Решение № 2062 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2062 гр. С, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110132803 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба на Т. Д. Д. срещу Т С ЕАД, уточнена с молба с вх.

№ 302401/26.10.2023 г., с която се претендира да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи: сумата 3504,19 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 624,69 лева - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата 52,25 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 11,37 лева - лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 15678/2021 г. на СРС, 71 състав и за събиране на които е образувано изпълнително производство по изп. д. № 20228630403271 по описа на ЧСИ СХ. С уточнителна молба с вх. № 302401/26.10.2023 г. и с уточнителна молба с вх. № 21327/23.01.2024 г. уточнява, че поддържа твърдения единствено, че вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.

С Разпореждане № 26604 от 19.02.2024 г. съдът е върнал исковата молба в ЧАСТТА, с която се предявява отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 743,27 лева – разноски по изп. д. № 20228630403271 по описа на ЧСИ СХ

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че е преклудирана възможността на ищеца да възрази срещу вземанията, тъй като не е депозирал възражение срещу издадена заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Оспорва вземанията да са погасени по давност, тъй като приложимият давностен срок за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от момента на влизане в 1 сила на заповедта. Поддържа, че давността за процесните вземания е прекъсната многократно с предприети действия за принудително изпълнение на вземанията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми поради погасяване по давност на вземанията. След предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца в полза на „Т С“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 20.10.2022 г. по гр.д.№ 68195/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп.д. № 20228630403272 от ЧСИ СХ

В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /т.е. след изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414,ал.2 ГПК/, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано. Поради това и преклудирани с изтичане срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са всички възражения, основани на факти, реализирани към този момент.

Видно от представения препис от заповедта същата е влязла в сила на 29.08.2022 г., поради което допустими в настоящото производство са единствено възраженията за настъпило погасяване на вземанията след тази дата.

В случая приложимата давност, без оглед характера на вземанията, е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение на заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.

За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.

Предвид посоченото от влизане в сила на заповедта – 29.08.2022 г. не е изтекъл 2 петгодишния давностен срок, поради което и твърдението на ищеца, че вземанията са погасени по давност само на това основание се явява неоснователно, а с това и предявения от него иск. Следва във връзка с направените от ищеца уточнения и наведените твърдения с молба от 23.01.2024 г. да бъде посочено, че периодите, сочени от него като част от погасителния период, които са преди изтекли влизане в сила на заповедта, не подлежат на обсъждане и съобразяване в производството по чл. 439 ГПК.

За пълнота следва да се посочи, че след влизане в сила на заповедта са извършени редица действия, с които е прекъсната давността. За събиране на процесните вземания по молба на кредитора от 07.12.2022 г. било образувано изпълнително производство при ЧСИ СХ, рег. № на КЧСИ 863 изп. д. № 3272/2022 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането и му е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и др., както и да определи начина на изпълнението. Наложени са запори на банкови сметки със запорни съобщения от 16.12.2022 г. /л. 74-76, 80, 85/ и на пенсията на ищеца /л. 78/. На 17.04.2024 г. е изпратено и запорно съобщение за вземанията по банкови сметки в ОББ АД /л. 106/. На 05.06.2024 г. съдебният изпълнител е сезиран от ответника с молба /л.110/ за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и върху получаваната от него пенсия, като е поискано и насочване на изпълнението към движимите вещи и недвижими имоти на длъжника. Въз основа на наложения запор върху вземанията на ищеца от пенсия считано от 01.09.2024 г. е удържана сумата от 45,17 лева, като видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист за погасяване на вземанията на ответника са изплащани суми на 17.09.2024 г, на 04.10.2024 г. и на 11.10.2024 г.

Исканията на взискателя (в молбата за образуване на изпълнителното дело за възлагане на ЧСИ на извършване на изпълнителни действия и в последващите молби за налагане на запори и/или насрочване на опис на движими вещи) съставляват надлежно сезиране на съдебния изпълнител с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, тъй като са активност на взискателя, с която се прекъсва както срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и давността за вземанията с оглед указанията по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради това и в рамките на изпълнителното производство давността е била прекъсвана с отправените от взискателя искания. Изрично в мотивите по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана изрично е сред действията с такъв ефект.

Предвид изложените съображения съдът приема, че давността за процесните вземания 3 на основание чл. 117, ал. 2 ГПК е пет годишна, прекъсвана е многократно и не е изтекла нито към датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2023 г., нито към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 08.11.2024 г. Предвид посоченото предявеният отрицателен установителен иск съдът преценява като неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски има ответника, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на производството и реализираната от представителя на ответника защита.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Т. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д 1, бл. 161, вх. А, ет.8, ап.

22 не дължи на Т С ЕАД с ЕИК ****** сумата 3504,19 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 624,69 лева - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата 52,25 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 11,37 лева лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 15678/2021 г. на СРС, 71 състав и за събиране на които е образувано изпълнително производство по изп. д. № 20228630403271 по описа на ЧСИ СХ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Т. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д 1, бл. 161, вх. А, ет.8, ап. 22 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата от 100 лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4