Решение № 11720 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11720 гр. С., 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110152024 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу В. З. Ц. и И. З. Ц. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 3110,21 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб. № ., сумата от 47,92 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 461,65 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 10,10 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 24.08.2022г., като сумите се разпределят както следва: 3/4 от сумите се претендират от В. З.

Ц., а именно: сумата от 2332,65 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб.

№ ., сумата от 35,94 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 346,23 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 7,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 24.08.2022г. и 1/4 от сумите се претендират от И. З. Ц., а именно: сумата от 777,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., аб. № ., сумата от 11,98 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 115,41 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.08.2022г. и сумата от 2,52 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 24.08.2022г.

Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците 1 в качеството им на съсобственици на идеална част от имота и учредено вещно право на ползване за друга негова част на процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2014г., в сила от 12.03.2014г.). Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Ответниците В. З. Ц. и И. З. Ц. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за топлоснабдения имот, като поддържат, че не са представени доказателства за приемане на наследството, оставено от общия им наследодател З. Н. Ц., като считат, че единствено вещният ползвател следва да отговаря за задълженията към ищцовото дружество, а не собствениците на топлоснабдения имот. Оспорват доставката, отчитането и начисляването на топлинна енергия за имота да е извършено в съответствие с нормативните изисквания. Считат, че не са доказани предпоставките за изпадането в забава за заплащане на претендираните главници. Евентуално заявяват възражение за погасяване на част от вземанията за периода по давност. По изложенните съображения молят да се отхвърлят предявените срещу тях искове, както и да се присъди адвокатско възнаграждение на осъществилия безплатна адвокатска помощ адвокат, който осъществява процесуалното им представителство по делото.

Третото лице-помагач „Т. не взема становище по делото.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том XVIII, нот.дело № 4439 от 11.05.1998г. Л. Ц.а е придобила собствеността върху апартамент № 32, находящ се в 2 гр. С.. Установява се от анализа на представените по делото писмени доказателства (искови молби и решение, постановено по гр.д. № 23744/2007г. по описа на СРС, 75 състав), че имотът е придобит по време на брака на Л. Ц.а със З. Н. Ц. в режим на СИО. Бракът на двамата приобретатели е бил прекратен със съдебно решение през 2003г., с оглед на което се е прекратила СИО върху имота и между тях е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове от по 1/2 ид.ч. Съсобствеността при посочените квоти е установена със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по допускане на делба по гр.д. № 23744/2007г. по описа на СРС, 75 състав. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167, том III, рег. № 8756, дело № 513 от 2007г. Л. П.а (с ЕГН, съвпадащо с ЕГН на лицето Л. Ц.а) е прехвърлила на сина си – ответникът В. З. Ц. собствената си 1/2 ид.ч. от имота. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, рег. № 4430, дело № 28 от 16.06.2011г. В. З. Ц. е прехвърлил на дъщеря си В. В.ева Ц.а 1/2 идеална част от имота, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху същия.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници (л.47 от делото), че З. Н. Ц. е починал на 08.11.2021г., като е оставил за наследници по закон ответниците В. З.

Ц. и И. З. Ц.. Не е спорно по делото и се установява от представената справка от ГИС-С., че описаният в горепосочените нотариални актове имот е идентичен с процесния с административен адрес: гр. С., ул. „Х.“. При така събраните доказателства съдът намира, че за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди са били ответникът В. З. Ц. в качеството му на вещен ползвател на 1/2 ид.ч. от процесния имот и З. Н. Ц. в качеството му на собственик на другата 1/2 ид.ч. от имота. След смъртта на последния за задълженията му отговарят неговите наследници по закон, както следва В. З. Ц. в качеството му на собственик на 1/4 ид.ч. и И. З. Цветков в качеството му на собственик на 1/4 ид.ч. Неоснователно е възражението на ответниците, че същите не следва да отговарят, тъй като по делото липсват доказателства за приемане на наследството на наследодателя З. Н. Ц.. Съдът намира, че с подаване на отговор на исковата молба, с който ответниците правят възражения по същество на делото, същите са изразили недвусмисленото си намерение за приемане на наследството чрез конклудентни действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. С тези действия ответниците целят да намалят пасива на наследствената маса, откъдето следва извод за мълчалИ. приемане на наследството, включващо и правата, респективно задълженията, оставени в наследство от общия им наследодател З. Н. Ц.. Действително вещният ползвател, който упражнява правомощието ползване, отговаря на основание чл. 57 ЗС за разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, каквито несъмнено представляват задълженията за топлинна енергия за имота, но това обстоятелство касае отношенията между вещния ползвател и голия собственик, като в случая посоченото правило не изключва, а обосновава отговорността на ответника В. З. Ц. като вещен ползвател на 1/2 ид.ч. от имота, като изключва отговорността на „голия собственик“ за тези разноски, който е трето за спора лице В. В.ева Ц.а. Или ответникът В. З. Ц. следва да отговаря за 3/4 от дължимите на ищеца за исковия период суми в качеството му на вещен ползвател за 1/2 ид.ч. от имота и в качеството му на собственик на 1/4 ид.ч. от имота, придобита по наследство от наследодателя З. Н. Ц., а ответникът И. З. Ц. следва да отговаря за 1/4 от сумите в качеството си на собственик на 1/4 ид.ч. от имота, придобита по наследство от наследодателя З. Н. Ц.. Следователно ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговарят за задълженията за топлинна енергия за имота съобразно установени по-горе части.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).