Решение № 231 от 26.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Плевен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500094 по описа за 2026 година С решение №2092 от 29.12.2026 г. по гр.д. №2813/2025 г. Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Г. В. Й., ЕГН **********; адрес: гр. Плевен, ж.к. „****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ДЪЛЖИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша” №17, ап.1, с пълномощник юрисконсулт А. С. Г., съдебен адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.“Балша” №17, ап.1 сумата от 166.67 лв., представляващи главница с падежна дата 03.02.2025г., дължима по договор за предоставяне на кредит № 429379 от 16.03.2023год., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от 07.04.2025год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2217/2025год. по описа на ПлРС.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г. В. Й., ЕГН **********; адрес: гр. Плевен, ж.к. „****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.

Иван Вазов, ул.“Балша” №17, ап.1, с пълномощник юрисконсулт А. С. Г., съдебен адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.“Балша” №17, ап.1 разноски по делото за исковото производство – 150 лв. и за заповедното производство по ч.гр.д. №2217/2025год. по описа на ПлРС – 1

71.25 лв.

Недоволна от решението е останала Г. В. Й. и е подала чрез адв. С. Т. въззивна жалба срещу него, в която се моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск по чл.422 от ГПК.

В жалбата се твърди, че е издадена Заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4215/2024 г. по описа на PC-Плевен, с която е разпоредено Г. В. Й. да заплати на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД следните суми: 3 283.32 лв. - главница; 956.76 лв. - договорна лихва от 14.07.2023 г. до 08.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 59.80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. В заповедта е посочено, че задължението произтича от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 429379 от 16.03.2023 г., който е обявен за предсрочно изискуем на 09.07.2024 г.

Твърди се, че срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, в което се признава дължимостта на главница в размер на 1 627.54 лв. и се оспорва дължимостта на вземането в останалата му част. С Определение № 3985/27.09.2024 г. Плевенски Районен съд е указал на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, че може да предяви иск срещу Г. В. Й. относно възразената част от вземането по възразената заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024 г. Въпреки така дадените указания, заявителят е предявил иск за всички суми по заповедта и е образувано гр.д. №5839/2024 г.

Въззивникът намира, че както е предявен за всички суми, иска е частично недопустим – относно главницата в размер на 1 627.54 лв., тъй като ответницата признавайки, че дължи тази сума, не е дала повод за предявяване на иска. За нея заповедта е влязла в сила и заявителят няма правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл.422 от ГПК. Тези възражения са изложени в отговора на исковата молба и са мотивирали ищеца да оттегли иска в частта му, с която се претендира като главница разликата от 166.67 лв. до 3 283.32 лв. и като договорна лихва разликата от 54.98 лв. до 956.76 лв. и след оттеглянето да претендира сумата от 166.67 лв. като главницата от вноска с падеж 08.06.2024 г. и сумата от 54.98 лв. като договорната лихва за периода 09.05.2024 г. - 08.06.2024 г. С определение №607 от 05.02.2025 г. Плевенски Районен съд е прекратил на основание чл.232 от ГПК производството по гр.д. №5839/2024 г. в частта му, с която се претендира главница за сумата от 3 116.65 лв. и договорна лихва за сумата от 901.78 лв.

Въззивникът намира горепосоченото частично оттегляне на иска по гр.д.

№5839/2024 г. за недопустимо, поради признанието на длъжника, че дълги главница в размер на 1 627.54 лв. и защото ищецът променя не само размера, а и основанието на своето вземане: първо претендира суми, въз основа на настъпила предсрочна изискуемост, а след това претендира „главница за 2 вноската за 08.06.2024 г.”.

Поради гореизложеното, въззивникът намира,че производство по гр.д.

№ 5839/2024 г. е идентично с производството по гр.д. № 2813/2025 г., която идентичност е мотивирала искането за съединяване на двете дела.

В жалбата се сочи, че длъжникът е признал, че дължи сумата то 1 627.54 лв. като остатък от главницата по процесния договор за кредит, включваща и процесната погасителна вноска с падеж 03.02.2025 г.

Според въззивника, неправилно Плевенски Районен съд в обжалваното решение се позовава на постановеното на 16.12.2025 г. решение по гр.д. № 5839/2024 г., което не е влязло в сила.

Неправилно първоинстанционният съдът приема, че не следва да обсъжда дали процесният договор е недействителен, въпреки че такива възражения са били направени и въпреки че и без възражения, съдът е бил длъжен да се произнесе относно действителността на договора. При обявяване на договора за недействителен, длъжникът ще дължи на основание чл.23 от ЗПК връщане главницата като получена без правно основание. В тази хипотеза вноска с падежна дата 03.02.2025 г. не съществува.

Г. В. Й. моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск като недопустим и неоснователен.

Процесуалният представител на Г. В. Й. – адв. С. Т. претендира на основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ в заповедното и в двете инстанции на исковото производство.

