Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 901 от 29.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1257/2024
Вид
Решение № 901
Подписан
29.10.2024
В сила
29.10.2024
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Бургас, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Е.а

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501257 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 131468980, подадена чрез адв. Лила Мачева -САК, против решение № 155 от 25.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1063/2023 г. по описа на РС- Несебър, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му за приемане за установено по отношение на ответника М. Е. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес:

*****, че на чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 19.01 лева, представляваща такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М5861956, начислена за периода от 28.07.2020г. до 27.08.2020г., ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 5.18 лева за периода от 22.09.2020г. до 05.05.2023г., сумата в размер на 19.64 лева - неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга 359882944741, ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в размер на 5.14 лева; сумата в размер на 19.69 лева - неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройството по договор с партиден номер М5861956 за услуга 359882944741, ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в размер на 5.16 лева; сумата в размер на 14.89 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената на месечната абонаментна такса по договор с партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, ведно със сумата в размер на 3.90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. и сумата в размер на 19.76 лева, представляваща неустойка за отстъпка от цената на устройството по договор с партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, ведно със 1 сумата в размер на 5.18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г., за които вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 708/2023 год. на РС-Несебър.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решението, в атакуваната му част, с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с доклада на делото, тъй като с определението си от 14.03.2024г. съдът разпределяйки доказателствената тежест не е указал на ищеца, че не е посочил доказателства за настъпилата изискуемост на вземанията и размера на претенцията. Предвид това се твърди, че изведените от съда правни изводи са при непълен и неточен доклад по делото, като това е довело до неправилност на решението. В този смисъл в жалбата се цитира съдебна практика, обективирана в решение № 91 от 04.04.2019г. по гр.д. № 3595/2018г. на ВКС, четвърто г.о. Излага се, че със заявлението и исковата молба са представени както договорите, така и ОУ към тях, в които са описани основанията, водещи до прекратяване на договорите и основанията за начисляване на неустойките, като съгласно чл.54.12 от ОУ се твърди, че дружеството няма задължение да уведомява длъжника за предсрочното прекратяване на договора по вина на последния. Сочи се, че независимо от това на длъжника е изпратено и получено от същия кратко съобщение на мобилния му номер, че предстои прекратяване на услугите. Това уведомяване според въззивника се приравнява на писмено предупреждение по чл. 87 от ЗЗД. На следващо място се изразява несъгласие с мотивите на съда, че неустоечните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.

143 от ЗЗП, като се възразява, че доколкото неустойка е уговорена в максимален размер от три абонаментни вноски, така посочения размер не е необосновано висок, като обезпечава вредите от неизпълнение на договора и невъзможността дружеството да получи абонаментните вноски до края на договора. В подкрепа на становището си излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Сочи, че в конкретния случай е видно, че абонатът е преустановил изпълнението на своите задължения по договора, доколкото не е внесъл дължимите до края на договора вноски. По отношение на неустойката, която се претендира за разликата между преференциалната стойност на предоставеното устройство и стандартната му цена счита, че тъй като отстъпка е била известна на ответника, тъй като редовната цена на устройството е посочена във всеки договор в чл. 8.2,а цената без отстъпка в раздел втори,чл. 4 и чл. 5. Заявява, че при липса на изпълнение абонатът се обогатява, а за кредиторът възниква вреда, от това,че е направил отстъпка за цената на устройството ,а за предоставената услуга не е получил изпълнение. Досежно разноските се изразява несъгласие с присъдения им размер по подробни развити съображения и моли за присъждането им в пълен размер. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на ново, с което отхвърлените искове да бъдат уважени,в т.ч. и да бъдат присъдени изцяло направените в първата инстанция разноски, в т.ч.и тези в заповедното производство. В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище по съществото на спора, в което е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият М. Е.К.,чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Трендафилка Желева е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Оспорват се твърденията за допуснато нарушение по чл. 146,ал. 2 от ГПК. Излагат се доводи за съгласие с извода на съда, че ищецът не е доказал, че е направил изявление за прекратяване на договора, което да е достигнало до знанието на ответника. На следващо място се сочи,че се споделят мотивите на съда за неравноправност на неустоечните клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, за което се наведени подробни съображения, основани на съдебната практика. Досежно разноските се излага, че присъждането им е съобразено от районния съд с уважената част от исковата претенция, поради което се възразява, че претендирането им в пълен размер е неоснователно. Иска се 2 потвърждаване на решението в обжалваната част.В съдебно заседание, въззиваемият, чрез назначения си особен представител пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от и щ е ц а „А1 България” ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 266 и чл. 92 от ЗЗД искове за приемане за установено по отношение на ответницата М.

