Определение № 207 от 19.02.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Габрово, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500119 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу Разпореждане №3/03.01.2025г. по ч.гр.д. №2197/2024г. на Габровския районен съд, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К.К.Ц.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, че представянето на договора за цесия не е необходимо в заповедното производство, тъй като същото се развива само на база твърденията на страните, без да е необходимо да се представят доказателства относно материалните предпоставки за основателност на претенцията. Твърди се, че процесния договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР и е подписан с обикновен електронен подпис, за което страните били постигнали съгласие по см. на чл.13, ал.4 ЗЕДЕП.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да бъде уважена претенцията на жалбаподателя.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

В обжалваното разпореждане заповедния съд е приел, че в представените към заявлението договори и общи условия не били налични подписи на страните. Приложените документи не съдържали достатъчно информация, от която да се направи извод, че потребителят е получил на хартиен носител или в електронен вид договорите, заедно с приложенията към тях и общите условия и е направил надлежно волеизявление, че се съгласява с клаузите на същите. С оглед на това не можело да се приеме за доказано възникването на договорно правоотношение между страните, което е основание заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да бъде изцяло отхвърлено.

Отделно от горното, от твърденията в заявлението не се установявала активната процесуална легитимация на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да претендира наличието на самостоятелни права досежно процесните вземания, тъй като в заявлението се твърдяло, че по силата на приложение № ************ към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г. на това дружество е цедирано вземане на „Ай 1

Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., но не и по представения договор за поръчителство, сключен няколко години по-късно, както и договора за кредит, по който е поето поръчителство. При отхвърлянето на искането направените в производството разноски остават в тежест на заявителя Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.

В заповедното производство съдът не проверява обстоятелствата във връзка със сключване и съобщаване на договора за цесия на длъжника, тъй като същото не е част от проверката за редовност по чл.410 във вр. с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, извършвана от заповедния съд. Същият има задължение, на осн. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, да прецени дали заявеното искане противоречи на закона и добрите нрави и дали не се основа на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител или дали не налице обоснована вероятност за това.

В т. 9 от подаденото по ч.гр.д. №2197/2024г. по описа на Габровския районен съд заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу К.К.Ц. е посочено, че се претендира вземане в размер на 651,22лв. – платена главница на Кредисимо ЕАД, във вр. с договор за потребителски кредит № ************, 127,04лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.08.2023г. до 10.06.2024г., както и сумата от 97,81лв.обезщетение за забава за периода 11.08.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

В т.12 е посочено, че заявителя е цесионер по договор с цедента „Ай Тръст“ ЕООД, който е поръчител по договор за потребителски кредит предоставен на длъжника от „Кредисимо” АД. Излага се, че между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във вр. със сключения договор за кредит, като между двете дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението на длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в правата на кредитора.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № ************, сключен между „Кредисимо” АД и К. К. Ц., като кредитополучател, за предоставяне на кредит от 750лв., със срок на кредита 13 месеца. Отразен е ГПР в размер на 48,21%.

Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо” АД, договор за поръчителство сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст” ЕООД и Иван Георгиев Иванов, в който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 759,27лв., като същото се заплаща на месечни вноски, всяка с падеж падежа на задължението по договора за кредит.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, като краен резултат е правилно.

Видно от представения договор за поръчителство сключен между длъжника и цедента, същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ, като договорът е подписан от длъжника с обикновен електронен подпис по смисъла на закона (чл.16, ал.1 от Договора за поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и К. К. Ц.). По същия начин ( с обикновен електронен подпис) е подписан и договора за потребителски кредит (чл.16). Следователно извода на заповедния съд, че неса налични подписи на потребителя в договорите е неоснователен.

Приложените към заявлението по чл.410 от ГПК договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство само формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.4 от договора за заем предвиждаща задължително поръчителство. Посочената в същия текст алтернатива длъжникът да представи друго обезпечение само привидно му предоставя право на избор, тъй като за упражняването на това право се изисква предварителното одобрение на кредитора. Това поставя кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере друга възможност освен обременителната за него, доколкото изборът на дружество, 2 което професионално се занимава с такава дейност, води до начисляване на разходи.

При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Клаузата на чл.4 от договора за паричен заем е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Освен това в чл.1, ал.2 от договора за гаранция /поръчителство/ е уговорено заемополучателят, да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер от общо 759,27, което е почти в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Плащането на така уговореното възнаграждение не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение. Поради това уговорката е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между договорените права на страните, облагодетелствайки недобросъвестно и нееквивалентно гаранта. С оглед на това клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, а Договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, поради което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожен.

При тези обстоятелства за заявителя не е възникнало вземане по чл.143,ал.1 ЗЗД за процесните суми, предмет на заявлението по чл.410 ГПК.

Освен изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което на осн. чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен.

Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона. Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона. След като договорът за поръчителство е нищожен, то претенцията на заявителя въз основа на него е неоснователна.

Поради гореизложеното и предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3/03.01.2025г.

Габровския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. по ч.гр.д.

№2197/2024г. на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4