Решение № 464 от 17.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Перник, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720106522 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация Перник” АД срещу В. М. Б., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * – апартамент **, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 3 399,72 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 519,07 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 3 399,72 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4307/2024 г.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

От ответника в указания законоустановен срок за отговор не е депозиран такъв.

1

В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК е направено възражение за изтекла погасителна давност и изявление, че за процесния период не е била сама и единствена собственик, ползвател и клиент на топлинна енергия за процесния имот. Заявява, че не оспорва и признава дължимост само и единствено на 4/6 от главницата за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2022 г. и за 4/6 от претендираната мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. го 15.02.2023 г. Сочи, че доколкото не й е връчена разпечатка от сумите помесечно е в невъзможност да посочи размер на сумите, които признава за дължими.

На 19.02.2025 г. е депозирана молба от ответника, с която заявява доводи за недопустимост на част предявените искове, тъй като касаят неоспорени от длъжника в заповедното производство вземания, като уточнява и техния размер. Поддържа възражението за изтекла погасителна давност за част от вземанията, както и за неоснователност на исковете за част от непогасените по давност суми. Претендира разноски за заповедното и исковото производство и прави възражение за недължимост на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.04.2025 г. всяка от страните поддържа заявеното от нея становище – ищецът за основателността на предявените искове, ответника – за недопустимост и неоснователност на същите.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.

422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, в които възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

След служебна проверка на материалите по ч.гр.д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, съдът констатира, че в депозираното възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, същият е завил, че не оспорва претендираните вземания за 4/6 от главницата за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2021 г., както претендираното вземане за 4/6 мораторната лихва за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г., т.е. направено е частично оспорване на сумите по издадената заповед за изпълнение.

Претендираната главница за топлинна енергия за посочения период е в размер на общо 1 778,75 лв., а лихва е в размер на общо 180,43 лв., съгласно данните, посочени от ищеца в справка на начислените суми за исковия период /л. 4/.

Ответникът в депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК поддържа, че не оспорва дължимостта на 4/6 от размера на претендираните суми за посочения период, които изчислени по реда на чл. 162 ГПК от съда са, както следва са 1185,83 лв. – главница, и 120,29 лв. – мораторна лихва.

Предвид факта, че посочените вземания не са оспорени от длъжника, съдът неправилно е дал указания за предявяване на положителни установителни искове за същите по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и в последствие не е констатирал този пропуск в хода на исковото производство.

Като съобрази, че дължимоста и размера на обсъжданите вземания не са спорни между страните и констатира, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по 2 ч. гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд -Перник е влязла в законна сила в частта във връзка с тях – 4/6 от главницата за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2021 г., както претендираното вземане за 4/6 мораторната лихва за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г., съдът намира, че производството по делото във връзка с посочените неоспорени от длъжника в заповедното производство вземания следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищеца. Независимо от факта, че определението за прекратяване на част от производството по делото не е влязло в законна сила, с оглед липсата на правен интерес от обжалването му от страните и за процесуална икономия и решаване на делото в разумен срок, съдът намира за необходимо да се произнесе по същество на спора по исковете, касаещи спорни между страните вземания.

Същите са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, и срещу лице, депозирало възражение в срок по реда на чл. 414 ГПК. Исковата молба е депозирана в едномесечения срок от получаване на съобщението.

По основателността на исковете:

Предвид изложеното, предмет на делото /спорните между страните вземания за главници и оспорените вземания за лихви/ са предявени искове за следните суми:

- 1 657,41 лв. , представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2021 г., доставена в топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * – апартамент **;

- 338,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху претендираната главница в размер на 1657,41 лв. за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2021 г., за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г.;

- 592,92 лв. /1 778,75 лв. – 1 185,83 лв./, представляваща 2/6 от претендираната главница за неплатена топлинна енергия в общ размер на 1 778,75 лв. за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2022 г., доставена в топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * – апартамент **;

- 60,14 лв. /180,43 лв. – 120,29 лв./, представляваща 2/6 от общия размер на претендираната мораторна лихва от 180,43 лв. за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г., начислена върху главницата в размер на 1 778,75 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

За основателността на обсъжданата искова претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно, доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията.

По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната 3 наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл.

150, ал. 1 ЗЕ/. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.