Определение № 172 от 20.03.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Перник, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500126 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агритоп“ ЕООД против Определение Рег.№ 298/23.01.2025г. по гр. дело № 3984/2024 г. на Районен съд – Перник, с което се оставя без уважение искането на АГРИТОП ЕООД, ЕИК 131206095 по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят и сторените такива по гр.дело №01376/2024г. по описа на ПРС.

В частната жалба по подробно изложени доводи, че отказът на първоинстанционния съд да допълни решението си в частта за разноските е явно необоснован и че изложените от първата инстанция мотиви въобще не са свързани с доводите и искането на „Агритоп“ ЕООД за допълване на решението в частта му за разноските, се иска отмяна на определението и въззивният съд да допълни решение № 1063/05.12.2024г., постановено по гр.д. № 3984/2024г., като се осъди „Дива“ ООД с ЕИК 113564614 да заплати на „Агритоп“ ЕООД с ЕИК 131206095 сумата от 1 154.82 лева (от която: 194.82 лева държавна такса и 960 лева адвокатско възнаграждение), представляваща извършените от последното разноски в заповедното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба „Дива“ ООД е подал отговор, с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и за оставянето й без уважение като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр. дело № 551/2023 г. на Районен съд – Перник е образувано по предявени от ищеца „Агритоп“ ЕООД срещу „Дива“ ООД искове с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК. В 1 отговора на исковата молба в производството по установителния иск пред РС ответникът „Дива“ ООД е направил и изрично възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на претендираното от ищеца „Агритоп“ ЕООД адв. възнаграждение и в заповедното производство. В заявлението по заповедното производство по гр.дело №01376/2024г. на ПРС ищецът-заявител е направил и искане за присъждане на сумата от 1 154.82 лева (от която: 194.82 лева държавна такса и 960 лева адвокатско възнаграждение), представляваща извършените от последния разноски в заповедното производство, като с издадената заповед за изпълнение са присъдени и в пълен размер претендираните от заявителя разноски по заповедното производство. С постановеното в първата инстанция съдебно решение са уважени изцяло установителните искове с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК, като с оглед изхода на спора е осъдил ответника да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в общ размер на 1755.00 лева.

С молба по чл. 248 ГПК „Агритоп“ ЕООД е поискал да бъде допълнено решение № 1063/05.12.2024г., постановено по гр.д. № 3984/2024г., като се осъди „Дива“ ООД да заплати на „Агритоп“ ЕООД сумата от 1 154.82 лева (от която: 194.82 лева държавна такса и 960 лева адвокатско възнаграждение), представляваща извършените разноски в заповедното производство. В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по молбата „Дива“ ООД. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, молбата по чл. 248 ГПК на „Агритоп“ ЕООД е оставена без уважение.

При така установеното, настоящият въззивен състав съобразява следното:

Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, съгласно дадените указания в ТР № 4/18.06.2014 г. тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването /каквато хипотеза е настоящата/, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Доколкото производството по установителния иск представлява продължение на заповедното производство и след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направено искане за присъждане на разноски, какъвто е настоящият случай, то съдът, разглеждащ установителния иск, е длъжен да се произнесе по него. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Първоинстанционният ПРС, постановявайки решението си по чл. 422 ГПК, не се е произнесъл в съответствие с цитираното тълкувателно решение с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Макар да е задължен съдът по исковото производство да се произнесе служебно по тези разноски /като съобрази размера им с крайния изход по установителния иск/, по отношение на тази му част от решението му е приложима разпоредбата на чл. 248 ГПК. Това означава, че право, принадлежащо на ищеца, е да поиска допълване на решението, като му се присъдят разноските по заповедното производство. Съгласно т. 8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото и ако съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на правото да се иска допълване на съдебния акт в тази му част.

В настоящия случай, след като в заявлението по заповедното производство ищецътзаявител е направил и искане за присъждане на извършените от последния разноски в заповедното производство, които освен това са присъдени и в пълен размер с издадената 2 заповед за изпълнение, и същевременно установителният иск по чл. 422 ГПК е изцяло уважен, то и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените разноски в заповедното производство.

Както се посочи по-горе ответникът „Дива“ ООД още в отговора на исковата молба е направил и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на претендираното от ищеца „Агритоп“ ЕООД адв. възнаграждение в заповедното производство, което възражение е направено в преклузивния срок до приключване на устните състезания в производството по установителния иск пред РС, поради което подлежи на разглеждане.

Минималното възнаграждение за адвокатско възнаграждение в производства за издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ – понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) във вр. с ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая материалният интерес е 9 740.80 лева, а половината на този интерес е 4870,40лева.

Определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 787,40 лв.

Същевременно както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на а д в . възнаграждение да не прилага НМРАВ. Посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (в този смисъл е определение № 50015/16.02.2024 г по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, първо т. о., определение № 343/15.02.2024 г по т. д. № 1990/2023 г по описа на ВКС второ т. о и др.).

Съобразявяйки действителната правна и фактическа сложност на заповедното производство и обема на осъществения в същото производство труд от процесуалния представител на заявителя, предвид на това какво е същото (процесуалният представител на заявителя е попълнил единствено заявление по образец за образуване на заповедно производство, без явяване в открито съдебно заседание и събиране на доказателства, което обуславя и по-ниска тежест при определяне спецификата на предоставяната защита), въззивният съд намира, че и този предвиден в Наредбата минимален размер на адв. възнаграждение от 787,40 лева се явява прекомерен над 200 лв. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано, като въззивният съд намира, че на тези критерии отговаря адв. възнаграждение в размер на 200 лв.

Поради така изложеното обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено и бъде допълнено първоинстанцинното решение в частта за разноските, дължими на ищеца за заповедното производство като се присъди сумата 194.82 лева държавна такса и сумата 200 лева адвокатско възнаграждение, представляващи извършените от „Агритоп“ ЕООД разноски в заповедното производство.

Въпреки изхода на настоящото производство, на никоя от страните не следва да се присъждат разноски. Производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт.

Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден 3 в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК /в този смисъл определение № 437/20.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3257/2020 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 162/28.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5096/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 386/08.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1931/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. /.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение Рег.№ 298/23.01.2025г. по гр. дело № 3984/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, вместо което постановява:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 ГПК решение № 1063/05.12.2024 г. по гр. дело № 3984/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските, като осъжда „Дива“ ООД с ЕИК 113564614, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Берковица“ №5, да заплати на „Агритоп“ ЕООД с ЕИК 131206095 - чрез адвокат М. Д. Н.-А., със съдебен адрес: *** , направените в заповедното производство по гр.дело №01376/2024г. по описа на ПРС разноски от които: 194.82 лева държавна такса и 200 лева адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1седмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4