Решение № 147 от 16.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Монтана, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 405 от 02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1936 по описа за 2023 г. Районен съд-Лом е признал на основание чл. 108 ЗС за установено, че А. В. Д., Е. В. Н. и П. Д. Н. са собственици на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор хххпо КККР на гр. Л одобрени със Заповед РД-18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в гр. Л , ул. „хххх № хх ет.хх, в сграда с идентификатор хххойто съгласно документ за собственост представлява апартамент от 91 кв.м., заемащ целия втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място от 143 кв.м., парцел ххх в кв. хх по плана на гр. Л м, действащ през 1997 г., който апартамент се състои от три стаи, кухня, баня с тоалетна, антре и три балкона, заедно със съответните общи части на сградата, мазето под кухнята на първия етаж и масивен гараж, или както следва: признал за установено спрямо ответниците А. М. А. и Р. М. Г., че П. Д. Н. е собственик на 1/3 ид.ч. от същия имот, а А. В.

Д. и Е. В. Н. притежават право на собственост на по 1/6 ид.ч. от него.

1

С решението А. М. А. и Р. М. Г. са осъдени да предадат на А. В. Д., Е. В.

Н. и П. Д. Н. владението върху притежаваните от всеки от тях идеални части от гореописания имот, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост, вписан в CB-Лом като акт №хх том 8, дело №хх, вх.рег.№ хххот 23.05.2023 г., на нотариус Б Каменов, с рег. № 749 на НК, и район на действие ЛРС, за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка в частта му, в която А. М. А. е признат за собственик над 2/3 ид.ч. за гореописания имот, въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години.

С решението съдът допуснал изкупуване при равни квоти, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, в полза на ищците А. В. Д., Е. В. Н. и П. Д. Н. на 1/3 ид.ч. от гореописания имот, при уговорена от ответниците цена за тази идеална част от 3 300 лева, при условие, че ищците заплатят на ответника А. М. А. в едномесечен срок от влизане на решението в сила така уговорената цена от 3 300 лева. А. М. А. е осъден да заплати в полза на ищците общо сумата от 1854,08 лева, представляваща направени разноски.

Недоволни от решението са останали А. М. А. и Р. М. Г., които го обжалват чрез своя процесуален представител адв. Л. Г., с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба са изложени доводи, че съдът в нарушение на чл. 12 и ал. 235 ГПК не е обсъдил в решението си възраженията на ответниците по съществото на спора, както и възражението за недопустимост на иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС като преждевременно предявен. Твърди се, че не са обсъдени възраженията по иска на П. Н., който повече от 30 години не живее в България и по отношение на него обективно е невъзможно демонстриране на намерение за своене на имота. Събраните по делото доказателства не са обсъдени в цялост, като са преценявани избирателно и превратно, в която насока в жалбата са изложени подробни съображения. Оспорени са фактическите и правни изводи на съда за липса на установена придобивна давност. Излагат доводи, че съдът незаконосъобразно се е произнесъл по отношение на „масивен гараж“, който нито е придобит по давност, нито е бил обект на договора за покупкопродажба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни, ведно със законните последици.

Поради настъпила смърт на А. М. А., във въззивното производство на 2 негово място е конституиран законният му наследник Г. А. М., който поддържа подадената от наследодателя му въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. В. Д., Е. В. Н. и П. Д. Н., чрез техния пълномощник адв. Д. В., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, като се посочва, че А. А. не е придобил имота по давност, тъй като е държател и не е извършил нито едно действие, с което да преобърне държането във владение. Сочи се, че с направеното искане за възстановяване на разноските за ремонт на покрива А. фактически е зачитал правото на собственост на ищците. По отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС се поддържа, че същият е предявен в законоустановения двумесечен срок и правилно е уважен от районния съд. Предвид това се иска потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че страните по делото са придобили владението от общия им наследодател Е.

Христова Н., като същите са съвладелци на процесния имот. По отношение на А. А. приел, че е владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите съсобственици. Същият не осъществил действия, с които да отблъсне владението на ищците. Освен това А. не доказал по категоричен начин владението над целия имот, както и че неговото намерение е доведено до знанието на ищците. Съдът приел, че А. възприемал ищците като съсобственици, предвид установения факт, че търсил тяхното съдействие за направа на необходимите разноски за ремонт на покрива. Предвид уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдът уважил и иска за изкупуване по чл.

33, ал. 2 ЗС, като приел, че ищците са спазили законоустановения двумесечен срок за предявяването му.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

3

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство №ххх, томххх дело №х г., издадххен на 09.09.1997 г., Р Д. Н. А.а, В. Д. Н. и П. Д. Н., като наследници на Е. Х Н., придобили по наследство от наследодателката си правото на собственост, при равни права, върху дворно място от 143 кв.м., находящо се в гр. Л ул. „х“ № ххх, преххдставляващо идеална част от парцел № I-хххх, в кв.хпо плхана на гр. Л – целият от 204 кв.м., ведно с жилищен апартамент от 91 кв.м. заемащ целия втори етаж от построена в този парцел двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от кухня, баня с тоалетна, антре и три балкона, със съответните общи части на сградата, мазето под кухнята на първи етаж и масивен гараж.

С Нотариален акт за собственост по давностно владение върху недвижим имот № хххххг., издаден на 19.05.2023 г., А. М. А. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, намиращ се в гр. Л , ул. „С № ххх представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № хххх по КККР, одобрени със Заповед РД-18-5/26.01.2009 г., намиращ се в гр. Л ул. „хх“ № хх, ет. ххх Самостоятелният обект се намира на етаж 2 /втори/ в сграда с идентификатор № хххх, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № хххх. Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, площ хххкв.м., прилежащи части: избено помещение на първия етаж и съответните идеални части от общите части на сградата.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ххх томхх рег. № хх, д. № хх от 2023 г., издаден на 09.08.2023 г., А. М. А. продал на купувача Р.

М. Г. гореописания имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №хххх площ хххкв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение на първия етаж и съответните идеални части от общите части на сградата, за сумата от 9900 лева. В т. 5 от Нотариалния акт е записано, че продавачът предава на купувача владението на имота в деня на подписване на договора.

Видно от съдебно-техническата експертиза в процесния имот са извършвани строително-ремонтни работи, както следва: ремонт на паднали части от таваните, измазване с хоросан стените и таваните на същите, както и пребоядисване на целия етаж. Извършени са следните покривни строително4 ремонтни работи: направа летвена скара, препокриване с глинени керемиди и подмяна, подмазване на глинени капаци, както и извършване на тенекеджийски работи. В заключение вещото лице е определило, че стойността на труда и материалите възлиза общо 2915 лева.

От показанията на св. Ди Г се установява, че от 2011 г. с А. живеят заедно в процесния имот. Жената на А., която починала, имала двама братя, от които по-малкият заминал за А и повече от 30 години не поддържат връзка. Г А. живеят на първия етаж, който е бил на съпругата му, а вторият е останал наследствен на нея и двамата й братя. Свидетелката посочва, че когато с А. се преместили в къщата през 2011 г., същата била „развалина“. В една от стаите на втория етаж покривът бил протекъл. Синът на А. започнал ремонт, който впоследствие е продължен от Г тъй като А. влязъл в болница. Направили частичен ремонт на покрива и боядисали цялата къща. Свидетелката споделя, че тъщата на А. починала през 1993 г., а на следващата година починал и тъста му, като оттогава никой не е идвал в къщата да я поддържа и стопанисва. По нейни думи присъствала на разговор, в който В. казал, че баща му продал къщата в и вилата в Садовете и му дал парите да си обзаведе апартамента, за да не търси дял от втория етаж на къщата в Л а тя да остане за сестра му и за А.. Свидетелката заявява, че през 2020 г. трябвало отново да се ремонтира покрива, при което А. се обадил на Е., за да я уведоми, че покрива е протекъл и трябва да се оправи. Тя му отвърнала, че не я интересува, тъй като той живее там. Гаврилова заявява, че А. и П. никога не са идвали в имота, но ако поискат да влязат на втория етаж, А. няма да е съгласен да ги допусне. Споделя, че след август месец 2023 г. Р. Г. е идвал в имота, но не живее в него, а в гр. С От показанията на св. Ж Ж се установява, че ремонтите на покрива на процесния имот са правени от А.. Последният първоначално живял в имота с Румяна, а когато тя починала, се преместил да живее в За След като тъста му Н. починал, А. през 2011 г. отново се върнал в имота и със сина си направили ремонт на къщата. Свидетелят заявява, че чул как стария Н. и А. си говорели, че къщата ще остане за А. и Р защото Н. изплатил делът на сина си В. и му купил апартамент. Свидетелят твърди, че никога не е виждал в къщата да идват П. Н., А. Д. и Е. Н..

Свидетелят Г Г споделя, че е наел под наем помещението на първия етаж на процесния имот, като плаща на наема на А.. Имотът е на два етажа, 5 като А. живее с Д на първия етаж, който се състои от четири стаи. Григоров заявява, че покривът на къщата е ремонтиран от А.. От 2005 г. не е виждал никой друг в имота, освен Г., Р., А. и Димитра. Посочва, че преди 10-11 години се е качвал на втория етаж, като тогава видял, че тавана е паднал, а обзавеждането било „старовремско“. Твърди, че от 2005 г. никой не живее на втория етаж.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 33, ал. 2 ЗС, което настоящата инстанция намира за процесуално допустимо. В тази връзка доводите за недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС са неоснователни, тъй като в случая с предявяването на ревандикационния иск ще се установи на първо място дали ищците /въззиваеми/ имат право на собственост за претендираните от тях идеални части върху процесния имот, след което съдът ще разгледа основателността на иска за изкупуване, с оглед една от неговите предпоставки за уважаване, а именно наличието на съсобственост.