Решение № 274 от 04.09.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Б., 04.09.****5 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № ****31810100900 по описа за ****3 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът- К. Ц. Х. от гр. С. твърди, че на **** г., в с. В., общ. Б., на ул. “****”, ответникът Т. Д. Н. отправил закани за убийство към нея с думите: “****!”, “****!”, “****”, като в същото време замахвал с метална тръба към нея. Твърди, че с присъда No **** по НОХД No **** г. на Районен съд- Б., потвърдена с Решение No **** г. по ВНОХД No **** г. на Софийски окръжен съд и влязла в законна сила на *** г., ответникът е признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, й се е заканил с убийство с горепосочените думи, и е замахвал с метална тръба към нея, като това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, за което му е наложено наказание. Поддържа, че в резултат на отправената закана от ответника и последвалото я дълготрайно състояние на безпокойство и тревожност, в което изпаднала, са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха за живота и здравето й, чувство на непрекъснат и основателен страх, както и безпокойство в продължителен период от време, притеснение, душевни болки и страдания, произтичащи от преживения стрес и срам, емоционална потиснатост, липса на пълноценен сън, нарушен ритъм на живот и работа, нарушено здравословно състояние. Отправените й от ответника закани с убийство възбудили основателен страх за осъществяването им и я разстроили изключително силно. Сочи, че и към настоящия момент все още продължава да преживява ситуацията. Излага, че дълго време не можела да спи заради стреса, който изпитала по време на инцидента, стряскала се от всеки шум. Страхувала се да излиза и да се придвижва сама навън, страхувала се и за своите близки, най-вече за дъщеря си, към която също били отправени заплахи от ответника.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати солидарно сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея 1 неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и неудобства /уплаха за живота и здравето й, чувство на непрекъснат и основателен страх, както и безпокойство в продължителен период от време, притеснение, душевни болки и страдания, произтичащи от преживения стрес и срам, емоционална потиснатост, липса на пълноценен сън, нарушен ритъм на живот и работа/, в резултат на отправената й от ответника закана с убийство на **** г., както и замахване с метална тръба към нея, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от деня на увреждането - **** г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът- Т. Д. Н. от с. В., общ. Б. в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан Твърди, че в исковата молба се описват общи състояния на ищеца, но нито едно конкретно състояние, което да е доказано. Сочи, че дори да се установи описаното от ищеца състояние, то същото е могло да възникне от всякакви други събития в периода от 4 години след случая до момента. Оспорва като прекомерен и размера на претенцията. Заявява, че няма установено безспорно и категорично причинени неимуществени вреди за сумата от 5000.00 лв., както и причинно-следствена връзка на изредените състояния на ищеца с инцидента. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверено копие на НОХД No **** г. по описа на Районен съд – Б., с постановена по същото Присъда No **** г. съдът е признал подсъдимият Т. Д. Н. за виновен в това, че на ****г., в с. В., общ. Б., на ул. “****”, се е заканил с убийство на К. Ц. Х. с думите “****!”, “****!”, “****” и замахвал с метална тръба към нея, като това заканване би могло да възбуди у К. Ц. Х. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание и на основание чл.144, ал.3 вр. ал. 1 от НК във вр. чл.

54, ал.1 му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението му за срок от три години.

Присъдата е влязла в сила на **** г., като същата е потвърдена с Решение No **** г. по ВНОХД No **** г. по описа на Софийски окръжен съд, и което е окончателно и не подлежи на обжалване.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.Б.К., от показанията на която се установява, че с ищцата са много добри приятелки от училище, споделят си, като същата й е разказвала за инцидента през 2019 г. с ответника. Ответникът е извадил метална тръба, заплашвал е ищцата и майка й с убийство, като двете били много стресирани. Това се случило в с. В., като ответникът бил техен съсед. Когато свид. К. и ищцата се видели около една седмица след инцидента, а именно когато ищцата си дошла от С., където живее, тя била много стресирана и силно притеснена, плачела, страхувала се. След това си сложили СОТ, тъй като майка й живеела във В., купили си и куче. Те се преместили в друга квартира в гр. С., за да е квартирата с блиндирана врата, защото ответникът ги е заплашвал, че ще ги намери, убие и изнасили. Сочи, че се виждат с К. всеки път, като същата си отиде в с. В., като с месеци била под напрежение, оглеждала се, ослушвала се, много се страхувала и постоянно говорела за този инцидент. Това продължило с месеци, при всичките им срещи ищцата й говорела за това. Казвала, че не може да спи много добре. Притеснявала се и за дъщеря си и за майка си, защото ответникът казал, че ще ги изнасили.

2

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи на приетите по делото писмени доказателства. Същевременно по делото липсват събрани доказателства, които да им противоречат и с да внасят съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Претенцията е за обезщетение в размер на сумата от 5 000.00 лв. за неимуществени вреди, представляващи душевни болки, страдания и неудобства, /уплаха за живота и здравето й, чувство на непрекъснат и основателен страх, както и безпокойство в продължителен период от време, притеснение, душевни болки и страдания, произтичащи от преживения стрес и срам, емоционална потиснатост, липса на пълноценен сън, нарушен ритъм на живот и работа/, претърпени от ищцата вследствие в резултат на отправената й от ответника закана с убийство на **** г., както и замахване с метална тръба към нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиму. За да се ангажира деликтната отговорност на ответника следва да са налице кумулативно следните предпоставки: извършено от ответника противоправно деяние, причинена от това деяние вреда, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, и вина на ответника. По силата на ал. 2 при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, следователно само този елемент от фактическия състав на деликта не подлежи на доказване от ищеца, а липсата му следва да бъде установена от ответника.

В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - извършено от ответника противоправно деяние, причинените на ищцата от деянието вреди, причинната връзка между деянието и вредите, и вина на ответника, като същите не са и оспорени от последния. Налице е влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в извършено на **** г. престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, а именно отправена на ищцата закана с убийство с думите “****!”, “****!”, “****” и замахвал с метална тръба към нея, като това заканване би могло да възбуди у ищцата основателен страх за осъществяването му, поради което фактите относно извършване на деянието, авторството му, неговата противоправност и виновността на ответника са безспорно установени по силата на чл. 300 от ГПК. Съгласно цитираната норма влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно така посочените обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се установява на следващо място, че от отправената й от ответника закана с убийство ищцата е претърпяла душевни болки и страдания, изразяващи се в продължителен страх за живота и здравето й, а именно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Доколкото претендираното обезщетение е за претърпените такива неимуществени вреди – болки и страдания, то съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът му следва да се определи от съда по справедливост. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, каквито обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на 3 здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други, съгласно ППВС Nо 4/68 г.

В случая при определяне на размера на претендираното обезщетение съдът взе предвид обстоятелствата, че противоправното деяние на ответника е причинило негативното въздействие единствено върху психиката и емоционалния свят на ищцата, като увреждането й се изразява се в изпитван от нея страх за живота и здравето й, който страх е продължил няколко месеци. Вследствие на отправените й от ответника закани с убийство ищцата е изживяла силен страх по време на извършване на деянието, а след това с месеци е изпитвала страх, притеснения, била е под напрежение, имала нарушения и на съня, следователно психо-емоционалната сфера на ищцата е била засегната по негативен начин, съставляващ претърпените от нея вредни последици от деянието на ответника.

При това съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата за причинените й душевни болки, страдания и неудобства в резултат на отправената й от ответника закана с убийство, и изразяващи се в продължителен страх, притеснение, емоционална потиснатост, липса на пълноценен сън, възлиза на 1000.00 лв., до който размер искът се явява основателен.

Над този размер и за разликата до пълния му предявен размер от 5000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху това обезщетение, което на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД се дължи, считано от датата на увреждането – **** г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските.

При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните й разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати такива съразмерно с уважената част от иска в размер на 200.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса за уважения размер на иска от 40.00 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Б., обл. Софийска, ул.

“****” ****, да заплати на К. Ц. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “****”, бул.

“****” ****, **** ап. ****, на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и неудобства, претърпени от ищеца вследствие на извършено от ответника на **** г. непозволено увреждане - отправена й от ответника закана с убийство и замахване с метална тръба към нея, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от **** г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000.00 лв. до пълния му предявен размер от 5000.00 лв. като неоснователен.