Определение № 108 от 15.01.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2038/2023
- Вид
- Определение № 108
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 18.10.2024
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Златомира Минчева Стефанова, Галя Василева Белева
Цитирани разпоредби
- чл. 131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108 гр. Бургас, 15.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100502038 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. №42641/14.11.2023г., подадена от „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от
Евгения Банева чрез адв. Милко Пенчев, ДАК срещу Определение №5872/17.10.2023г., постановено по гр.д. №3507/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът се е произнесъл по разноските и е осъдил дружеството да заплати на ответниците Е. К. С. и Г. К. Г. направените от тях по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. за всяка една от тях.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и необосновано. Възразява се срещу представения по делото списък за разноските от ответниците като се сочи, че същият, както и издадената фактура за адвокатско възнаграждение не отговарят на изискванията на закона. Изложени са съображения, че уговореното възнаграждение не е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, както и броя на явяванията в съдебни заседания. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи направеното възражение за прекомерност като се намали адвокатското възнаграждение до минималния размер, посочен в чл. 36, ал. 1 от ЗА и НМРАВ.
В срока за отговор е постъпил отговор на частна жалба от Г. К. Г. и Е.
К. С., адв. Митко Комитов, БАК, с който се заявява становище за неоснователност на същата и се излагат съображения за правилност на обжалвания акт. Излага се, че съдът е съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съобразно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Налице е представен списък на разноските, както и 1 представени договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи плащането. Твърди се, че размерът е съобразен с предвидените в чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 6 от НМРАВ минимални размери. Независимо, че делото е прекратено след размяна на книжата по чл. 131-133 ГПК, това не следвало да се квалифицира като липса на изпълнение на поетото от адвоката задължение по водене на делото. Делото било прекратено по едностранно желание на ищеца и същият дължал направените от ответниците разноски. Допълва се, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът можел само по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, а в конкретния случай такова възражение липсвало. Страната е узнала за размера на претендираните разноски с разменените по делото книжа, включително и за искането за допълване на определението в частта за разноските, но липсвало изразено становище. Иска се потвърждаване на определението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд при извършената проверка, констатира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Заплатена е необходимата държавна такса. Предвид изложеното, същата се явява допустима и редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба на „Хелио Тур-С“ АД срещу Е. К. С., Г. К. Г. и Д. Д. К., с която е претендирано да бъде прогласена нищожността на дарението на 1/36 ид.ч. от поземлен имот с идент. *** по КККР на гр. Созопол, след което да бъде разрешено на дружеството да упражни правото си на изкупуване на съответните идеални части от имота.
След размяна на книжа, в законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците Е. К. С. и Г. К. Г. адв. Митко Комитов като към същия са представени два броя пълномощни от двете ответници и два договора за правна защита и съдействие, видно от които по всеки договор и за всяко представителство е уговорено възнаграждение в размер на 6000лв., които са заплатени в брой.
С молба с вх. №34692/19.09.2023г. ищцовото дружество „Хелио Тур С“АД чрез законния си представител е заявило отказ от предявените искове, поради което и с Определение №5345/20.09.2023г. съдът е прекратил производството по същите.
С молба с вх. №36006/28.09.2023г. от страна на ответниците Е. К. С. и Г. К. Г. е поискано допълване на прекратителното определение в частта относно разноските с присъждане на сторените от тях такива по делото, като към молбата е приложен и списък на разноските. Препис от молбата е изпратена за становище до ищцовото дружество като същата е получена от адв. Мирослав Стойков на 04.10.2023г. В предоставения от съда срок по чл.
248, ал. 2 от ГПК страната не е депозирала отговор.
С Определение №5872/17.10.2023г. районният съд като е приел, че са 2 налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК, както и че са налице доказателства за сторени по делото разноски, присъдил същите в претендирания размер.
Настоящия състав намира, че така обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай е безспорно, че ищцовото дружество е заявило отказ от исковите си претенции, поради което същото дължи разноските, които неоснователно е предизвикало да бъдат извършени от насрещната страна във връзка с предприетата от нея процесуална защита.
Следва да се посочи обаче, че едва в частната жалба дружеството прави възражение за прекомерност на претендираните от страните адвокатски възнаграждения. Съгласно практиката на ВКС / в този смисъл и Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК/ когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл.
248 ГПК като заявеното след този момент възражение за прекомерност се явява преклудирано т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. С определение № 2228 от 18.07.2023г. по ч.гр.д.
№ 1721/2023г. по описа на I гр. о. на ВКС е прието още, че първият възможен момент за предявяване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК (при постановяване на прекратително определение в закрито заседание) е подаването на молбата по чл. 248 ГПК, поради което отправянето на такова възражение с жалбата срещу акта по чл. 248 ГПК е преклудирано.
Конкретният случай е именно такъв. Жалбоподателят е бил изрично уведомен за молбата на ответниците като съдът му е предоставил срок, в който той е имал възможност да вземе становище и да релевира възраженията си своевременно. Въпреки това обаче такова не е постъпило, поради което и съдът е уважил претенциите за разноски изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи, че представените от процесуалния представител на страните договори за правна защита и съдействие съдържат всички изискуеми от закона реквизити – страни, номер на делото и съда, пред който се осъществява процесуалното представителство, договорено възнаграждение, за което е отбелязано, че е платено в брой, подписи на страните и дати. Поради това и същите по безсъмнен начин удостоверяват ангажирането на процесуален представител по делото, както и заплащането му на вписаното в тях възнаграждение. Ето защо изложените в частната жалба възражения в тази насока се явяват неоснователни.
Определението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
3
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №5872/17.10.2023г., постановено по гр.д. №3507/2023г. по описа на Районен съд Бургас.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4