Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 20.09.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 643/2021
Вид
Решение № 83
Подписан
20.09.2022
В сила
02.09.2022
Състав
Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Недялка Николова Нинова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. С., 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора Н. Й. П. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600643 по описа за 2021 година С присъда № 260018 от 27.09.2021 г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. № 162/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимия Г.

Б. Н., от гр.С., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 29.02.2020 г., в района на Пътен кантон „******” на път ТП – 822, в землището на Община И., на ул.”Б.”, се заканил с убийство на длъжностно лице – Г. Д. А.ов – гл. специалист – горски инспектор в Дирекция „Горско стопанство” на РДГ С., при изпълнение на службата му, като заредил и опрял в областта на главата му пистолет и му отправил думите: „Слизай, че ще те гръмна! Ще те застрелям!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му , поради което и на основание чл.144 ал.3, във вр. с ал.2, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от 1 адвокат Е. М. – упълномощен защитник на подсъдимия Г. Б. Н., с оплакване за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се твърдения за липса на безспорна доказаност на обвинителната теза за осъществено от подсъдимия, от обективна и субективна страна, престъпно деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. В тази насока според защитникът, не е било преценено от първостепенния съд, че съществуващите по делото доказателства не установяват претендираната „закана за убийство“ да е била осъществена от подсъдимия с инкриминираните действия /насочване на пистолет в главата на пострадалия/ и заплашителни думи, отправени към последния. Сочи се в този аспект, че първостепенният съд не е взел в предвид обясненията на подсъдимия Н. за насочен от него спрямо пострадалия метален ключ за моторна резачка, а не огнестрелно оръжие, както и свидетелстването на самия пострадал за това, че е възприел този предмет единствено с периферното си зрение. Все в тази връзка се излагат и доводи, че относно този факт, неправилно районния съд е дал вяра единствено на показанията на пострадалия свидетел А.ов, които не носят конкретна информация и за съдържанието на заканителните думи. Твърди се и, че извън вниманието на първостепенният съд е останало обстоятелството за отсъствието на мотив в подсъдимия за извършване на заканата с убийство, доколкото наличните данни по делото сочат, че предмета на административното нарушение, за което той е бил задържан от служителите на РДГ С., е с ниска парична равностойност. Възразява се от защитата и срещу приетата от първата инстанция субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия, като се твърди, че той е действал единствено с умисъл да попречи на органа на власт да извърши задължението си по служба – да му състави АУАН. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови нова такава, с която подсъдимия Н. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. Алтернативно се прави искане от защитата въззивния съд да измени атакуваната присъда, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание, респ. да му наложи друг вид наказание – пробация.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия Г. Н. в лицето на адвокат Е. М., поддържа жалбата срещу осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло 2 отменена и подсъдимия оправдан. В тази насока защитникът поддържа оплакванията си, заявени в жалбата, за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения в оценъчната и доказателствената му дейност; срещу приетата от първостепенния съд доказаност на обвинението; срещу справедливостта на определеното и наложено на подсъдимия наказание. В последно посоченият аспект се възразява срещу отказа на първоинстанционния съд да определи това наказание в хипотезата на чл.55 ал.1, т.2, бук.”б” от НК, без да се сочат конкретни аргументи. Искането, което се заявява в съответствие с тези направени оплаквания, е за изменение на оспорената присъда, с определяне на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият Г. Б. Н. поддържа изцяло казаното от неговия защитник и моли да му бъде определено по-леко наказание.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Н. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложеното с присъдата наказание на подсъдимия също е справедливо определено и съобразно изискванията на чл.54 от НК, като не са налични основания за ревизирането му. Прокурорът от СОП твърди и, че в хода на разглеждане на делото от първия по степен съд, както и при постановяване на присъдата, не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли жалбата на защитата да бъде оставена без уважение и респективно присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на 3 въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Свидетелят Г. А.ов работел на длъжност Главен специалист „Горски инспектор" в РДГ - С., а свидетелят В. К. - надзирател в Държавно ловно стопанство „И.".

На 29.02.2020 г., привечер, свидетелят К., пътувайки със служебния си автомобил по пътя от гр. И. за гр. С., чул звук от моторен трион край ловното стопанство. Позвънил по телефона на началника си - свидетеля А. Д., както и на свидетеля Г. А.ов. Последният веднага се отправил към посоченото място със служебния автомобил „Лада Нива". В района на Пътен кантон „******", на ТП – 822, свидетелят А.ов бил посрещнат от служителите на ДЛС „И." – свидетелите В. К. и А. Д., който пътувал с лек автомобил „Тойота". Тъй като лекият автомобил на свидетелят А.ов бил с най-висока проходимост, тримата се качили в него и потеглили в гората, за да установят нарушителя. Движели се по черен път, който водел до местността „******". В близост до подотдел № 39 от горския фонд, възприели срещу тях черен на цвят джип „Мицубиши Монтеро", Тъй като пътят бил тесен двата автомобила не могли да се разминат. Водач на автомобила „Мицубиши Монтеро" бил подсъдимия Г. Н., който пътувал сам в него. В превозното средство имало натоварени около кубик и половина прясно нарязани дърва за огрев, без контролна марка.

Свидетелят А.ов поискал от подсъдимия Н. документи за добива на дървата, но той не представил такива. Във връзка с констатираното нарушение на Закона за горите, било решено подсъдимия да бъде отведен до РУ на МВР И..

Свидетелят А.ов се качил в джипа на подсъдимия Н., а свидетелите К. и Д. се качили в служебната „Лада Нива" на РДГ. Тъй като пътят бил тесен свидетелите К. и Д. се забавили с обръщането на автомобила. През това време подсъдимият Н., достигайки до асфалтовия път И. - С., извадил пистолет, заредил го и го опрял в главата на свидетеля А.ов, като му казал „Слизай, че ще те гръмна!", „Ще те застрелям". Свидетелят А.ов възприел пистолета с периферното си зрение и усетил допира му до главата си, като преди това чул и звука от зареждането му, след което незабавно слязъл от джипа.

Подсъдимият Н. завил по асфалтовия път в посока гр.С.. Тъй като на мястото, където А.ов слязъл от джипа нямало обхват на мобилния му телефон той тръгнал пешком в посока гр. И. към кантона „******". Когато му се появил обхват на телефона, той незабавно позвънил на спешния телефонен номер 112 4 и на ръководството на РДГ. Във връзка с подадения сигнал били уведомени органите на МВР при РУ - И. и РУ - С., от където били изпратени полицейски служители.

Междувременно когато свидетелите К. и Д. стигнали до асфалтовия път видели, че следите от джипа завиват към гр. С.. Свидетелят Д. слязъл от автомобила и се прехвърлил в служебната си кола, а свидетелят К. получил обаждане от свидетеля А.ов, който споделил, че е бил заплашен с пистолет и го уведомил, че се намира на кантона „******". Свидетелят К. се отправил към мястото, за да го веземе. След като се срещнали свидетелите А.ов и К. се отправили към гр.С.. По пътя, в близост до отбивката за стопанство „И." видели джипа, управляван от подсъдимия Н., който се намирал в канавката и бил със счупени стъкла. На мястото пристигнали полицейските служители на РУ С. - свидетелите Й. А. и М. Б., които установили изоставения джип „Мицубиши Монтеро" с рег.№ *****. В района пристигнали и свидетелите С.

М. и К. А. - служители на РУ-гр.И.. Тръгнали към мястото където било извършено деянието, като по пътя видели свидетеля С. Л., който носел моторен трион „Хускварна". Л. споделил, че е бил заедно с подсъдимия Н. в гората, където рязали дърва.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. Основавайки се на изслушания звукозапис от телефона за спешни повиквания 112, вещото лице, изготвило тази експертиза е извело заключение за съдържанието в текстови вид на аудио-записа на подадения от пострадалия Г. А.ов сигнал в Дирекция „Национална служба 112”, на датата 29.02.2020 г., в 19,21 часа. От заключението е видно, че свидетелят А.ов е съобщил, че водача на джипа, в който се качил, извадил пистолет и го заплашил, след което „го избутал” от автомобила.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Районният съд, в пълно съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която 5

/както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд правилно е възприел за достоверни и е кредитирал изцяло показанията на пострадалия свидетел Г. А.ов, тъй като същите са подробни, детайлни, последователни, непротиворечиви и логични.

Въпреки, че показанията на пострадалото лице са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права, в случая втората инстанция също не намери основания да не даде вяра на показанията на този свидетел. В частност, от показанията на свидетелят А.ов безспорно се установяват действията на подсъдимия, изразяващи се в упражненото върху личността му /на пострадалия/ психическо въздействие – отправената спрямо него вербална заплаха и закана с опрян в главата му пистолет от подсъдимия; начинът, по който същия се чувствал след заканата – бил уплашен и стресиран, и действително слязъл от автомобила на подсъдимия; обстоятелството, че веднага след инцидента подал сигнал на телефонния номер 112, както и съобщил на колегите си за отправената към него закана с пистолет.