Решение № 226 от 08.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20268002200253 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК въз основа на постъпило искане от защитника на осъдения Д. П. С. за възобновяване на нчд № 631/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград. Иска се отмяна на определение № 528 от 04.08.2025 за групиране наказанията спрямо С. по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, вр. чл.23 от НК, както и връщане на делото за ново разглеждане.

В подкрепа на искането за възобновяване се излагат доводи за наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Същите обобщено се свеждат до твърдения за неправилно изключване на едно от наложените спрямо осъдения наказания от обособената по реда на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК група (това по съдебно решение № 2323-2324/10.11.2011 г. на Петчленен апелативен съд Солун, в сила от 10.01.2012 г., прието за изпълнение в РБ по нчд № 152/25 г. на БлОС), както и за пропуск да се зачете от общото наказание времеви период на задържане на лицето във връзка с предаването му на гръцките съдебни власти въз основа на европейска заповед за арест. В допълнение на това се сочи и неправилност на становището за възможността зачитането на отработените от осъдения дни в гръцки затвор да се извърши от администрацията на затвора.

В съдебно заседание искането се поддържа от осъдения и защитника му, като се акцентира на доводите в него и неправилността на съдебното произнасяне, 1 резултиращо в крайна сметка в прекомерност на очертаващия се престой на лицето в пенитенциарни заведения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на искането, поради невъзможността да се включи соченото осъждане в групата обединени наказания, както и с оглед правилно постановеното зачитане на изтърпяната част от тях.

Върховният касационен съд, като обсъди искането, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на наказателното производство, прие следното:

С определение от 04.08.2025 г. по нчд № 631/25 г. ОС – Благоевград е определил на осъдения Д. П. С. общо най-тежко наказание в размер на единадесет години лишаване от свобода между наложените му по нохд № 370/2015 г. по описа на ОС – Благоевград и по решение № 1203/01.07.2024 г. на Едночленен апелативен съд за тежки престъпления, Солун, в сила от 08.07.2024 г., прието за изпълнение по нчд № 152/25 г. на ОС – Благоевград. Към това наказание е присъединено по реда на чл.27 от НК наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено по нохд № 1314/18 г. по описа на РС - Дупница, както и глоба в размер на 50 000 лв., наложена по нохд № 370/15 г. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 от НК са приспаднати предварителното задържане и изтърпените части от кумулираните наказания, а именно от 15.04.2015 г. до 21.09.2017 г. и от 14.04.2025 г. до постановяване на определението – изтърпяна част по нохд № 370/2015 г. и присъединените по чл.27 НК десет месеца лишаване от свобода, както и времето от 21.12.2022 г. до 20.09.2024 г. – изтърпяна част от наказанието по решение № 1203/01.07.2024 г. на Едночленен апелативен съд за тежки престъпления, Солун.

С определението е счетено, че отделно следва да се търпи наказанието лишаване от свобода за срок от три години и десет месеца и 13 дни, наложено с решение № 2323-2324/10.11.2011 г. на Петчленен апелативен съд на Солун, в сила от 10.01.2012 г., също прието за изпълнение по нчд № 152/25 г. на ОС – Благоевград. На основание чл.25, ал.2 от НК от размера на същото е приспадната изтърпяната част в периода от 20.09.2024 г. до 14.04.2025 г.

Определението е било атакувано от защитника на осъдения пред САС, като с решение № 425/11.12.2025 г. по внчд № 1086/25 г. то е изцяло потвърдено.

Депозираното искане за възобновяване на производството е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, постановен по реда на чл.341, ал.1 НПК, за който не е налице процесуална възможност за проверка по инстанционен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване е частично основателно по следните съображения:

2

На първо място е необходимо да се отбележи, че оплакванията, макар и посочени в сезиращата молба като обхващащи основанията по т.1-3 на чл.348, ал.1 от НПК, всъщност са аргументирани и касаят единствено твърдяно нарушение на материалния закон и следващо от това несправедливо по размер общо наказание за осъденото лице, като отсъстват конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.

Поради това и обхвата на настоящата проверка следва да се извърши единствено в тази насока, като само се отбележи, че служебно не се констатират пропуски в доказателствената дейност на съдилищата, относима към проведеното производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

Главният, поставен на обсъждане въпрос в искането касае невключеното в общото наказание осъждане по съдебно решение № 2323-2324/10.11.2011 г. на Петчленен апелативен съд на Солун, в сила от 10.01.2012 г. Действително същото е прието за изпълнение в РБ по нчд № 152/25 г. на БлОС заедно с по-късно постановеното решение на гръцките съдебни власти (решение № 1203/01.07.24 г. на Едночленен апелативен съд – Солун за тежки престъпления), и по силата на чл.8, ал.2 от НК, като постановено в държава – членка на ЕС за престъпление и по българския наказателен закон, то следва да бъде взето предвид и при извършената в протеклото производство по чл.306, ал.1, т.1 НПК преценка относно наличието на предпоставките по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК. Видно от надлежно обсъдените от съдилищата значими данни за осъжданията на искателя и конкретно за датите на влизане в сила на отделните присъди и момента на извършване на деянията по всяка от тях, посоченото наказание „лишаване от свобода“, прието за изпълнение и с остатък, равняващ се на три години, десет месеца и тринадесет дни, не е в съвкупност с групираните наказания по нохд № 370/15 г. на ОС – Благоевград и по решение № 1203/24 г. на едночленен апелативен съд - Солун, тъй като деянието е извършено през 2007 г., а присъдата е влязла в сила през 2012 г. и едва след този момент са постановени осъжданията, явяващи се в съвкупност. С други думи не би могло да се удовлетвори искането на молителя с оглед вярната констатация на съдилищата, че не са налице основанията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за включването и на обсъжданото наказание в определеното общо такова. Поради това без основание се възразява срещу постановеното по отношение на него отделно изтърпяване.

