал молба-декларация до СО, район Л. От администрацията обаче е получил писмо, в което го уведомяват, че жилището е общинска собственост и че ако иска да остане да живее в него, трябва да представи изброени му документи. Ищецът обяснява, че през 2023 г. е получил заповед за принудително изземване на имота от него.

С оглед на това, ищецът поддържа становище, че е налице спор за собственост, поради което предявява иска за решаването му чрез установяване на неговите права върху процесното жилище.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

По същество ответникът не оспорва, че ищецът живее в процесния имот, но твърди, че той е общинска собственост и именно като такъв му е предоставен под наем. Ответникът проследява подробно статута на жилището от държавно такова, актувано за първи път през 1

1978 г. до преминаването му в режим на частна общиска собственост към настоящия момент.

В отговора на исковата молба се аргументира становище, че владението на ищеца не може да е добросъвестно, тъй като фактическата му власт е установена като държане, а не като владение и до 2021 г. той не е манифестирал пред държавата или общината промяна в намерението си в такова за своене на вещта. Отделно от това, ответникът се позовава на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, като до 24.02.2022 г., е била налице пречка за придобиване по давност на недвижими имоти частна общинска собственост.

Развиват се доводи, че е налице противоправно поведение от страна на ответника, като той не е изпълнил задължението си по § 4 от Закона за общинската собственост в 6месечен срок от влизането му в сила да декларира пред общината, че ползва общински имот.

Ответникът изразява становище, че дори и декларирането на имота пред местните власти за целите на облагането с данък, не може да обоснове извод, че той е станал негов собственик.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск като присъди на ответника направените от него разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от заповед №.../30.05.1978 г. на началника на службата за жилищно настаняване при И на Д народен съвет, на основание чл.7 и чл.18, ал.11 от Закона за наемите и чл.19 и чл.17, ал.3 от ППЗН, М. Т. е настанен да ползва ап.51, находящ се в гр.С, кв.„Л“, ул...., собственост на ДИ. Посочено е, че заповедта се издава на основание писмо №.../30.05.1978 г. на К РК на БПФК. Представен е акт №.../05.07.1979 на Д районен народен съвет за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр.С, ж.к.„Л“, ул...., с който са одържавени 61 броя апартаменти от общо 80, находящи се на посочения адрес, сред които и процесния имот.

С акт №../13.11.1996 г. за общинска собственост на недвижим имот, находящ се в гр.С, ж.к.„Л“, ул...., нов бл.705, на основание чл.2, ал.2 ЗОС и АДС №.../79 г. ДИ, посочените по-горе 61 апартамента, находящи се на адреса, са обявени за общинска собственост.

Представен е и акт №.../10.03.2022 г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал.

1 ЗОС процесният имот е обявен за частна общинска собственост.

От страна ищеца е подадена на 23.08.2021 г. молба-декларация до С О, с която се иска снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот. В отговор СО е заявила, че за имота има съставен АДС №.../79 г. по НДО /отм./ и АОС №../13.11.1996 г., като няма данни за извършена покупко-продажба на апартамента.

С писмо от 21.12.2022 г. от СО – р-н „Л“, адресирано до ищеца, общинската администрация го уведомява, че процесният имот е общинска собственост, като му указва, че ако желае да остане в жилището, следва да представи посочените в писмото документи за преценка отговаря ли лицето на изискванията за издаване на нова настанителна заповед по Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО.

С писмо от 20.07.2023 г., издадено от СО – р-н „Л“, на ищеца е даден 14-дневен срок за освобождаване на процесното жилище, доколкото същото е общинска собственост и е обитавано от него без правно основание.

Със заповед на кмета на р-н „Л“ от 24.10.2023 г. е разпоредено да се изземе 2 процесното общинско жилище от М. Т., доколкото същият го държи без правно основание.

Определена е дата на изземване – 22.11.2023 г.

По делото е постъпило писмо от 04.12.2023 г. от СО, Дирекция „О П“, видно от което първата декларация по чл.14 ЗМДТ за деклариране на процесния имот е подадена от ищеца на 01.06.1998 г., вх. № ../01.06.1998 г., без приложен документ за собственост, по декларирани данни имотът да е придобит на 30.05.1978г. от К районен комитет с договор №.... Сочи се, че от съществуването на базата данни за начислени и платени задължения от 2002 г. данъчно задължено лице относно процесния имот е ищеца, на чието име се заплащат и данъчните задължения. Посочено е, че към 30.11.2023 г. няма изискуеми/неплатени задължения за процесния имот.

Представени са от ищеца три броя съобщения от ДП р-н „Л“ за дължимите такси за битови отпадъци за процесния имот за 2004 г., 2006 г. и 2010 г., както и 8 броя съобщения за дължимия данък за имота за периода 2012 г. – 2023 г. от район „Л“, които са адресирани до ищеца. Представени са 10 броя приходни квитанции, видно от които в периода 2004 г. – 2022 г. ищецът е заплащал дължимите такси и данъци за имота.

От разпита на свидетеля К И Х се установява, че познава М. Т. откакто отишъл да живее в бл.705 в ж.к.Л. Свидетелят живее в бл...., ап.76 от 1991-1992 г., когато М. вече живеел там. Сочи, че М. живеел на шестия етаж, под свидетеля. Заявява, че доколкото толкова години М. живеел там, би трябвало да е негов апартамента. Не знае някой да му е оспорвал собствеността до онзи ден, като досега не е имало такива пререкания за апартамента и изведнъж станало това като гръм от ясно небе. Твърди, че М. непрекъснато си живеел в имота, не го е напускал.

От разпита на свидетеля Р П Г се установява, че познава М., доколкото са съседи.

Според свидетеля, М. бил в блока един – два месеца преди свидетеля, който живеел в другия вход на блок ..., а М. живеел във вход В. Свидетелят живее там от 1978 година и когато се нанесъл М. обитавал жилището във вх.В от два три месеца преди свидетеля. Г обяснява, че неговия апартамент всъщност бил на жена му, който бил даден като обезщетение. Свидетелят знае, че М. е собственик на поцесния апартамент, говорили са си, че го е платил. Не знае някой на М. да му е оспорвал собствеността. Сочи още, че М. не е напускал имота за дълъг период от време.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Това е положителен установителен иск за собственост, по който ищецът трябва да докаже правото си на собственост върху процесния имот на заявеното основание и в частност, че е владял същия непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години в посочения в исковата молба период – от 1978 г., до завеждане на иска.

Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл.79 от ЗС, но не автоматично, а само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент - изтичането на срока по чл.79 от ЗС.

Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл.79 от ЗС може да осъществи чрез 3 предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по реда на чл.79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност - и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган - съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл.79 от ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение.

Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл.79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Владението съгласно чл.68 от ЗС включва в себе си обективен елемент - упражняване на фактическа власт, и субективен елемент - намерение за своене. Презумпцията на чл.69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция е оборима.

Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент - владение, да презумира субективния такъв - намерение за своене. Обективният елемент е фактическо състояние. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, то в тежест на държателя или съсобственика, позоваващ се на придобиване по давност е да докаже, че е променил намерението с което е държал първоначално вещта, като е започнал да свои същата. Такъв държател или съсобственик не може да се позовава на презумпцията по чл.69 от ЗС. В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на основанието на което е започнала да се упражнява.