Е.К., че същият дължи на ищцовото дружество сумата общо в размер на 944.91 лв. съгласно рамков договор, идентифициран с уникален номер 505202623 от 13.03.2019г., сключените към него приложения и договори, както и общите условия на мобилния оператор, за които вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 708/2023 год. на РС-Несебър, от която сумата от общо 744.45 лв., представляваща сбор от задължения, възникнали въз основа на рамков договор с УИН 505202623 от 13.03.2019г., сключените към него приложения и договори, както и общите условия на мобилния оператор,a именно: сумата от 341,18 лева - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 151.84 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 251.43 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца, сумата от 200.46 лв., представляваща с б о р н а мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 07.12.2017г. между страните е сключен договор с УИН 505202623, въз основа на който на ответника е открит партиден номер М5861956, по който ищецът е начислявал задължения за договорени и използвани услуги. Сочи се, че впоследствие на 05.03.2019г. между страните е сключен и договор за продажба на изплащане на апарат Handset Sam Galaxy A6 Bla+LHCoverSamA6Bla MT със сериен номер:

352472103576273, като закупуването на апарата е обвързано с ползването на електронно съообщителни услуги от трето лице, като устройството е предадено на купувача с приемопредавателен протокол. Излага се, че в договора е била посочена изрично промоционалната цена и начина на изплащане на устройството. На следващо място се сочи, че на 13.03.2019г. между страните бил преподписан сключеният помежду им общ рамков договор от 07.12.2017г., като към него било подписано и Приложение № 1, с което било договорено на ответника да бъде предоставено ползването на договорен тарифен план „А1 Сърф XL“ със SIM карта № 8935901187035704687 с месечна абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години в размер на 20.79 лева с ДДС, считано от 13.03.2019г. до 13.03.2021г. На същата дата - 13.03.2019г. се твърди, че между страните е подписано и Приложение № 1, с което е договорено предоставяне на мобилни услуги при тарифен план A1 One Unlimited 41 за номер ********** с двугодишен срок на действие. Сочи се,че за 3 процесните периоди на ответника са предоставени за ползване описаните в договора услуги, както и, че поради неизпълнение на неговите задължения договорът е прекратен на 30.10.2020г. Ищецът заявява, чe на основание чл. 54.12 от Общите си условия е начислил следните неустойки е тежест на ответника: неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса, неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС, както и неустойка за отстъпка от цената на устройството. Заявява, че за горепосочените претендирани вземания за ползвани далекосъобщителни услуги ищецът е издал три броя фактури от 01.07.2020г., 03.08.2020г. и от 01.09.2020г. за периода от 28.05.2020г. до 27.08.2020г., както и шест броя сметки от 30.10.2020г. за претендираните неустойки.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения си особен представител адв.

Трендафилка Стоянова е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва,че между страните са възникнали сочените от ищеца облигационни отношения, но възразява по дължимостта на претендираните суми, като по отношение на фактурите, издадени от месец май до юли 2020г. се позовава на разпоредните на Законът за мерките и действията по време на извънредното положение,като счита, че за вземанията по тях неправомерно били начислени лихви за забава. На следващо място възразява, че ищецът неправомерно е прекратил едностранно сключения помежду им договор, и подчертава, че договора от 05.03.2019г. е обвързан с ползването на предоставените електронно съобщителни услуги. Счита за неоснователни исковете за претендираните неустойки по съображения,че неустоечните клаузи са нишожни, тъй като са уговорени в нарушение на ЗЗП и противоречат на добрите нрави. Излага се, че клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл.

143, т. 5 от ЗЗП. С тези доводи се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.

С постановеното в първата инстанция решение районнният съд е приел за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 235.03 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до 27.11.2020г. по договор с партиден номер М5861956, за което е подписано Приложение № 1 на 13.03.2019г. за услуга 359887373873 с план A1 One Unlimited 41, ведно с лихва за забава върху сумата за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г. в размер на 64,92 лева; сумата в размер на 87.14 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до 27.10.2020г. по договор с партиден номер М5861956, за което е подписано Приложение № 1 на 13.03.2019г. за услуга 359882944741 с план A1 Surf XL, ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 24,10 лева за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г.; сумата о т 151.84 лева, дължима за периода от 28.05.2020г. до 27.10.2020г. по договор за продажба на изплащане от 05.03.2019г. за устройство Sam Galaxy A6, ведно с лихва за забава в размер на 40,41 лева за периода от 22.07.2020г. до 05.05.2023г.; сумата в размер на 64.98 лева, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден номер М5861956 за услуга 359882944741, ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г. в размер на 17,02 лева; сумата в размер на 112.47 лева, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден номер М5861956 за услуга 35988737873, ведно със сумата в размер на 29,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до 01.06.2023г., ведно със 4 законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.