Решение № 1868 от 25.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1868 гр. Русе, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520105447 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т .1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. Б. А., чрез пълномощника си адв.М. Л., твърди, че с Постановление от 05.09.2025 г. по ДП № 89/2025 г. на ОСлО към ОП-Русе, пр.пр.№ 3126/2025 г. на ОП-Русе, било постановено задържането му на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 386, ал. 2 от НПК (първата норма била неправилно посочена от прокурора, тъй като във втората бил предвиден по-кратък срок на задържането за довеждане пред съда). С Искане от 06.09.2025 г. ОП-Русе поискала от ОС-Русе да вземе спрямо 15-годишния С. А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото досъдебно производство. С Определение № 336/06.09.2025 г. по ЧНД № 784/2025 г. на ОС-Русе, спрямо непълнолетния ищец била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, въпреки че не били налице опасностите по чл. 57 от НПК – момчето било неосъждано, без регистрирани нарушения по ЗБППМН, живеело на трайно установен адрес в гр.

Русе с родителите си и с по-малкия си брат, учело в местно училище, имало добър успех, спортувало, а случаят, предмет на обвинението, не бил „изключителен“, каквото било изискването на чл. 386, ал. 2 от НПК, за да се приложи мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо непълнолетно лице. С Определение № 282/12.09.2025 г. по ВЧНД № 286/2025 г. на АС-Велико Търново, в сила от същата дата, Определение № 336/06.09.2025 г. по ЧНД № 784/2025 г. на ОС-Русе било отменено като незаконосъобразно. В производството пред АС-Велико Търново представителите на ПРБ поддържали, че спрямо 15-годишния младеж следва да бъде приложена мярка за 1 неотклонение „задържане под стража“. С. А. бил освободен от следствения арест в гр.

Русе в ранните часове на 13.09.2025 г.

По време на задържането под стража ищецът изпитал множество и различни негативни преживявания:

• Унижение, че е третиран като опасен престъпник, който следва да бъде „зад решетките“, за да не навреди на обществото. Това нарушавало правото му на свобода и лична неприкосновеност, гарантирано от чл. 30, ал. 1 от КРБ.

• Объркване, тъй като макар и непълнолетен, той вярвал в способността на прокуратурата да различи общественоопасния деец от гражданин, попаднал в неприятна ситуация и който никога досега не е имал проблеми с правосъдието.

• Притеснение за съдбата си, тъй като станал обект на властнически произвол.

• Несигурност за бъдещето си, защото прокуратурата от защитник на обществения интерес се превърнала в орган за отмъщение.

• Остър стрес, причинен от изключително трудната ситуация в следствения арест, в която изпаднал ненадейно и неоснователно и която довела до отделянето му от семейството по драстично незаконосъобразен начин.

• Обида вследствие на оскърблението от противозаконното му задържане под стража.

• Разочарование от българската прокуратура и съдебна система, което се отразявало негативно на качеството му на живот през периода на задържането и след него.

Незаконосъобразното задържане подкопавало доверието на гражданите в съдебната система. За С. А. това не било просто инцидент, а травматично преживяване с дългосрочен и дълготраен ефект върху целия му личен и социален живот:

• Психологическо въздействие: На възрастта, на която се намирал ищецът – 15 години, психиката била особено уязвима. Задържането му можело да доведе до трайни психологически травми като тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство, и да наруши нормалното му емоционално и социално развитие, да причини социална изолация и стигма. Въпреки, че бил невинен до доказване на противното, обществото често налагало клеймо на лица, задържани от правосъдието.

Това можело да създаде трудности при връщане към нормалния живот, включително в училище и приятелския кръг.

• Социално въздействие: За семейството и близките на задържания 15-годишен младеж това било изключително стресиращо събитие. Последиците от незаконосъобразните действия на държавата не се ограничавали само до пострадалия, а имали по-широк разрушителен ефект върху неговата социална среда. За околните задържането под стража създавало основание да считат задържания за престъпник, въпреки презумпцията за невинност. Задържането подлагало на огромно напрежение както самото момче, така и неговото семейство. Чувството за безсилие, страх и 2 несправедливост, преживяно от родителите, се пренасяло и върху детето, допълнително утежнявайки неговото психическо състояние. И всичко това, като се имало предвид, че случаят и задържането на детето намерили изключително широк медиен отзвук, който засилвал интензитета на вредоносното въздействие на незаконосъобразното задържане под стража. Същото довело до нарушаване правото му на свобода, което, поради своето значение и ценност за личността и обществото, се ползвало с конституционна и международна защита – чл. 30, ал. 1 от КРБ и чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Нарушаването на това основно човешко право дефинитивно причинявало душевни страдания на техния титуляр – унижение, объркване, притеснение, несигурност, стрес, гняв, разочарование от българската прокуратура. Като всеки български гражданин, ищецът имал легитимно очакване, че представителите на държавната власт няма да си позволят да интервенират незаконосъобразно и да ограничат свободата му, но се случило точно това. Правото на свобода на С. А. било нарушено не от друг, а от прокуратурата, т.е. от орган на държавата, чиито гражданин е той. Изключително мерзко, недостойно и общественоопасно било, когато представители на държавните институции сами нарушават тези права. Последиците на нарушението не се изчерпвали с еднократно въздействие върху психиката на ищеца, а имали дългосрочен и дълготраен ефект върху целия му личен и обществен живот. Нарушени били не просто човешките права на ищеца, а правата на дете, по смисъла на Закона за закрила на детето и Конвенцията за правата на детето, което именно поради крехката си възраст и неизградена психика и личност, се ползвало със засилена защита, съгласно националното и международно право.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ била обективна.

