Решение № 3387 от 02.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9046/2023
- Вид
- Решение № 3387
- Подписан
- 02.06.2025
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 и сл. · Закон за Българската народна банка
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 и ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 3387 гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.
С решение № 25.10.2022 г. на СРС, 45 с - в, по гр. д. № 46147/2020 г., по предявените от А. А. Я., ЕГН ********** и Н. С. Б., ЕГН ********** срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП, е признато за установено, че клаузите на чл. 1, ал. 1 - в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове”, чл. 6, ал. 2 - в частта на изречение първо „швейцарски франкове” и изречение второ и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34420 от 19.05.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД, като кредитодател и А. А. Я. и Н. С. Б., като кредитополучател, са нищожни поради неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Със същото решение „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 е осъдена да заплати на А. А. Я., ЕГН ********** и на Н. С. Б., ЕГН **********, на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на по 8 885, 80 евро, за всеки, представляваща недължимо надвзети курсови разлики между швейцарския франк и еврото, за периода от 25.09.2015 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, като иска е отхвърлен за разликата над уважената сума от 8 885, 80 лв. до размера на пълно предявената от 9 397, 49 евро, за периода от 01.06.2015 г. до 21.08.2015 г. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски по делото.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника „Юробанк България“ АД, с твърдения, че в тази част решението е на първо място недопустимо, тъй като първоначално осъдителните исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са били предявени при условията на активна солидарност на ищците. В съдебното заседание от 28.07.2022 г. ищците са изменили искането си като са 1 посочили, че осъдителните претенции се търсят в условията на разделност, а не при активна солидарност. Счита, че изменението е недопустимо след първото по делото заседание, предвид разпоредбата на чл. 214 ГПК. Неправилно съдът е приел, че става въпрос за уточнение на исковете, а не за изменение, каквото не може да се прави на този етап от производството. Излага и съображения, че по настоящото дело СРС е следвало да съобрази, че процесният договор за кредит вече е бил предмет на проверка от съд за нищожни клаузи по предходното дело между страните, завършило с влязло в сила решение. С това решение клаузите на чл. 1, ал. 1 в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойностга на швейцарски франкове“, чл. 6, ал. 2 - в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ и чл. 23, ал. 1 и ал. 2, които се оспорват от ищците в настоящото производство, не са били прогласени за нищожни, следователно са счетени за равноправни. Предвид изложеното моли да се обезсили решението по исковете по чл. 26 ЗЗД като недопустимо постановено и да се прекрати делото, респективно да се върне исковата молба, или да се обезсили и делото да се върне на СРС за произнасяне по първоначално предявените осъдителни искове, преди изменението по чл. 214 ГПК.
По същество на спора ответникът поддържа, че решението, в оспорените части, е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че е имало равно плащане на суми по делото от двамата ищци, без да е доказано. По делото не е доказано кой каква сума е заплатил. Излага подробни доводи, че съдът не е приел възраженията, че с кредита в щвейцарски франкове ищците са спестили от повисоките лихви пo кредити в евро, че много голяма част от вноските са направени чрез директен превод по сметката в щвейцарски франкове и банката не се е обогатявала с валутните разлики. Сочи, че съдът не е разгледал съображенията на банката за индивидуално договаряне на валутата по кредита, като е приел, че не е доказано индивидуално договаряне. Не е съобразено, че договорът за кредит е уговорен и усвоен в швейцарски франкове по желание на ищците, като само по себе си уговарянето на кредита в швейцарски франкове не е неравноправно. Неправилно съдът е приравнил договора за договор за кредит на такъв, сключен в евро. Оспорват се изводите, че банката е разполагала с нужните професионални знания, информация и сигурна прогноза как ще се променя курсът на швейцарския франк за периода на срока на договора, както и че ищците не са разбрали рисковете от това да теглят кредит в швейцарски франкове. По договора е подписан погасителен план във франкове и не е уговаряно плащане в друга валута. От текста на оспорените клаузи става ясно, че за банката е безразлично при какви условия кредитополучателят ще се снабдява с швейцарски франкове. Излага съображения, че при валутните кредити рискът се носи и от двете страни и ако швейцарският франк поевтинее, рискът ще бъде за банката, а ако поскъпне - за ищците. Понеже курсът на швейцарския франк се определя от пазарни механизми, клаузите на чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит са достатъчно ясни и недвусмислени в това отношение. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорените части и да му се присъдят разноски по делото. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по разноските на насрещната страна.
Въззиваемите страни А. А. Я. и Н. С. Б., чрез представителя си не са подали отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна, като поддържат, че в оспорените части решението е допустимо и законосъобразно постановено. Сочат че не е налице изменение на исковете по вид и 2 предмет, като и двамата ищци разполагат с активна процесуално правна легитимация.
Считат, че не става въпрос за изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК.
Решението не е недопустимо е поради наличие на влязло в сила предходно решение на СРС по гр. д. № 1164/2014 г., което касае клаузите, даващи право на банката едностранно да променя договорните лихвени проценти по кредита. Неоснователно се поддържа, че след като по предходното дело съдът не е обявил за недействителни атакуваните по настоящото дело клаузи, те са валидни и не противоречат на закона.
Оспорват се и твърденията за липса на доказателства кой колко вноски е платил по кредита, предвид солидарното задължение на ищците. В правилно приложение на материалния закон и практиката на ВКС съдът е приел, че цитираните клаузи на договора са нищожни, като противоречащи на закона и неравноправни. При сключване на договора банката не доказва, че е предоставила на ищците цялата налична преддоговорна информация относно погасяване на кредита в швейцарски франкове и възможния риск курсовите разлики да се отразят на размера на вноските, поради което обосновано е прието, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал 1 и 2 от договора са неравноправни и нищожни. Сумите, платени въз основа на тях, подлежат на връщане от ответника. Молят да се потвърди решението в оспорената от ответника уважителна част. Претендират разноски съгласно списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП за нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 1 - в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове”, чл. 6, ал. 2 - в частта на изречение първо „швейцарски франкове” и изречение второ и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34420 от 19.05.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД, като кредитодател и А. А. Я. и Н. С. Б.,като противоречащи на закона и неравноправни и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на сумите, платени без основание - въз основа на обявените за нищожни клаузи.
Понеже решението се оспорва само от ответника, предмет на производството е останал въпроса за нищожността по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противаречия със ЗЗП, на посочените клаузи на договора и уважените искове за връщане на надплатени суми по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В частите, в който осъдителните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени до пълните предявени размери, решението не е оспорено от ищците и е влязло в сила.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи без довод за нарушение на императивни материалноправни норми.
Настоящият сътсав намира, че обжалваното решение е валидно постановено. По доводите, касаещи допустимостта на решението:
Съдът намира за неоснователно възражението, че недопустимо СРС се е произнесъл по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в условията на разделност, понеже исковете са били предявени от ищците при условията на активна солидарност. Неоснователно въззивникът възразява срещу допустимост на решениет о поради произнасяне по непредявен иск. Този довод е мотивиран с твърдения, че с допълнително уточнение, преди съдебно заседание на 28.07.2022 г., ищците са направили недопустимо 3 изменение наисковете, като са изменили едновременно основанието и петитума на исковете.
Действително, в съдебното заседание от 28.07.2022 г. ищците са направили уточнение на осъдителните претенции по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед указанията на съда, като са посочили, че сумите се претендират разделно, а не при условията на солидарност. СРС е допуснал уточнението и се е произнесъл по този начин в решението си.
На първо място следва да се посочи, че с допълнителната молба ищците са направили изменение само на петитума на предявения иск, но не и на основанието му, като са поискали претендираната сума по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да им бъде присъдена разделно, а не солидарно. В този смисъл не е налице противоречие н а решението със съдебната практика, във връзка с приложението на чл. 214 ГПК, съгласно която е недопустимо едновременно изменение и на основанието и на петитума на предявения иск.
В практиката си ВКС е разяснил, че когато с исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а такава предвид материалното правоотношение, не е налице, за съда съществува задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове. Това е така, защото когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото, съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за по-малкото. При солидарността е така - всеки от солидарните кредитори има право, съответно - всеки от солидарните длъжници отговаря за размера на цялото вземане. Ако ищецът/ищците подържат искането за солидарно осъждане, при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който да се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции, като отхвърли искането за солидарно присъждане на сумата. Въпросът дали е налице солидарност (активна или пасивна), е материалноправен въпрос по основателност, а не процесуалноправен въпрос по допустимост на иска и производството по него. (в този смисъл решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Според определение № 1542 от 27.03.2025 г. по гр. д. № 3832/2024 г., ГК, ІІІ г. о. н а ВКС, „съществуването на солидарна отговорност (активна или пасивна) е правен въпрос, който следва да се разреши от съда въз основа на доказателствата по делото.
Разпечатката съдържа 29 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9bc6187a-7606-46e3-a56f-0f98b140ff9d