Решение № 3586 от 21.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3586 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110103451 по описа за 2022 година

При признание на иска по чл.237 от ГПК.

Ищцовото дружество „Изи финанс“ ЕООД твърди, че на 03.09.2019г. при условията на ЗПФУР е сключило с ответника М.Я. договор за предоставяне на кредит от разстояние №264495, сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и ОУ за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно тях, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер и разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

1

При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ***и следният имейл ***. Активиращият код е 0720. Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗИФУР и чл.18, ал.2 от ЗНФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документа за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Видно от предоставената снимка на вайбър името на потребителя съвпада с това от личната карта и кредита. Същото важи и за предоставеният телефонен номер и този отразен в програмата „вайбър".

Следователно и предоставеният телефонен номер съвпада. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

До подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма направени плащания. Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 300лв. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 300лв. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Я., а именно: в „Райфайзенбанк (България)" ЕАД с IBAN *** Видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 300лв. е разпределено на 2 вноски, всяка от които в размер на 150лв. Вноските са с падежни дати 03.10.2019г. и 02.11.2019г. Вноските са изцяло падежирали, което е и основанието за тяхната изискуемост. Няма погасени вноски от главницата.

Поради това претендираме главница в размер на 300лв. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него лихвения процент е в размер на 40.15%. Няма плащания за договорната лихва. Поради това претендираме договорна/възнаградителна лихва за периода 03.09.2019г. 02.11.2019г. в размер на 14.85лв. Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 02.11.2019г. Същият не е погасен. Поради това на основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит 02.11.2019г. Поддържа претендираната със заявлението лихва за 2 забава за периода 02.11.2019г. -13.03.2020г. и от 15.07.2020г. - 20.08.2021г. в размер на 44.58лв. Ищецът е предявил пред РС Варна заявлението по реда на чл.410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д.№17817/2021г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото, но той е подал възражение срещу нея и поради това той предявява иск да се признае за установено в отношенията между страните, че ответника му дължи сумите от 300лв., главница по предоставения кредит, 14.85лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 03.09.2019г.-02.11.2019г. и 44.58лв. законна лихва за периода 02.11.2019г.-13.03.2020г. и от 15.07.2020г.20.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума и моли да му се присъдят сторените по заповедното и исковото производства разноски.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява в открито съдебно заседание и заявява, че признава претенцията.

Процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение при условията на признание на иска още с исковата молба.

Предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 425лв. по исковото производство и 125лв. по заповедното производство, без обаче да вземе предвид, че по последното са му присъдени само 75лв. разноски поради което толкова следва да му бъдат признати и в настоящото дело.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцовото дружество „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК201196810 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, жк.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ №17, ап.1 и ответникът М. И. Я. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че последният дължи на дружеството сумите от

300лв. главница по предоставен кредит от 3.09.2019г., 14.85лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 03.09.2019г.-02.11.2019г. и 44.58лв. законна лихва за периода 02.11.2019г.-13.03.2020г. и от 15.07.2020г.20.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната като главница 3 сума от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-14.12.2021г. до пълното погасяване на дължимата сума, присъдени по заповедното гр.д.№17817/2021г. на РС Варна, на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Я. ЕГН********** от гр.Варна, ***да заплати на „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК201196810 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, жк.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ №17, ап.1 сумите от 425лв. сторени по исковото производство разноски и 75лв. сторени по заповедното производство разноски, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението полежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4