Решение № 260011 от 09.02.2021, Районен съд - Каварна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.

Каварна 09.02.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ при секретаря ***,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 225 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.Н.Л. ЕГН ********** ***,съдебен адрес:*** срещу Наказателно постановление № 5811А-111/12.08.2020г. на Началник РУ-Шабла с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

В жалбата се иска отмяната на НП,като се изразява становище,че същото е незаконосъобразно,издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Сочи се,че е налице неправилно установяване на фактическите обстоятелства.Моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление,като се претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,представлява се от упълномощен защитник,който поддържа жалбата на сочените в нея основания и излага допълнителни доводи в подкрепа на становището,че издаденото наказателно постановление е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Според процесуалния представител на въззивника дори да се приеме,че описаното в НП е извършено,следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

От фактическа страна с акт №61/***.2020г. за установяване на административно нарушение съставен от С.И.В.-Ж.,*** се констатира,че на ***.2020г. около 14.10ч. Ж.Н.Л. ЕГН ********** *** е паркирал личния си автомобил ***рег.№ ***,***,върху морски плаж „***“ в поземлен имот № ***изключително държавна собственост,вид територия защитена,обл.Добрич,общ.Шабла с.***,с което е нарушил чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,на 12.08.2020г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №5811А-111 на Началника на РУ Шабла към ОДМВР Добрич,в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка.Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,като на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/лева.

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- актосъставителя С.В.Ж. и свидетеля по акта П.Х.П. проверката е била извършена на ***.2020г. и по време на същата е установено,че жалбоподателя е паркирал личния си автомобил ***рег.№ ***,***,върху морски плаж „***“ в поземлен имот № ***изключително държавна собственост,вид територия защитена.Съставен е акт на жалбоподателя съгласно чл.17б от ЗУЧК.На мястото където е било констатирано нарушението,видно от показанията на актосъставителя не е имало поставени табели указващи,че е забранено паркирането.В акта е посочен идентификатора на поземления имот върху който е бил паркиран автомобила управляван от жалбоподателя.Полицейските служители,които са установили нарушението извършили справка в сайта на Агенцията по геодезия,картография и кадастър,за да констатират,че жалбоподателя е паркирал личния си автомобил ***рег.№ ***,***,върху морски плаж „***“ в поземлен имот № ***изключително държавна собственост,вид територия защитена ,при което е забранено преминаването,паркирането на автомобили,каравани и поставянето на палатки.В тридневния срок от съставянето на акта жалбоподателят се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели- актосъставителя С.И.В.-Ж. и свидетеля по акта П.Х.П.,както и от приложените по делото писмени доказателства:

Наказателно постановление № 5811А-111/12.08.2020г.,Акт № 61/12.07.2020г.,писмо рег.№ 5811а-111/12.08.2020г. на РУ Шабла,Възражение от 14.07.2020г.,Докладна записка № 5811-5842/22.07.2020г.

При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-актосъставителя С.И.В.-Ж. и свидетеля по акта П.Х.П.-очевидци при установяване на нарушението,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.В съдебно заседание е разпитана и свидетелката Р.Й.Л.-съпруга на жалбоподателя,която твърди в показанията си,че на посочената в акта дата били заедно със съпруга си в *** и паркирали автомобила си на поляната,която е пред дюните.Около тях е имало множество паркирани други автомобили.Свидетелката твърди в показанията си,че поляната на която са паркирали автомобила е по-скоро песъчлива пръст,отъпкана,затревена и мястото където са паркирали е било много далеч от пясъчните дюни.

При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,отделно и като административнонаказателен състав по чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от въззивника.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открит.

При горните констатации,съдът изведе следните правни изводи:

На въззивника е наложено административно наказание

„глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК,за нарушение на чл.17б ал.1 от същия закон.

Нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК/в сила от 30.07.2019г./ предвижда забрана за преминаването,паркирането и престоят на превозни средства,ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.Точно с тази забрана не се е съобразил въззивника,като на ***.2020г. около 14.10ч. е паркирал личния си автомобил ***рег.№ ***,***,върху морски плаж „***“ в подземлен имот № ***изключително държавна собственост,вид територия защитена,обл.Добрич,общ.Шабла.В тази посока са показанията на свидетелите С.В.Ж. и П.Х.П..

В този смисъл от събраните по делото доказателства,се установява по несъмнен от съда начин,посредством преки и косвени доказателства,че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.17б ал.1 от ЗУЧК,за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност,тъй като именно въззивника на посочената в НП дата е паркирал процесния автомобил на процесното място.

За да се ангажира обаче административнонаказателната отговорност на едно лице за извършено административно нарушение,следва да бъде осъществен състава на това нарушение,както от обективна,така и от субективна страна.

В конкретния случай съдът споделя възраженията,че нарушението не е осъществено от субективна страна.

На първо място по делото се събраха гласни доказателства,че в действителност мястото на което е бил паркиран процесния автомобил,не е имало никакви обозначителни табели,че се касае за морски плаж или за „пясъчни дюни“.Установи се от показанията на актосъставителя С.И.В.-Ж. и свидетеля по акта П.Х.П.,че на мястото където е бил паркиран автомобила на жалбоподателя е имало и други паркирани автомобили.Освен това на този имот цифрово обозначен в АУАН и НП,видно от показанията на актосъставителя няма трайно обозначени граници.Няма никакви доказателства по делото,че въззивника Ж.Н.Л. е бил наясно,че като паркира автомобила в границите на морския плаж,още по-малко върху „пясъчни дюни“,с поведението си на водач на МПС нарушава нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК,поради което и възраженията му обективирани в жалбата,че не е допускал и не е предполагал,че извършва административно нарушение,не се оборват по никакъв начин.

Касае се за субективни фактически възприятия на нарушителя,а не за това,дали процесното място по документи попада в границите на морския плаж или на „пясъчни дюни“.Следва да се отбележи,че в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението,както от обективна,така и от субективна страна.,а не на нарушителят,че не го е извършил в конкретния случай.Съдът споделя разбирането,че непознаването на закона не оневинява неспазващия го,но също така следва да се отчете,че АНО следва да докаже,не само,че дадено място съгласно определена карта попада в границите на защитена територия,а и че същата е обозначена като такава.Отделно от това на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника е имало и други паркирани МПС,което още повече засилва убеждението на съда,че мястото не е приличало на плажна ивица или пясъчни дюни,както твърди въззивника,не е било обозначено като такова и е било използвано като паркинг,въпреки твърденията на проверяващите и АНО,че същото по картата попада в границите на защитена територия- морски плаж „***“.В конкретния случай извършването на нарушение от жалбоподателя от субективна страна не е доказано в хода на АНП,не се доказа и в с.з.,което обуславя неправилно приложение на материалния закон и е основание за отмяна на НП.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 19.10.2020г. и пълномощно се установява,че въззивника Ж.Н.Л. е възложил на Адвокатско дружество „***“ с представляващ адвокат Т.С.Д.оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното НП.От своя страна Адвокатско дружество „***“ преупълномощава адвокат Ж.И.К.да представлява въззивника пред съда във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 5811А-111-12.08.2020г. на Началника на РУ Шабла.Видно от Фактура № **********/08.12.2020г. договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 360/триста/ лева платен адвокатски хонорар с ДДС за осъществена процесуална защита по делото,от които 300 лева адвокатски хонорар/минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и 60 лева начислено ДДС върху адвокатското възнаграждение и е заплатено в брой на датата упомената във фактурата,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което РУ Шабла към ОД МВР Добрич следва да заплати на Ж.Н.Л. ЕГН ********** ***,процесната сума от 360 лева.