Определение № 1133 от 24.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 23.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002900291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Е. Т. Д. срещу решение № 1230 от 17.10.2022г. по в.гр.д.№ 1134/2022г на САС, 8-ми граждански състав. Въззивният съд е отменил решението по гр.д.№ 6667/2021г. на Софийски градски съд, с което е бил уважен предявеният от ищцата срещу „Дженерали Застраховане" АД главен иск с правно основание чл.459, ал.4 КЗ, във вр. с чл.448 КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователна сума по договор за групова застраховка „Злополука и заболяване", сключена между застрахователя „Дженерали застраховане" АД и застраховащия Агенция за събиране на вземанията (работодател на ищцата) при приет за настъпил покрит застрахователен риск - трайна загуба на работоспособност 50%, причинена от трудова злополука, настъпила на 31.01.2018г., ведно със законната лихва. Съставът на САС е отхвърлил този иск, разгледал е и е отхвърлил и предявеният в евентуалност иск за сумата 15 000лв., претендирана като застрахователна сума по същия застрахователен договор/полица при посочена от ищцата (в евентуалност) квалификация на същата злополука като „битова“.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Възразява се срещу законосъобразността на извода на въззивната инстанция, послужил като основание за отхвърляне на 1 иска, че застрахователният договор ограничава застрахователното покритие само до трудова злополука по чл.55,ал.1 КСО (през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието), но не покрива и злополуката по чл.55,ал.2 КСО ( по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място - в случая - до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден - т.2 на чл.55,ал.2 КСО) . Касаторът възразява, че понятието „трудова злополука“ е единно и следва да се тълкува по смисъла на чл.55 КСО като цяло, без разграничението, дадено в ал.1 и в ал.2, тъй като законодателно не са предвидени различни правни последици, в зависимост от това, по кой състав от двата, посочени в чл.55 КСО, е настъпила трудовата злополука.

Излага подробни аргументи, че клаузата ограничаваща застрахователното покритие при настъпването на риска „трудова злополука“ само до един от фактическите състави на чл.55 КСО, е незаконосъобразна и в нарушение на глава Трета от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука. Като втори акцент в жалбата се сочи допуснато нарушение на материалния закон при тълкуването на клаузите на процесния застрахователен договор и конкретно приложение № 1 и Общите условия. Изведени са аргументи от: възможността застрахователната сума по личната застраховка „живот и злополука“ да бъде кумулирана и изплатена заедно с обезщетение по друг застрахователен договор; от разяснението в т.ІІ на ППВС № 4/25.05.1961г. (неправилно цитирано като № 1/25.05.1961г.), че получената от увредения застрахователна сума по лична застраховка живот или злополука, не подлежи на приспадане от обезщетението по чл.45 ЗЗД и от обезщетението, дължимо от работодателя на увреденото лице. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите

1/Законосъобразна ли е клаузата, стесняваща покрит застрахователен риск по процесния договор „злополука и заболяване“ само до един от фактическите състави на трудова злополука по КСО? Въведена е предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле се обосновава с доводи, че по поставения въпрос няма съдебна практика и отговорът ще допринесе за точното тълкуване е прилагане на закона и за решаване на делата, по които този въпрос е спорен. Според касатора с отговора би се 2 изяснила уредбата, засягаща обема на застрахователното покритие при настъпването на риска трудова злополука по смисъла на КСО и би се дал отговор на въпроса за приложимост на правните норми, регламентиращи тази материя.

2/При тълкуване на договора съобразно чл.20 ЗЗД, следва ли съдът да се ръководи от изявената, а не от предполагаемата воля на страните с оглед запазване съдържанието на тълкувания договор?“ Твърдението е, че въззивният съд е тълкувал клаузите на процесния договор, Приложение №1 и ОУ към него, касаещи обема на уговореното застрахователно покритие, в противоречие с изискванията на чл.20 ЗЗД и с цитираната от него практика по този текст, постановена по реда на чл.290 ГПК.

Изложен е и довод за очевидна неправилност, която според страната се установява пряко и единствено от съдържанието на обжалваното въззивно решение - от една страна съдът приел, че по делото е не е установено по несъмнен начин, че процесната групова застраховка Злополука и заболяване“ е задължителната застраховка „Трудова злополука“, но същевременно от друга страна приел, че тя е именно такава задължителна застраховка по този риск. Според страната очевидната неправилност се състои в приложението на нормата на пар.1,т.1 ДР на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука в смисъл, различен от действително вложения.

Писмен отговор от ответното застрахователно дружество не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото не е имало спор, че процесната злополука (увреждане на ищцата като пешеходка при пътно произшествие, настъпило на 31.01.2018г. по време на работния ден, през обедната почивка при придвижване към мястото за обяд), е призната за трудова по чл.55,ал.2 КСО с разпореждане на НОИ, както и че ищцата е имала качеството на застраховано лице по групова застраховка Злополука и заболяване, сключена от работодателя на ищцата като застраховащ, със застрахователна полица за срок от 19.10.2017 г. до 18.10.2018г.

