Решение № 555 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300501866 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №47/18.03.2025г. по гр.д.№405/2024г. по описа на РСПървомай,I гр.с-в от Н. Т. Т.,с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД,чл.79,ал.1,предл.2 от ЗЗД,вр. с чл.82 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите:10 647,44лв.,представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на земеделски земи от 01.06.2021г.,3669,98лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.07.2022г.-03.06.2024г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-05.06.2024г. до пълното изплащане на задължението,4331,34лв. представляваща главница-остатък от неплатена наемна цена по договор за наем на земеделски земи от 01.06.2022г.,1879,79лв. представляваща лихва за забава върху цялата главница в размер на 14868лв. за периода 01.07.2023г.-03.06.2024г.,ведно със законната лихва върху главницата от 14868лв. за периода 05.06.2024г.-05.07.2024г. и законната лихва върху главницата от 4331,34лв. от 06.07.2024г. до пълното изплащане на задължението,1200лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на неплащане на наем по договор от 01.06.2021г.,ведно с лихва за забава в размер на 281,95лв. за периода 01.07.2022г.03.06.2024г.,както и сумата от 800лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на неплащане по договор за наем от 01.06.2022г.,ведно с лихва за забава в размер на 101,15лв. за периода 01.07.2023г.-03.06.2024г. ведно със законната лихва върху така претендираните обезщетения от датата на подаване на исковата молба до 1 пълното изплащане на задълженията.Сочи неправилност и незаконосъобразност на постановения акт.

В срока е постъпил отговор от въззиваемата страна Т. Г. Й.,с който счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.Претендира за разноски.

Пловдивски окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява,че през 2021г. страните по делото са сключили договор за отдаване под наем на земеделска земя в размер на 156,58дка при наемна цена по 100кг зърно от декар на цена 0,68лв./кг. Като плащането ще се осъществи,ако е в натура от 01.07 до 20.07. при приключване на жътвата,а ако е в пари-тридесет дни след приключване на жътвата.По същия начин е сключен и следващия договор за наем от 2022г. за 212,398дка отново по 100кг. от декар при 0,70лв./кг.Установява се също така,че за стопанската 2021г.2022г. на ответника са предоставени за ползване още 27,590дка.,но се установява също така,че за следващата стопанска година ниви в размер на 36,791дка въпреки сключения договор между страните,не са обработвани от наемателя,тъй като за същите има сключени други договори с нотариална маверка на подписите и вписани в СВ,които са били противопоставени на наемателя.

В първоинстанционното производство са разпитани св.В.В.и И.,от чиито показания става ясно,че и двамата са отдавали свои ниви на ответника и плащането ставало от 01.08. до 20.08.,като за целта им се обаждал ответника и те ходели да си получат парите или при него в базата му или при съпругата му в нейния магазин,като се подписвали на ведомост.От показанията на св.З.Т. се установява,че след като не получил плащане по договора ищеца започнал да вдига кръвно налягане и се притеснил,че не може да покрие финансовите си нужди за закупуване на други ниви.

В първоинстанционното производство е назначена и ССчЕ,от чието заключение се установява,че средната пазарна цена за стопанската 2021-2022г. на пшеницата е в размер на 0.64лв./кг.,а за стопанската 2022-2023г. е в размер на 0,386лв./кг.

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на пръвоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Договорът за наем представлява възмезден,реален,неформален,двустранен договор,при който наемодателят отдава на наемателя имот/и възмездно,като за целта наемателя му заплаща определена цена,като за него не се изисква някаква специална форма за сключването на договора,а е достатъчно само устно страните да достигнат до уговорката за предаване на вещта.Договорът е двустранен,тъй като задължения се пораждат и за двете страни.

В настоящия случай се установява,че ищецът е получил сумата в размер на 11970,92лв. като се е подписал на ведомост на ответника и която сума се установява,че е за плащане на 2 наем на земеделски земи за стопанската 2021г.-2022г.,поради което така предявената претенция за заплащане на сумата в размер на 10647,44лв. се явява неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд.По отношение на договора за стопанската 2022г.2023г. се установява,че същото е погасено с плащане на 05.07.2024г.,тъй като нивите,отдадени под наем и дължимия за тях наем е в размер на 6783,81лв.,а на ищеца са били заплатени 10 536,66лв.Следователно неоснователен се явява и този иск за стопанската 2022г.-2023г.При това положение неоснователни се явяват и претенциите за лихви за забава,тъй като плащането е извършено своевременно и в по-голям размер.Правилно е отхвърлена и претенцията за заплащане на неимуществени вреди,тъй като се установява,че при така извършеното плащане не би следвало ищецът да търпи неимуществени вреди под формата на стрес,високо кръвно и т.н.,тъй като същия е получил дължимите суми от наемателя.А следва да се посочи също така,че претенциите за лихви компенсират неимуществените вреди.

Настоящата съдебна инстанция намира,че следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна Т. Й. и такива се дължат съобразно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК в размер на 3000лв. за адвокатско възнаграждение,превалутирани в размер на 1533,88 евро.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №47/18.03.2025г. по гр.д.№405/2024г. по описа РСПървомай,I гр.с-в.

ОСЪЖДА Н. Т. Т. с ЕГН-********** от с.******да заплати на Т. Г. Й. с ЕГН********** от **********направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 3000лв./три хиляди лв./,превалутирани на 1533,88 евро/хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 евро цента/ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3