Решение № 210 от 15.10.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

15.10.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

24.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

40 по описа за

2020 година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Депозирана е жалба от EТ „Бехи-Б. Ч.“ ***, против

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект за срок от 10 дни и забрана за достъп до търговския обект за срок от 10-дни.

Счита, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, явяващи се отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.

Сочи, че при постановяване на оспорения акт административният орган е нарушил принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. В този смисъл цитира чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Излага съображения, че съставеният Протокол от извършена проверка серия *** № ***/*** г. не отразявал действителното фактическо положение на проверявания обект. Не било отчетено обстоятелството, че в процесния търговски обект, наименован книжарница „***“, намиращ се в ***, едноличният търговец осъществявал два вида търговска дейност с различни, въведени в експлоатация фискални устройства. При извършената на 08.10.2019 г. проверка, служителите на НАП констатирали осъществяваните в обекта две дейности – продажба на канцеларски материали, респ. книжарница, както и продажба на автобусни билети за международни превози на пътници и товари на „***“ ООД, с ЕИК ***, като техен търговски представител, по силата на агентски договор от 02.10.2015 г. В тази връзка били и дадените обяснения от работещите в обекта служителя, които обяснили на проверяващия екип, че касовата наличност включва и оборотни средства от предходните дни, респ. установената разлика не представлява промяна на касовата наличност или нерегистрирана продажба.

Твърди, че неиздаването на фискален бон за извършената контролна покупка на 1бр. химикал на стойност 1.30 лв. от работещото в обекта ФУ, регистрирано в НАП с рег. № ***, с ИН на ФУ № *** и ИН на ФП № *** или от кочан с касови бележки, се дължало на настъпила умора в продавачката Ф. Ф. Б., която била в напреднала бременност.

Релевира доводи, че в случая не е налице нито едно от условията за налагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл.

186, ал. 1 от ЗДДС. Изложените от административния орган мотиви в тази насока били бланкетни, неотносими и несъстоятелни. Твърденията, че ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ укрива приходи не намирали опора в доказателствата по административната преписка. В този смисъл излага съображения, че във фирмата на едноличния търговец работели 50 служители, като за 2019 г. бил внесен ДДС в размер на *** лв. и корпоративен данък в размер на *** лв. Оборотът на търговеца за 2019 г. бил в размер на *** лв.

Въвежда доводи, че наличието или липсата на разлика между отчетените продажби и касовата наличност и на какво се дължи тази разлика, не са релевантни обстоятелства при обсъждането на законосъобразността на наложената ПАМ на основание л. 186 от ЗЗДС. В подкрепа на това сочи практика на ВАС.

Счита, че запечатването на търговския обект сериозно ще накърни репутацията на фирмата на търговеца, като освен това, в настоящия случай запечатването на обект за срок от 10 дни за неиздаването на касова бележка за продажба на стойност 1.30 лв., представлява нарушаване на принципа за съразмерност на наложената мярка и несъответствие с целта на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект, представляващ книжарница, намираща се в ***, стопанисвана от EТ „Бехи-Б. Ч.“ ***, с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

В съдебно заседание, чрез адв.М.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмено становище, в което развива доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, идентични с тези, въведени в жалбатата.

Ответникът по жалбата – началник отдел

„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че съгласно чл.

186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС, компетентният административен орган имал не просто възможност, а и задължение да наложи принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни. ПАМ се налагала независимо от предвидените глоби или имуществени санкции и се прилагала спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Във всеки един случай на констатирано такова нарушение на реда за отчитане на продажби в търговските обекти, административният орган действал при обвързана компетентност, т.е. при констатирано такова нарушение, той бил длъжен да наложи ПАМ. От представено заверено копие на НП, с което е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лв. на ЕТ „Бехи – Б. Ч.” – ***, се установявало, че сумата била заплатена от едноличния търговец, което от своя страна се явявало индикация, че те признават по същество извършеното нарушение в търговския обект. Моли съда да отхвърли така подадената жалба и да потвърди процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.10.2019 г. служители на НАП са извършили проверка в търговски обект, представляващ книжарница, стопанисвана от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ с ЕИК ***, намиращ се в ***. При проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. химикал на стойност 1.30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим, както и не е била издадена касова бележка от кочан. Констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. ** № *** от *** г./л.

14 – л. 16 от делото/.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г./л. 10 – л. 13/, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив в ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“ с ЕИК *** и забрана за достъп до търговския обект за срок от 10-дни. Заповедта е връчена на адресата на 06.01.2020 г.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че при извършена проверка в търговския обект от служители на НАП на 08.10.2019 г. в 14.00 часа, при извършена контролна покупка на 1 бр. химикал на стойност 1.30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – ФУ ELTRADE с рег. № в НАП ***, с ИН на ФУ № *** и ИН на ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ. Посочено е, че е установено наличие на положителна касова разлика в размер на *** лв. между наличните средства в касата – *** лв., съгласно приложен опис на паричните средства и разчетената касова наличност -*** лв., по данни на ФУ. Изложени са мотиви относно срока на ПАМ, обосновани тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, че неиздаването на фискални касови бележки препятства извършването на данъчната проверка и води до укриване на приходи и намаляване на размера на внесените данъци. Въведени са доводи, че търговският обект е с площ от 30 кв.м. с обособени две работни помещения, с богат асортимент от офис консумативи и пр., предлагащи се на достъпни цени, което е предпоставка за реализирането на големи обороти и със значителен поток от клиенти, както с оглед дейността, която се извършва в обекта, така и предвид удобната локация на книжарницата и близостта й до учебни заведения.

Изложени са съображения, че с процесното нарушение се засягат утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Прието е, че извършеното деяние демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Въведени са и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови ново нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата. Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразна практика в обекта.

Разпоредено е предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, което не е предмет на настоящето производство.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.

168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл.

186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка е представената и приета по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016 г./л. 90/, с която изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената в настоящето производство заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Ж. Н. М. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на която длъжност е била преназначена със Заповед № 2101/30.03.2018 г./л. 98 от делото/. Предвид това, настоящият състав намира, че процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, действал по делегация с горецитираната Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016 г., респ. по отношение на оспореният акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена надлежно на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. Издателят на акта е изложил подробни мотиви, в които е обосновал продължителността на срока, за който се налага ПАМ и забраната за достъп до обекта. Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект сер. ** № *** от *** г., респ. спазено изискването за форма на административния акт, поради което не налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК.