Решение № 481 от 29.07.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Силистра, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20243420100388 по описа за 2024 година

Ищецът С. С. А. с ЕГН **********, с адрес в с. Л., обл. С., ул.Т. № чрез адв. И. К. - АК С., със съдебен адрес гр. С., ул. С. В. № моли съда, на основание чл.26, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 7053476513 / 20. 07. 2023 год., сключен между него и ответника.

Претендира разноски за производството.

Твърди, че на 20. 07. 2023 год. в качеството си на заемател сключила с ответника договор № 7053476513 за потребителски кредит в размер на 5100 лева, който тя се задължила за върне на 48 равни месечни вноски, заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 41,12 % и при уговорен годишен процент на разходите в размер на 49,14 %. В чл. 7.1 от договора е уговорено заплащане на застрахователни премии. Във връзка с тази уговорка ищцата сключила с „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ застрахователни договори, по силата на които тези дружества се задължили да отговаря за задължениятапо договора за кредит срещу месечно възнаграждение.

Счита, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.7, т.9, т. 10, т. 11 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 146, ал. 2, във вр. с чл. 143 от ЗЗП.

Твърди, че ГПР е неправилно изчислен, като към него не са включени като разход застрахователните премии, които са включени към главницата.

Отделно от това, уговорката за заплащане на застрахователни премии също счита за нищожна на основание чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.

1

26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 143, във вр. с чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като уговорената стойност на застраховката се съизмерява с чистата стойност на отпуснатия заем, като сключването на застраховките, според ищеца, се явява задължително условие за получаване на кредита.

Наведени са доводи за нищожност на договора неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителния размер на ГПР, който следвало да включва и застрахователното възнаграждение, което също представлява разход по кредита. Отделно от това твърди, че не е представена и преддоговорна информация и тя била лишена от възможността да прецени действителните икономически последици от поетото задължение. Излага и допълнителни доводи за нищожност на клаузите на договора, свързани с размера и начина на определяне на ГПР, големината на шрифта на общите условия, както и отношенията, свързани със застрахователните дружества, респективно – възникването и изпълнението на задълженията па застрахователните договори.

Ответникът "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.Димитър Хаджикоцев № 52 - 54, представляван от изпълнителния директор А. Ч. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковите претенции. Счита възраженията на ищеца по отношение действителността на договора за неоснователни

Оспорва наличието на задължение, както и наличието на правоотношение между нея и ищеца, като счита, че в тежест на ищеца е да докаже нА.чието на вА.ден договор за цесия, както и реалното предаване на договорената сума. Твърди нА.чието на застраховка по договора, която следва да е покрила риска от неизпълнение и моли да бъде задължен ищеца и застрахователя да представят информация относно осъществени плащания въз основа на застрахователния договор. Твърди нищожност на договора поради нА.чието на неравноправни клаузи и освен това прави възражение за погасяване на задължението по давност.

Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД.

По делото е представено копие от договор за паричен заем 7053476513 / 20.07.2023 г., от което се установява, че между кредитодателя "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД и ответника е съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на паричен заем за сумата от 5 100.00 лева и срок от 48 месеца, като ищецът е следвало да заплаща разсрочено, ведно с допълнителни разходи по кредита, като изрично е уговорена и общата дължима сума.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.12 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва 2 уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дА. върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дА. посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК съдържание.

Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което е връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.

От това следва, че неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или пък небанкова финансова институция), който по занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, води до лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.

На следващо място, ищецът се позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 49.14 %, но липсва каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този процент. Посочената фиксирана лихва от 41.12 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се създава и по отношение на обстоятелство дА. в ГПР са включени посочените в договора за кредит застрахователни премии. По този начин потребителят - кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор 3 дА. да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл.

11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дА. тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

С оглед приетите по-горе принципни постановки и доколкото, както вече се констатира в процесния договор липсва уточнение кои разходи включва посоченият процент на ГПР, то следва да се приеме, че договорът е недействителен и на това самостоятелно основание.

Освен това, съгласно чл.11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в националното право повелителната норма на чл.10, пар.2, б. „п“ от Директива (ЕС) 2008/48, договорът за потребителски кредит следва да съдържа нА.чието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

В практиката си ВКС приема, че с правилото на чл.11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в „срока за размисъл“ по чл.29, ал.1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му, поради което, изпълнението на чл.11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл.22 ЗПК – недействителност на договора – Решение № 59 / 20.

05. 2024 г., постановено по т.д. № 2695 / 2022 год. по описа на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното решение, посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент – пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, не съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора, а непосочването на лихвен процент на ден - част от изискуемото по 4 чл.11, ал.1, т.20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, обуславя, на основание по чл.22 ЗПК, недействителност на договора.

В настоящия случай, в процесния договор не е посочен лихвен процент на ден, поради което кредитополучателят, в качеството му на потребител, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по кредита – чл.23 ЗПК.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че възраженията на ищеца са основателни и процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.1, вр. чл. 11, ал.,1 т. 9 и т.10 и т. 20 от ЗПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, които за производството пред настоящата инстанция са в размер на 1994.66 лева, формирани от платените ДТ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, СсРС

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № 7053476513 / 20.07.2023 г., сключен между С. С. А. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател и “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК , със седА.ще и адрес на управление в гр. София, ул.Димитър Хаджикоцев № 52 - 54, представляван от изпълнителния директор А. Ч. Д. в качеството му на кредитор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК , със седА.ще и адрес на управление в гр. София, ул.Димитър Хаджикоцев № 52 - 54, представляван от изпълнителния директор А. Ч. Д. да заплати на С. С. А. с ЕГН **********, сумата от 1994.66 / хиляда деветстотин деветдесет и четири лв. и 66 ст. / лева разноски по гр.д. № 388 / 2024 год. по описа на СРС.