Незаконосъобразните действия на държавните органи и в частност на прокуратурата винаги били основание за присъждане на обезщетение, тъй като по отношение на тяхното наличие съществувала оборима презумпция, че те са претърпени. Затова поначало не било необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, като притеснения и безпокойство, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността и др., които винаги се търпят от лице, спрямо което държавен орган е извършил незаконосъобразни действия. Само когато ищецът твърди да е претърпял различни по вид, характер, интензитет и размер, в сравнение с обичайните неимуществени вреди в подобни случаи, както и имуществени вреди, той следвало при условията на главно пълно доказване да установи по делото, че те са настъпили, както и че са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на прокуратурата.

Претендира Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, в размер на 5385 лева. Тази сума от пет минимални работни заплати била от естество да компенсира в 3 известна степен причинените вреди на непълнолетния ищец в резултат на правонарушението, което прокуратурата извършила спрямо него, като го е лишила от свобода неправомерно и в нарушение на закона го е държала в следствения арест, далеч от родителите и неговите близки. Тази сума щяла да осигури на ищеца възможност да получи такива блага, на мястото на увредените, които да направят живота му по-близък до този, който би имал, ако не се били проявили негативните ефекти от незаконосъобразното му задържане под стража.

На основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Прокуратурата на Република България дължала на 15-годишния С. А. и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.09.2025 г. – датата на отмяната на незаконосъобразното задържане под стража с влязло в сила съдебно определение до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България, представлявана от РП-Русе, оспорва допустимостта на предявения иск като преждевременно заведен, преди съдът да се е произнесъл по виновността на С. А. относно извършеното от него деяние. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по основание и по размер. Заявява, че към настоящия момент по пр.пр.№ 3126/2025 г. по описа на ОП-Русе няма влязла в сила оправдателна присъда спрямо ищеца, няма наложено наказание, което да не предвижда ограничаване правото му на свободно придвижване, нито наказателното производство спрямо него е прекратено. Това означавало, че съществува вероятност А. да бъде осъден на ефективно наказание лишаване от свобода. Прогнозата била реалистична, с оглед характера и тежестта на обвинението, а именно нанасяне на тежка телесна повреда на директора на ОДМВРРусе в съучастие с други лица в идеална съвкупност с хулиганство, извършено с изключителен цинизъм и дързост. В такъв случай ищецът би се облагодетелствал двойно, като му се приспадне задържането в ареста на основание чл. 59 от HК, за което ще получи и имуществено обезщетение в размер на 5385 лв. Тоест гражданският съд би наградил А. за постьпката му. Нито окръжният, нито апелативният наказателен съд, оспорвали основателното предположение, че ищецът е извършил престьпленията, за които е обвинен, нито обстоятелството, че съществува опасност той да извърши друго престъпление. Разногласието между съдилищата били единствено относно наличието/липсата на изключителност, обуславяща приложението на най-тежката мярка за неотклонение. Наложената от Апелативен съд-Велико Търново мярка за неотклонение била втора по тежест, след „задържане под стража". В тази връзка претенцията за сумата от 5385 лв. била прекомерна, с оглед продължителността на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража", още повече, че не прокуратурата е взела такава, а ОС-Русе по ЧНД № 784/2025г. Държавното обвинение задържало А. само за срок от 48 часа. Отсъствало законово основание да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България. Предпоставките за 4 реализиране отговорността на Държавата за вреди, причинени от дейността на органите на съдебната власт при незаконно обвинение билиуредени в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Предвид факта, че не била осъществена нито една от задължителните законови предпоставки, моли исковата претенция като неоснователна да бъде отхвърлена.

Пълномощникът на ищеца депозира становище по отговора на ответника, в което счита доводите за недопустимост на предявения главен иск за неоснователни.

Намира за ирелевантно, че наказателното производство по пр.пр.№ 3126/2025 г. на ОП-Русе не е завършило, както и дали ищецът С. А. ще бъде оправдан или ще бъде установено с влязла в сила присъда, че е извършил престъпление, тъй като тези обстоятелства не били част от основанието на иска по чл.2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ, не били и условия за неговата допустимост, нито били правоизключващи факти.

Въпросът за незаконосъобразното задържане под стража на ищеца бил решен с окончателното Определение № 282/12.09.2025 г. по ВЧНД № 286/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Независимо от изхода на наказателното производство, съдът приел с влязъл в сила съдебен акт, че ищецът не е следвало да бъде задържан под стража, респ. че наложената му такава мярка за неотклонение е нарушила правата му в рамките на висящото наказателно производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Русе от 05.09.2025 г., на основание чл.64, ал.2, вр.чл.386, ал.2 и чл.199, ал.1 от НПК, непълнолетният С. Б. А. е задържан по досъдебно производство – прок.преписка № 3126/2025 г. по описа на ОПРусе /ДП № Сл 3126/2025 г. по описа на ОСлО-Русе/ за срок до 48 часа.