Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 23.04.2020, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 420/2019
Вид
Решение № 43
Подписан
23.04.2020
В сила
06.07.2020
Състав
ЮЛИЯН ЖИВКОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 ал.1 т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.92 ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.47 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал.1 т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал.1 т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.

РЕШЕНИЕ

№43/23.4.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Девня 23.04.2020г.

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН Н. при протоколист

Ивелина Маркова, като разгледа докладваното НАХД №420/2019 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Т. ” ЕООД с адрес гр.Д. , бул.”С.” №***, представлявано от управителя Н. И. К., ЕГН **********, против

Наказателно постановление №23-0000558 от 23.10.2019г.

, издадено от Началник на ОО „АА”

Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000лв. за нарушение по чл.10 &2 изр.1 предл.2 от Регламент №561/06 вр. чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвПр на основание чл.104 ал.1 от

ЗАвПР.

Въззивникът редовно призован не се явява в с.з и изпраща процесуален представител.В депозираната жалба и по същество процесуалният представител на въззивника заявява , че не е съгласен със съставеното му НП като твърди , че при съставянето и на АУАН и на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , описани в нормите на чл. 42 т.8 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.Твърди също така , че при издаването на НП , АНО не е взел предвид твърденията на въззивника , че водачът е бил принуден да управлява товарния автомобил извън разрешеното му за това време , тъй като е попаднал в задръстване.Моли атакуваното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Регионална Дирекция „АА” гр.Варна са редовно призовани и изпращат представител.Процесуалният представител на въззиваемата страна моли атакуваното НП да бъде потвърдено.Изтъква аргументи, че както при съставянето на АУАН така и при издаването на атакуваното НП не да са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон и по безспорен и категоричен начин е доказано осъществяването на нарушението от страна на въззивника.

Контролираща страна – РП Девня са редовно призовани , не изпращат представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2019г. от служители на ОО „АА” гр.Варна била извършена проверка на транспортната дейност на фирма „.Т * „ ЕООД, притежаваща лиценз №****/12.08.2013г. за международен превоз на товари.Св.Д.П.К.

– старши инспектор в ОО„АА” гр.Варна се запознал с предоставените документи, сред които и разпечатки от дигитална карта на водача Р. А. Хасан.Установено било , че проверяваното дружество притежава лиценз на Общността за международен превоз на товари.От съдържанието на разпечатките от дигиталната карта на водача се установило , че водачът Р. А. Х. , при извършване на международен превоз на товари с влекач „С.я” с рег.№ *******, на 14.12.2018г. в 17.07 часа е нарушил максимално допустимият брой периоди на удължено дневно кормуване от над девет часа за периода – седмицата започваща от 00.00 часа на 10.12.2018г. и завършваща в 24.00 часа на .Водачът неправомерно е ползвал удължено дневно кормуване от 11 часа и 23 минути на 14.12.2018г. , като преди това на 10.12.2018г. и на 13.12.2018г. вече е ползвал удължено дневно кормуване.Поради така установените факти св.Д.К. преценил , че транспортното предприятие не е организирало работата на водача така , че да е в състояние да спазва изискванията за удължено работно време съгласно разпоредбата на чл.6 & 1 пр.2 от ЕО 561/2006г.Констатациите си св.К. отразил в съставения на 05.08.2019г.

АУАН № 266537 като приложил като доказателство разпечатките от дигиталната карта на водача.Нарушението било квалифицирано по по чл.10 &2 изр.1 предл.2 от Регламент №561/06 вр. чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвПр.Въз основа на така съставения АУАН било издадено и НП № 23-0000558/23.10.2019г.като в него административно – наказващия орган въприел изцяло констатациите отразени в АУАН, а именно , че „Т. *” ЕООД , като транспортно предприятие не организирало работата на водача , така , че той да не нарушава максимално допустимия брой на удължено дневно кормуване и да спазва изискванията на регламент № 561/2006г. на ЕО.

Констатациите описани с АУАН и потвърдени от АНО в издаденото НП , се потвърждават и от проведения в хода на съдебното следствие разпит на свидетеля при съставяне на АУАН Б.Г.И..Показанията на този свидетел съдът изцяло кредитира като обективни и безпристрастни.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Началника на ОО”АА” Варна , определен за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 ЗАвПр, чл.189 ал.12 ЗДП и чл.47 ал.2 от ЗАНН от Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията.

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка от служители на РД „АА”гр.Варна.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел , който е присъствал присъставянето на АУАН.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Съдът намира , че АНО правилно е установил фактическата обстновка по делото.Безспорно е установено , че е допуснато нарушение на разпоредбите на Регламент №561/2006г. на ЕО.Съгласно чл.4 б.”п” от Регламента, „транспортно предприятие” означава всяко физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без юридическа правосубектност независимо дали е с цел печалба или с идеална цел или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или зависи от орган ,който притежава такава правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под наем , срещу възнаграждение или за своя собствена сметка.В случая от писмените доказателства по делото безспорно се установява , че „Т.” ЕООД е транспортно предприятие.За него съобразно разпоредбата на чл.10 &2 изр.1 предл.2 от Регламент №561/06 съществува задължение да организира работата на водачите, по такъв начин , че те да са в състояние да спазват глава II от Регламент №561, където са уредени условията за време на управление, почивки по време на работа и почивки, както и надлежно инструктиране на водачите и извършване на редовни проверки за спазването на разпоредбите на регламента.От писмените доказателства приложение към преписката – разпечатки от дигиталната карта на водача безспорно се установява,че е допуснато нарушение, изразяващо се надвишаване на максимално допустимия брой на удължено дневно кормуване от страна на водача през седмичния период.Съдът намира обаче, че доколкото е била ангажирана отговорността на транспортното предприятие за нарушение по чл.10 &2 изр.1 предл.2 от Регламент №561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, то следва да бъде установено кои свои задължения по организацията на труда на водача то не е изпълнило, за да се стигне до допускане на нарушението.В конкретния случай обаче нито от АУАН , нито от НП не може да се установи това.Не са събрани доказателства дали става въпрос за липса на инструктаж за здраве при работа или водачът не е бил запознат с изискванията на Регламент 561/2006г. относно условията за времето на управление, правилата за почивките в работно време и извън него.Не са събрани доказателства и за това дали са били извършвани редовни проверки.От друга страна нито в АУАН , нито в НП е направено описание на задълженията на транспортното предприятие, които евентуално не са изпълнени.С това безспорно е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна.Следва да се отбележи , че не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на водача, а следва да се докаже по несъмнен начин , че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работата или от липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно поведение на водача в следствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на превозното средство и за почивките.По делото не е изследвано изобщо и няма доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение и др.Поради гореизложеното съдът счита , че при издаване на атакуваното НП е било допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и то се явява съществено , поради нарушеното право на защита на въззивника който не е могъл да разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви доказателства и съответно му е отнета възможността да организира правилно и адекватно защитата си.По този начин атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0000558 от

23.10.2019г. , издадено от Началник на ОО „АА” Варна, с което на въззивника въззивника

„Т..к 1” ЕООД с адрес гр.Д. , ул.”С.”

№**, представлявано от управителя Н. И. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000лв. за нарушение по чл.10 &2 изр.1 предл.2 от Регламент №561/06 вр. чл.

78 ал.1 т.1 от ЗАвПр на основание чл.104 ал.1 от ЗАвПР.

ОСЪЖДА ОО „АА” гр.Варна да заплати на

„Транс логистик 1” ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна 300 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на ОО „АА” гр.Варна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: