Определение № 1767 от 25.11.2020, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1767 гр.Плевен, 25.11.2020 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Цветелина Кънева като разгледа докладваното от съдията административно дело №948/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Л.Ц.Т. ***, чрез адв.Д.П. ***, срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски възнаграждения, платени по НАХД №1986/2019г. на Районен съд Плевен във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление

№18-0938-005738/30.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело.

От Районен съд-Плевен е изискано за прилагане към настоящето дело НАХД №1986/2019г. по описа на съда, което е представено.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона намира предявената искова претенция за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

Предмет на настоящето производство е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 200 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1986/2019 г. по описа на РС – Плевен.

Настоящият състав на съда констатира, че производството пред районния съд е приключило в открито съдебно заседание на 12.12.2019г., на което адв.Д.П., като пълномощник на ищеца, е присъствал лично. Предвид горното и във връзка с настъпилото изменение в ЗАНН, а именно въвеждането на нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94/2019 г., в сила от 03.12.2019г./, която предвижда възможност за присъждане на разноски на страните в производството по оспорване на наказателни постановления с решението постановено от съда по оспорването, каквото производство е и това по НАХД № 1986/2019 г. по описа на РС – Плевен, предявеният иск се явява недопустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим единствено в случаите, когато за ищеца не съществува друг ред за обезщетение. Видно от исковата молба, ищецът обосновава допустимостта на иска си с Тълкувателно решение № 1 от ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС на РБ по т. д. № 2/2016 г., но с оглед обстоятелството, че към датата на провеждане на последното открито съдебно заседание по НАХД № 1986/2019 г. по описа на РС – Плевен, е била налице процесуална възможност от страна на пълномощника на ищеца да реализира надлежно правата си по присъждане на направените в производството по ЗАНН разноски, съдът намира, че в конкретният случай иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява недопустим.

Тъй като с ТР № 1 по т. д. № 2/2016 г. се предвижда допустимост на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друга процесуална възможност за възстановяване на разходите, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството, при обжалване на НП, то с приемането на чл.63, ал. 3 от ЗАНН и факта, че за лицето към 12.12.2019г. е била налице възможността да поиска присъждането на разноските в производството по ЗАНН, то иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с такъв предмет се явява недопустим.

За пълнота следва да се посочи, след изменението на ЗАНН е било налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на ищеца, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. 2/2016г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на ищеца, респ. на неговия адвокат не прави иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ допустим.

Ето защо и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал.

2 от АПК, исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба подадена от Л.Ц.Т. ***, чрез адв.Д.П. ***, срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски възнаграждения, платени по НАХД №1986/2019г. на Районен съд Плевен във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление №18-0938-005738/30.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело№ 948/2020г. по описа на Административен съд-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на Л.Т., чрез адв.П.,***.

СЪДИЯ:

/п/