На следващо място от определеното общо наказание с основание е приспадната само част от времето на задържане на осъдения в гръцки затвор, а именно посоченият в приложените по делото справки и зачетен в производството по приемане на присъдите за изпълнение период от 21.12.2022 г. до 20.09.2024 г. За същия изрично е удостоверено по надлежен ред от компетентните органи на чуждата държава, че е било частично изпълнявано обединеното наказание от единадесет години лишаване от свобода, наложено като общо най-тежко.

3

Правилна е и преценката, че на основание чл.25, ал.2 от НК от срока на наказанието по съдебно решение № 2323-2324/10.11.2011 г. на Петчленен апелативен съд в Солун, а не от определеното общо такова, следва да се приспадне посоченият от гръцките съдебни власти период на частично изпълнение, считано от 20.09.2024 г. до 14.04.2025 г. При удостовереното по надлежния ред обстоятелство (справки в превод на л.84 и сл. от нчд № 631/25 г. на БлОС), че през този времеви отрязък спрямо осъденото лице е била приведена в изпълнение именно посочената присъда, за съда не е имало друга възможност, освен да постанови зачитането му по съответния ред именно за това наказание. Изричното произнасяне в тази насока вероятно е произтекло от настояването на осъдения и защитата му да се извърши приспадане и на така фиксирания престой в гръцки затвор от общото наказание от единадесет години лишаване от свобода. Правилно това искане е било счетено за неоснователно предвид обстоятелството, че е недопустимо двойното зачитане на един и същи период на упражнена спрямо осъдения една и съща по естеството си принуда. Аргументът, с който се обосновава желаното пълно приспадане на престоя в гръцки затвор от определеното общо наказание е изведен не само от исканата, но недопустима цялостна кумулация на присъдите в чуждата държава, но и от неспорния по делото факт, че осъденият е бил временно предаден на гръцките съдебни власти въз основа на изпълнена европейска заповед за арест за изслушването му по конкретно висящо наказателно производство с поет ангажимент за неговото връщане за доизтърпяване на наказание, наложено в България по нохд № 370/15 г. на БлОС. Доколко след неговото предаване в Гърция с настаняването му за изтърпяване на наказание по предходно осъждане е спазен т.нар. „принцип на особеността“ (невъзможност да бъде съден или спрямо него да се привежда в изпълнение присъда за престъпление, извършено преди предаването без ново съгласие на българския съд) и е следвало единствено да бъде изслушан по производството, за чието провеждане лицето е било предадено с ЕЗА, каквото оплакване практически се прави от защитата, не подлежи на обсъждане както в приключилото производство по приемане за изпълнение на постановените присъди, така и в това за групиране на отделните наложени на лицето наказания. Значимо за последното е единствено удостовереното по съответния ред фактическо положение, че спрямо предадения български гражданин е бил приведен в изпълнение остатък от наказание по предходно постановена присъда и времето, прекарано в гръцки затвор следва да се зачита като част от изпълнение на наложеното по нея наказание лишаване от свобода за срок от три години, десет месеца и тринадесет дни.

По същите съображения не би могло да се приспадне и времето от 09.01.2020 г. до 21.12.2022 г., в което според писмените доказателства (справка от гръцките съдебни власти) осъденият е бил задържан за изтърпяване на приведен в изпълнение остатък от наказание лишаване от свобода по решение № 101/08.06.2001 г. на Петчленен апелативен съд в Траки, приет за изпълнен и въз основа на отработени 411 дневни 4 надници и предварителен арест.

В обобщение на казаното касационният съд прие, че без основание в искането се твърди за незаконосъобразно и в ущърб на осъдения приспадането от общото наказание само на част (от 21.12.22 до 20.09.24 г.) от времевия престой в гръцки затвор, вместо цялостния такъв от 09.01.2020 г. до 14.04.2025 г. Изключените времеви периоди от 09.01.2020 г. до 21.12.22 г. и от 20.09.24 г. до 14.04.25 г. са били зачетени като изпълнение на наказания, невключени във формираната с атакуваното определение съвкупност и поради това те не са приспаднати от определеното общо най-тежко наказание. По същите съображения неотносими към разглеждания въпрос са и данните в представените с искането за възобновяване удостоверения за освобождаване от затвора в чуждата държава. Те не са били налични по делото и не са обсъждани в съдебните актове, но съдържат данни за предварително задържане на осъдения за времето от 21.06.2007 г. – 29.12.2011 г. и от 09.03.2000 до 04.03.2005 г. по водени спрямо него наказателни производства в Гърция с наложени и впоследствие приведени в изпълнение наказания (съответно по решение № 2323-2324/11 г. на Петчленен апелативен съд в Солун и решение 101/08.06.2001 г. на Петчленен апелативен съд в Траки), невключващи се в определената съвкупност и поради това посочените времеви периоди не биха могли да се приспаднат от определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години. Същите подлежат на отчитане единствено при преценката за изпълнението на наказанията по посочените производства, като от значение е и обстоятелството, че в приетото за изпълнение и подлежащо на изтърпяване остатъчно наказание по решение № 2323-2324/11 г. на Петчленен апелативен съд в Солун предварителното задържане е било вече взето предвид от осъдилата държава.