Уважаването на иска от първоинстанционния съд е основано на съображението, че законодателно не са уредени различни правни последици в зависимост от това по кой състав от двата, регламентирани в чл.55 КСО, е 3 настъпила една злополука, поради което стесняването на приложението на застрахователното покритие, уговорено в процесния застрахователен договор, е незаконосъобразно и в нарушение на глава III от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Въззивната инстанция е отграничила, съобразно правомощията си, регламентирани от разпоредбата на чл.269,изр.второ ГПК, като основен спорният въпрос дали процесната злополука, съгласно дефиницията по чл.55,ал.2 КСО, е включена в застрахователното покритие, дали представлява уговорен застрахователен риск, предвид клаузата на чл. 2. 1. от Раздел „Трайно намалена работоспособност" от Приложение № 1 към процесната застрахователна полица, съгласно която , застрахователят е поел задължение да носи риска от „настъпване на трайна намалена работоспособност по време на работа съгласно чл.55,ал.1 КСО“ и да заплати уговорената застрахователна сума при настъпване на този застрахователен риск.

Анлизирано е, че този текст е част от предметното съдържание на сключения между застраховащия-работодател и застрахователя договор за групова застраховка Злополука и заболяване. Изложено е, че договорът за групова застраховка трудова злополука представлява договор в полза на трето лице п о чл.22,ал.1 ЗЗД, като работникът и служителят, полагащ труд при съответния застраховащ работодател, е бенефициер; че при така възникналото стипулационно правоотношение работодателят може да иска при настъпване на покрит застрахователен риск от застрахователя заплащане на уговорената застрахователна сума в полза на увредения работник, като и бенефициерът (застрахованият) има право на пряк иск срещу застрахователя.

Мотивирано е, че процесната застраховка трудова злополука не е само лична, а притежава обезщетителна (по отношение на пострадалия работник) и обезпечителна (по отношение на работодателя) функция и със сключването й работодателят е целял да обезпечи своята гражданска, гаранционнообезпечителна отговорност по чл.200 КТ и именно това обстоятелство предпоставя застрахователния интерес на работодателя.

Въззивната инстанция е изложила, че по делото не е установено дали процесната групова застраховка представлява задължителна застраховка трудова злополука, но във всички случаи чрез нея работодателят е обезпечил своята гражданска отговорност при настъпване на покрития застрахователен 4 риск трудова злополука", но е уговорено застрахователно покритие единствено по основния фактически състав по чл.55,аб.1 КСО. Този решаващ извод е мотивиран с клаузата на л. 2. 1. от Раздел „Трайно намалена работоспособност“ от Приложение № 1 към процесната застрахователна полица, въз основа на която е счетено, че страните по застрахователния договор изрично са ограничили застрахователното покритие при настъпване на трудова злополука така, че покрит застрахователен риск по процесния застрахователен договор д а представлява само тази злополука, която е призната за трудова и отговаря на дефиницията по чл.55,ал.1 КСО настъпила само по време на работа, т. е. покрит застрахователен риск по възникналото процесно застрахователно правоотношение е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност. Изведено е, че застрахователят не е поел правно задължение да носи риска, когато са осъществени други факти, при чието проявление злополуката е приравнена на трудова по смисъла на чл.55,ал.2 КСО.

Обсъдено е, че несъмнено за трудови и осигурителни цели е ирелевантно дали злополуката е трудова по смисъла на чл.55,ал.1 или приравнена на трудова по смисъла на чл.55,ал.2 КСО, но е акцентирано, че в конкретния спор същественото е, че застрахователят ще носи риска от настъпване на съответната злополука, само когато е уговорено такова застрахователно покритие.

Като допълнителен аргумент е посочен, че дори да беше установено в процеса на доказване, че процесният застрахователен договор е сключен от работодателя в изпълнение на неговото правно задължение по чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, във вр. с Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска Трудова злополука, обратен правен извод не може да се обоснове, тъй като в § 1, т. 1 от ДР на тази наредба е регламентирано понятието „трудова злополука", използвано в този подзаконов нормативен акт и съгласно дадената дефиниция: „По смисъла на наредбата трудова злополука е понятието по чл.55,ал.1 от Кодекса за социално осигуряване“. Счетено е, че поради това в противоречие с материалния закон се явява правният извод на първоинстанционния съд, че стесняването на приложението на застрахователното покритие, предвидено в процесната полица, е 5 незаконосъобразно и в нарушение на Глава Трета от НЗЗРСРТЗ за риска трудова злополука.

Посочено е, че размерът на заплатената застрахователна премия е бил определен съобразно действително покрития застрахователен риск, поради което не би могло по тълкувателен път да се разшири застрахователното покритие; че за да бъде обезпечено настъпването на допълнително застрахователно събитие, вкл. и такова почл.55,ал.2 КСО, е следвало работодателят да заплати допълнителна застрахователна премия, в който смисъл е клаузата, уговорена в чл. 7.15., съгласно която , по желание на застраховащия срещу заплащане на допълнителна премия могат да бъдат поети други застрахователни рискове, настъпили вследствие на злополука или заболяване по специални договорености със застрахователя“.

Изложени са и подробните правни съображения, че при сключване на договора за групова застраховка с работодателя , застрахователят е преценил кои рискове се задължава да покрие (дори и този договор да представлява задължителна застраховка трудова злополука, застрахователят е бил длъжен да обезпечава единствено настъпване на трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО), поради което изрично в чл. 2. 1. от Приложение № 1 към процесния застрахователен договор е било уговорено, че застрахователното покритие обхваща настъпилата злополука „по време на работа" по смисъла на чл.55,ал.1 КСО, но не и злополуки, приравнени на трудовата по смисъла на ал.2 от същата разпоредба. Обосновано е, че за покриването на по-висок риск застрахователят нито е бил длъжен, нито се е задължил; той е могъл да обезпечи и други рискове през действието на договора за групова застраховка, ако бе дал изрично съгласие за това и му бе заплатена допълнителна застрахователна премия от работодателя.