Решение № 869 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана В. при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора М. Б. Ч. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605675 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда от 26.09.2018г., постановена от Софийският районен съд, 14ти Наказателен състав по НОХД № 18021 по описа за 2017 година съдът е ПРИЗНАЛ М. В. Д. за ВИНОВНА в това, че:

На 20.11.2014г. за времето от 15.30 ч. до 16.15 ч. в гр. София, ул. ****, самоволно, не по установения от закона ред /чрез предявяването на искове по чл.124, ал.1 от ГПК - Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това и по чл.108 от ЗС - Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това/ осъществила едно оспорвано от другиго - Р.Н.Х. свое действително право правото да влезе във владение на собствените си 8/10 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, като е извършила деянието при условията на посредствено извършителство, чрез разпореждане, отправено от нея към неустановено по делото лице - ключар, 1 който не е съзнавал, че с действията си върши престъпление, да подмени патрона на бравата на входната врата на жилището, описано по-горе, като случаят не е маловажен - Р.Х. е била на възраст от 58 години, с 93% загубена работоспособност и е обитавала трайно и непрекъснато имота повече от 10 години, като е била лишена трайно от владението и ползването на посочения имот от 20.11.2014г., а за периода от 20.11.2014г. до м.01.2015г. е била лишена от възможността да ползва личните си движими вещи, вкл. пари, дрехи, обувки, лекарства, мебели и й е било поставено условие, че ако оттегли жалбата, която е подала до СРП, ще й бъдат върнати мебелите от апартамента, поради което на осн. чл. 54 вр. чл.323, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, ,“б”, вр. чл.

42а, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК я е ОСЪДИЛ на наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес, чрез явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощен от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл.55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА по- лекото наказание - глоба, което чл.323, ал.1 от НК предвижда.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ М. В. Д. за НЕВИНОВНА в това на 20.11.2014г. за времето от 15.30ч. до 16.15ч. в гр. София, ул. ****, самоволно да е извършила действие - наредила е да бъде отворен апартамент, обитаван от Р.Н.Х., което спада в кръга на службата на длъжностно лице съдебен изпълнител на когото в чл.431, ал.1 от ГПК е предвидено такова правомощие - съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника..., която тя не заема, поради което на основание чл. 304 НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление чл. 274, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК.

Съдът е ПОСТАНОВИЛ веществените доказателства - 1бр. CD -диск, находящ се на л.89 от ДП, да бъдат върнати на Дирекция „Национална система 112”, Регионален център 112 - София, към МВР, след влизане в сила на тази присъда, а веществените доказателства - нотариална покана със заверка от помощник - нотариус на 12.07.2011г. за връчване /заверено копие от документ/, находящи се на л.91 от ДП, да останат към делото, след влизане на 2 присъдата в сила.Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата М. В. Д. / с горната самоличност/, да заплати по сметка на СДВР, направените по делото разноски на ДП в размер на 52.58лв. /петдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/.Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата М. В. Д. /с горната самоличност/, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 220.00лв. /двеста и двадесет лева/ - разноски.

Срещу така постановената Присъда, в нейната оправдателна част, е постъпил Въззивен протест от СРП в който се сочи, че обвинението е безспорно доказано и излага подробни аргументи както от фактическа, така и от правна страна. В заключение се иска отмяна на Присъдата в оправдателната й част и признаване на подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение.

В съдебното заседание по делото прокурорът заявява, че не поддържа протеста на СРП, но не го и оттегля.

Защитникът на подсъдимата заявява, че оспорва протеста.

Подсъдимата заявява, че оспорва протеста и иска делото да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност.

В хода по същество прокурорът отново заявява, че не поддържа подадени от СРП протест, като счита присъдата в тази й част за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Сочи, че за съставомерността на деянието е необходимо то да е извършено в полза на трето лице при образуван изпълнителен процес, а подсъдимата не е действала със съзнанието, че действа като държавен орган, поради което прокурорът още веднъж счита, че присъдата в тази част е правилна и законосъобразна.

Адв. Ю. счита, че делото следва да бъде прекратено, с оглед направеното изявлението от подзащитната му за изтекла погасителна давност, поради което и не желае де вземе становище по същество. Прави искане за прекратяване на делото, поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Подсъдимата Д., лично в своя защита поддържа казаното от нейния адвокат.

В последната си дума, подсъдимата Д. моли делото да бъде прекратено.

Съдът, като обсъди доводите на страните, изложени в съдебно заседание намира следното :

3

По отношение на обвинението по чл. 323, ал. 1 от НК за което подсъдимата е била призната за виновна, настоящата инстанция следва да подчертае, че срещу присъдата в тази й част няма постъпила нито жалба, нито протест, поради което и в тази нейна част, настоящата инстанция не може да я преразгледа.

За пълнота следва да се отбележи, че СРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, като фактическите изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят и от настоящата инстанция, като и СГС приема следната фактическа обстановка :

Подсъдимата М. В. Д. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, със средно образование, адрес: гр. София, ж.к. ****, ЕГН **********.

Недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. **** бил собственост на Р.А.Ч. и Н.Г.Ч.. След смъртта на Н.Ч. апартаментът се наследил от Р.Ч., която станала собственик на 6/10 идеални части от него, Р.Н.Х., която станала собственик на 1/10 ид.ч., В.Н.Ч. - с 1/10 ид.ч., В.Н.Г. - с 1/10 ид.ч. и Ц.Н.И. - с 1/10 ид.ч. В посоченото жилище, живеели св. Р.Х., която се грижела за Р.Ч.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том I, peг. № 4063, нот. дело № 58/13.11.1998 г. по описа на нотариус Б.Я., вписан под peг. № 258 в Нотариалната камара, св. Х. дарила своята 1/10 ид. част от посочения недвижим имот на брат си В.Н.Ч. и през 1998 г. същият отишъл да живее в апартамента заедно със св. Х. и Р.Ч.. Въпреки че св. Х. вече не притежавала част от апартамента, тя останала да живее в него, тъй като се грижела за майка си. През 2004 г. Р.Ч. продала своята част от имота на В.Ч. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 106, том I, рег. № 1676, нот. д. № 96/2004 г. по описа на С.М., вписан под рег. № 389 в Нотариалната камара. Така В.Ч. станал собственик на 8/10 ид. части от посочения недвижим имот. През 2005 г. В.Ч. починал и оставил като единствен наследник подс. М. В. Д., която придобила по наследство неговите 8/10 ид. части от посочения недвижим имот. По това време в апартамента все още живеели св. Х. и Р.Ч., за която св. Х. се грижила до смъртта й на 22.03.2011 г. Няколко месеца след смъртта на Ч., св. Х. получила нотариална покана от подс. М. В. Д., с която св. Х. била поканена да напусне апартамента в срок от седем дни от получаването й. Подс. М. В. Д. се срещнала със св. Х. и 4 й казала, че трябва да го освободи, защото като собственик на същия иска да го продаде, като й предложила, ако иска да го купи. Свидетелката Х. нямала финансова възможност да закупи апартамента, а и цената, предложена от подс. М. В. Д., й се сторила твърде висока, тъй като била извършвала множество подобрения и ремонти в апартамента. Свидетелката Х. не освободила апартамента, тъй като нямало къде другаде да отиде за живее. Тя била с 93 % загубена работоспособност и обитавала трайно и непрекъснато имота повече от 10 години. Тогава подс. М. В. Д. предявила срещу св. Х. граждански иск с правно основание чл. 243 от ЗЗД във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК - за опразване на процесния апартамент поради прекратяване на договор за заем за послужване, сключен между подс. М. В. Д. и св. Х., въз основа на който било образувано гр. дело № 36324/2011 г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в. На 09.04.2012 г. било постановено решение, с което предявеният от подс. М. В. Д. иск бил отхвърлен като неоснователен, като претенцията за предаване на владението била отхвърлена, тъй като подс. М. В. Д. не успяла да докаже, че процесният апартамент се обитава от св. Х. въз основа на договор за заем за послужване, който обвиняемата е прекратила по надлежния ред. С Определение от 22.11.2003 г. по въз. гр. д. № 11424/2012 г. по описа на СГС, ГО, Н-Д с-в решението на СРС било обезсилено, тъй като СГС открил нередовност в предявената от подс. М. В. Д. искова молба, които след дадени указания за отстраняването им, не били отстранени. До 20.11.2014 г. подс. М.

В. Д. не потърсила св. Х., като последната продължила да обитава процесния имот. На 20.11.2014 г. около 15,30 часа св. Х. излязла, заключила входната врата на апартамента и отишла на гости на своя съседка. В същото време подс.

М. В. Д. отишла на посочения адрес заедно с ключар, който за времето от 15,30 часа до 16,15 часа по нейно нареждане сменил патрона на бравата на входната врата на жилището и подс. М. В. Д. се настанила в жилището, без знанието и съгласието на св. Х.. По този начин подс. М. В. Д. осъществила правото си, като собственик на процесния недвижим имот, като при липсата на доброволно изпълнение от страна на св. Х., влязла във владение на същия, без да спази предвидения в закона ред, свързан с предявяването на граждански иск пред компетентния граждански съд, постановяване на решение в нейна полза и провеждане на изпълнително производство от съдебен изпълнител.

На същата дата около 16,15 часа, св. Х. се върнала, опитала се да отключи входната врата на апартамента, но не успяла, тъй като ключът й изобщо не 5 могъл да влезе в ключалката. Свидетелката С.С.Т., която обитавала съседния апартамент, излязла на площадката и казала на св. Х., че е чула шум и смята, че в апартамента й има хора. Свидетелката Х. продължила да звъни на звънеца на апартамента, който обитавала. Тъй като никой не излязъл, св. Х. се обадила на тел. 112 и съобщила, че има непознати лица в апартамента й. На място били изпратени свидетелите Н.Д.П. и Й.А.А. - полицейски служители от 06 РУ СДВР. Същите позвънили на входната врата на обитавания от св. Х. апартамент. От апартамента излязла подс. М. В. Д.. Обвиняемата заявила на свидетелите А. и П., че е адресно регистрирана на посочения адрес, че е собственик на 8/10 ид. части от него и че живее в него от м. Август 2014 г. В присъствието на свидетелите А. и П., подс. М. В. Д. разрешила на св. Х. да вземе от жилището личните си документи, след което св. Х. го напуснала като не й била предоставена възможност да вземе вещите си и не й бил предоставен ключ от новия патрон. В тази връзка на 24.11.2014 г. св. Х. подала жалба в СРП, тъй като от 20.11.2014 г. насетне била лишена от владението върху процесния имот. Останалите в процесния имот лични движими вещи, собственост на св. Х., вкл. пари, дрехи, обувки, лекарства, мебели и др. подс.