Решение № 291 от 10.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602067 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подс. Л.В.А., чрез адв. ИВ. С. срещу присъда от 19.01.2021 г., постановена по НЧХД № 5912 по описа на Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 107-ми състав.

С присъда от 19.01.2021 г., постановена по НЧХД № 5912 по описа на Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 107-ми състав, подсъдимият Л.В.А., с ЕГН :

**********, е признат за виновен, за това, че на 23.12.2017 г., след 00 :00 ч. в гр. София, ул.

"**** на стълбищната площадка на ет. 1 и пред входа на кооперацията е казал нещо унизително за честта и достойнството на Е.А.А. в нейно присъствие, а именно нарекъл я "****" и я псувал с думите "****", поради което и на основание чл. 146, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание "Глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда подсъдимият Л.В.А. е признат за виновен и в това, че на 23.12.2017 г., след 00 :00 ч. в гр. София, ул. "**** на стълбищната площадка на ет. 1 и пред входа на кооперацията е причинил на Е.А. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като я изритал в дясното бедро, хванал я с две ръце за шията и започнал да я души, с което й причинил следните травматични увреждания: кръвонасядане с диаметър около 1 см., локализирано в лявата странична повърхност на шията, оток на площ с диаметър 16 см. по външно страничната част на средната третина на дясното бедро, синкаво-червеникава окраска на кожата над отока, като в центъра му окраската е била интензивно морава на обща площ 15/8 см., които увреждания в съвкупност за реализирали медико-биологичния признак болка и страдание, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание "Глоба" в размер на 300 /триста/ лева.

Районният съд на основание чл. 23, ал. 1 НК е определил на подсъдимия Л.В.А. общо най-тежко наказание "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева измежду наказанията за извършените от него престъпления по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 130, ал. 2 НК.

1

Със същата присъда е уважена гражданската претенция и на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия Л.В.А. е осъден да заплати на гражданския ищец Е.А. Р. сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 23.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същата присъда е уважена гражданската претенция и на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия Л.В.А. е осъден да заплати на гражданския ищец Е.А. Р. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 23.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Л.В.А.а е осъден да заплати на Е.А. Р. сумата в размер на 512 /петстотин и дванадесет/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за държавна такса.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Л.В.А. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд направените съдебни разноски в размер на 630 /шестотин и тридесет/ лева, да заплати 130 /сто и тридесет/ лева държавна такса, представляващи по 4 % върху уважения размер на всеки от гражданските искове, както и по 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на всеки изпълнителен лист.

В подадената въззивна жалба и допълнението към нея след изготвянето на мотивите към присъдата се акцентира, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и наказанието се явява несправедливо. Изтъкват се доводи, че неправилно не е допуснато събирането на писмени доказателства по делото. Защитата развива подробни и обстойни съображения за неправилната оценка на доказателствените източни по делото от СРС. Прилагат се писмени доказателства към допълнителната въззивна жалба.

Не е подавано възражение от ЧТ Е.А. Р. или нейния процесуален защитник – адв. В.Й..

В проведеното разпоредително заседание на 01.06.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, допускането и изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В проведеното ОСЗ на 29.09.2021 г. жалб. Л.А., подсъдим по делото – се явява лично и със своя повереник – адв. ИВ. С., които поддържат въззивната жалба и допълнението към нея. Поддържа се направеното доказателствено искане за допускане на СТЕ. Защитата в хода по същество пледира идентични мотиви с тези от допълнителната въззивна жалба, както и отново заявява за неправилна оценка на доказателствата от първата инстанция.

Частният тъжител Е.А. – уведомена, не се явява. За нея се явява нейният повереник – адв. В.Й., който оспорва въззивната жалба и допълнението към нея. Пледира за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Подсъдимият Л.А. в представената му последна дума пледира, че е невинен и моли за оправдателна присъда. Развива съображение за противоречиви показания.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря 2 на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, както и в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществени доказателства събрани в хода на съдебното следствие пред районния съд.

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени едни задълбочени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. В подадената въззивна жалба, допълнението към, пледоарията на защитата и защитната теза на подсъдимия в дадената му последна дума не се съдържат никакви съществени оплаквания, които да не са получили своят отговор в мотивите на районния съд, а част от направените възражение и не следва да бъдат обсъдени от настоящата инстанция – напр., че съдиятадокладчик е проявил "женска солидарност" към частната тъжителка, като тези съображения на защитата настоящата инстанция намира за несериозни в един наказателен процес. Ако защитата или подс. А. са имали своите притеснения или опасения досежно безпристрастността на съдията-докладчик, то е следвало да използват процесуалните си права за искане на отвод. От протоколите за множеството проведени съдебни заседания се вижда, че такова искане н е билозаявявано, а т.нр. "оплакване" се развива за първи път пред настоящата инстанция в допълнението към въззивната жалба, т.е. след запознаване с мотивите на съда. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

С подадена тъжба, внесена в Софийски районен съд, Наказателно отделение, Е.А.А. е обвинила Л.В.А., в това, че: на 23.12.2017 г., след 00 :00 ч. в гр. София, ул. "**** на стълбищната площадка на ет. 1 и пред входа на кооперацията е казал нещо унизително за честта и достойнството на Е.А.А. в нейно присъствие, а именно нарекъл я "****" и я псувал с думите "****" – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. на 23.12.2017 г., след 00 :00 ч. в гр. София, ул. "**** на стълбищната площадка на ет. 1 и пред входа на кооперацията е причинил на Е.А. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като я изритал в дясното бедро, хванал я с две ръце за шията и започнал да я души, с което й причинил следните травматични увреждания: кръвонасядане с диаметър около 1 см., локализирано в лявата странична повърхност на шията, оток на площ с диаметър 16 см. по външно страничната част на средната третина на дясното бедро, синкаво-червеникава окраска на кожата над отока, като в центъра му окраската е била интензивно морава на обща площ 15/8 см., които увреждания в съвкупност за реализирали медико-биологичния признак болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

Районният съд на основание чл. 303, ал. 2НПК е признал за виновен подс. Л.А. във връзка с така повдигнатите му престъпление по чл. 147, ал. 1 НК и чл. 130, ал. 2 НК.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянията предмет на въззивен контрол, от страна на подс. Л.А. са установени по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин. Липсват 3 каквито и да било съществени доводи или мотиви в подадената въззивна жалба и допълнение към нея, които да обосноват отмяната на присъдата и да оправдаят дееца.

Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват и не са получили отговор в мотивите на съда, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О. ; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.

Съдът на първо място разглежда деянието по чл. 146, ал. 1 НК. Неприкосновеността на личното чувство за чест и достойнство и на доброто име може да бъде обект на посегателство чрез нанасяне на обида и чрез клевета, инкриминирани като престъпления против личността в чл. 146 НК и чл. 147 НК. Съобразно приетите от законодателя съставомерни признаци на всяко от деянията обидата съставлява умишлено унижаване честта и достойнството на другиго, изразено чрез оскърбителни думи или действие в негово присъствие или по начин, че да могат да бъдат възприети от него, както е настоящата конкретна ситуация при извършване на инкриминираното деяние по чл. 146, ал. 1 НК от дееца. Обидата засяга самооценката на пострадалия, положителната оценка, която той самият има за своята личност. Чрез обидата се изнасят оценъчни твърдения за засегнатото лице, които са в разрез с приетите в обществото морални норми за общуване, за зачитане честта и достойнството на другия, като е без значение дали тези твърдения отговарят на действителността и в какъв контекст или предистория имат.