Препис от въззивната жалба е връчен на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД на 27.01.2026 г. и на 29.01.2026 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде върната като недопустима или алтернативно – да бъде оставена без уважение като неоснователна. Възразява се срещу размера на претендиранато адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение, направени във въззивното производство.

С определение №156 от 04.02.2026 г. въззивната жалба е счетена за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.

В о.с.з. на 23.04.2026 г. адв. Т. сочи, че заповедта по ч.гр.д. №4215/20204 г. по описа на Плевенски Районен съд не е влязла в сила, тъй като не е приключило производството по гр.д. №5839/2024 г., респ. защото е висящо в.гр.д. №251/20206 г. по описа на Плевенски Окръжен съд. Намира, че Г. В. Й. е била добросъвестна като е признала дължимостта на част от главницата и кредиторът не е трябвало да предявява иска за всички суми по заповедта, като по този начин препятства влизането й в сила и издаването на съответен изп. лист. Уточнява, че като от 4 000 лв. – колкото е главницата по договора се извадят общо платените по него суми, се получава 1 627.54 лв., както и че признанието за дължимостта на тази сума е било направено с цел да се извърши прихващане.

3

Адв. Т. моли да бъде уважена жалбата и молбата му по чл.38 от ЗА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно, че в полза на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2520 от 31.07.2024 г. по ч.гр.д.

№4215/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд срещу Г. В. Й. за следните вземания:

-3 283.32 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

-956.76 лв. - договорна лихва за периода от 14.07.2023 г. до 08.07.2024 г.;

-59.80 лв. – деловодни разноски и

-50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че задължението произтича от договор за предоставяне от разстояние на кредит в размер на 4 000 лв. № 429379 от 16.03.2023 г.

Не е спорно, че на 10.09.2024 г. Г. В. Й. е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу горната заповед, в което признава, че дължимата от нея сума възлиза на 1 627.54 лв. и заявява, че не дължи останалото по заповедта. В заявлението не е конкретизирано как е формирана сумата от 1 627.54 лв., но в молба от 24.09.2024 г. адв. Т. уточнява, че договора се оспорва като недействителен, при което положение на основание чл.23 от ЗПК се дължи връщане само на главницата по кредита – 4 000 лв., от която сума е приспаднато всичко платено от Г. В. Й. по договора.

Не е спорно, че с определение №3985 от 27.09.2024 г. по ч.гр.д.

№4215/2024 г. Плевенски Районен съд е указал на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, че може да предяви иск срещу Г. В. Й. относно съществуването на възразената част от вземанията по заповедта.

Не е спорно, че въпреки дадените с определение №3985 от 27.09.2024 г. указания, на 11.10.2024 г. „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е предявило срещу Г. В. Й. иск по чл.422 от ГПК с петитум да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

-3 283.32 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

-956.76 лв. - договорна лихва за периода от 14.07.2023 г. до 08.07.2024 г.

За разглеждане на така предявения иск е образувано гр.д. №5839/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд. С определение №607 от 05.02.2025 г. производството по това дело е прекратено частично въз основа на заявено от ищеца оттегляне на иска в частта му относно вземането за главница в размер на 3 116.65 лв. и относно вземането за договорна лихва в размер на 901.78 лв.

4

Производството е продължило по отношение на вземането за главница в размер на 166.67 лв. и по отношение на вземането за договорна лихва в размер на 54.98 лв.

С решение №1990 от 16.12.2025 г. по гр.д. №5839/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, вр. с чл.6 ЗПФУР по отношение на ответника Г. В. Й., с ЕГН ********** че дължи на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК **** сумата 166.67 лв., представляваща задължение за главница по договор за предоставяне на кредит № 429379/16.03.2023 г. /погасителна вноска с падеж 08.06.2024 г./, ведно със законната лихва от 22.07.2024 г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4215/2024 г. по описа на РС-Плевен.

ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК **** против Г. В. Й., с ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, вр. с чл.6 ЗПФУР с петитум: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 54.98 лв., представляваща задължение за възнаградителна лихва за периода от 09.05.2024 г. до 08.06.2024 г. по договор за предоставяне на кредит № 429379/16.03.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024 г. по ч.гр.д.№4215/2024 г. по описа на РС-Плевен.

Не е спорно, че в полза на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1169 от 08.04.2025 г. по ч.гр.д.

№2217/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд срещу Г. В. Й. за следните вземания:

-166.67 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;

-21.25 лв. – деловодни разноски и

-50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че задължението произтича от договор за кредит № 429379 от 16.03.2023 г. и че представлява задължение по вноска с падеж 03.02.2025 г.

Не е спорно, че на 17.04.2025 г. Г. В. Й. е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу горната заповед, в което заявява, че не дължи изпълнение по заповедта, тъй като за посоченото в нея задължение за главница има издадена друга заповед за изпълнение – тази с №2520 от 31.07.2024 г. по ч.гр.д.