Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 575 от 23.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 114/2026
Вид
Решение № 575
Подписан
23.06.2026
В сила
31.07.2026
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200114 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. А. И., ЕГН **********, с адрес: ****, против Наказателно постановление № 25-7779000558/16.12.2025г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Бургас, РУ Камено, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 255,65 евро, превалутирани 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпила молба-становище от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Х., която поддържа жалбата. Прави искане за разноски.

За административнонаказващия орган не се явява представител. Не претендират разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.09.2025 г. около 10:25 часа, в област Бургас, община Камено, гр. Камено, по ул.

„Освобождение“ до № 111 в посока на движение с. Братово, проверяващи полицейски служители установили, че жалбоподателят като водач на собствения си товарен автомобил ***, с рег. № ***, управлявал същия със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025 г.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 25.09.2025г., който нарушителят подписал без възражения.

1

По случая в РУ Камено е образувана преписка с рег. № 7779р-13706/2025 г. по описа на РУ Камено. С постановление № 17910/2025 г. на РП Бургас е получен отказ за образуване на досъдебно производство.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна следва деянието да е било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.

Към датата на нарушението е налице промяна в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като вече е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците за прекратената регистрация. Това обаче не означава автоматично наличие на виновно поведение от страна на водачите, които управляват автомобили с прекратена по този ред регистрация.

Прекратяването става въз основа на уведомление от Гаранционния фонд. За да бъде изпратено уведомление, следва преди това да е даден срок на собственика да поднови застраховката си.

Съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен 2 и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

От изложеното може да се заключи, че за да се направи извод, че собственикът е могъл поне да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Именно след това уведомяване той би могъл да формира знание, че ако не спази срока, Гаранционният фонд ще уведоми МВР, при което регистрацията ще бъде прекратена. Обратно, ако липсва уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ не би могло да се очаква, че собственикът би могъл да знае, че е възможно да бъде прекратена регистрацията на автомобила.

Следва да се уточни, че хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се различава от хипотезата на чл. 143, ал. 15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2 месечен срок от придобИ.ето на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобИ.ето тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл. 143, ал. 10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ.

От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че товарният автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 24.09.2025 г., но за тази възможност не е уведомен собственика на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за уведомяване от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Тук може да се посочи и че макар чл. 574, ал. 10 КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва да са налице доказателства, че това уведомление е било получено от адресата, тъй като противоречи на каквато и да е не само правна, а и житейска логика, да се очаква от едно лице да изпълни определено действие в срок без изобщо да знае, че трябва да го направи. Ето защо, при приложението на разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ следва да се приеме, че 14-дневният срок тече от датата на получаване на уведомлението от собственика.

По делото не се установява и по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена. В тази насока навежда и обстоятелството, че процесният автомобил е бил с наличен талон и на поставени върху същия регистрационни номера, няма как да се очаква, че жалбоподателят може да предположи, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ да се образува ДП.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат 3 право на присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 евро, поради което следва да му се присъдят.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-7779-000558/16.12.2025г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Бургас, РУ Камено, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., против И. А. И., ЕГН **********, с адрес: ****, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/, превалутирани 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на И. А. И., ЕГН **********5, с адрес: ****, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро /четиристотин евро/, превалутирани 782,33 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4