Решение № 1619 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330114035 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. С. З. ЕГН **********, против „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ АД, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника „Кредисимо” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 100 лева, предявена като частичен иск от сумата от 200 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъден ответника „Ай Тръст“ АД да заплати на ищеца сумата от 376.57 евро, недължимо платена по недействителен договор Договор за поръчителство от ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата /цената на иска срещу Ай тръст АД е съобразена с допуснатото увеличение на исковата претенция с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.03.2026 год./

В исковата молба се твърди, че между ищецът и „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който първият ответник предоставил на ищеца парична сума в размер на 900 лева. Ищецът заплатил на Кредисимо ЕАД сумата от 1711.50 лева, с която погасил задълженията си и към двамата ответници. Кредисимо ЕАД разпределил сумата от 1100 лева за погасяване на главницата, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит и 611.50 лева – към Ай тръст ЕООД за погасяване на възнаграждението по договора за поръчителство.

Твърди, че и двата сключени договора са нищожни, поради което Кредисимо 1

ЕАД дължало връщане на заплатената над главницата сума от 200 лева, а Ай тръст ЕООД дължало връщане за заплатеното възнаграждение за поръчителство в размер на 611.50 лева. Излагат се твърдения, че договорът за кредит е нищожен, тъй като на ищеца не е предоставен на траен носител и той не се запознал изцяло със съдържанието на договора. На следващо място договорът бил нищожен и поради това, че размерът на ГПР, посочен в него не отговарял на действителния такъв, тъй като в него не било включено като разход възнаграждението по договора за поръчителство. С този разход кредитът се оскъпявал, бил е предварително известен на кредитора, поради което следвало да бъде включен в ГПР.

Поради недействителността на договора за кредит недействителен бил и договорът за поръчителство на вземанията по него, тъй като бил лишен от правно основание.

Иска се от съда, предвид недействителността на договорите да осъди всеки от ответниците да му върне платените без основание суми, като предявява частични искове. Претендира разноски.

Предвид гореизложеното се предявяват посочените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредисимо” ЕАД. Не се оспорва, че между него и ищеца е сключен описаният в исковата молба договор за кредит от *** със заемна сума от 900 лева, която е усвоена от ищеца, при ГПР 49.51% и ГЛП 40.00%, с общ размер на дължимата сума при плащане до 25.03.2024 год. от 915 лева. Не се оспорва, че в ГПР не е включено възнаграждение по договора за поръчителство. Излага твърдения, че договорът за кредит е сключен на траен носител при условията на ЗЕДЕУУ, като между страните било постигнато съгласие да бъде подписан с обикновен електронен подпис и е изпратен на ищеца. Не оспорва, че ищецът е платил задълженията си по договора, но оспорва да е заплатил твърдяната от него сума от 1100 лева. Сочи, че от последният е заплатена сума в общ размер от 975 лева. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като се излагат съображения, че в съдържанието на договора бил ясно посочен годишния процента разходите, в който не следвало да се включва възнаграждението за поръчителя, тъй като сключването на договор за поръчителство не било задължително условия за отпускане на кредита. Сочи се и че този разход не бил предвидим за кредитора при сключването на договора за кредит. Излагат се и аргументи във връзка със задължителните реквизити на договора за потребителски кредит, съдържанието на процесния договор и реда за неговото сключване, въз основа на които се оспорва ищцовото твърдение, че потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителните параметри по кредита. Поддържа че договорът за поръчителство е отделен договора. Оспорва да е налице нарушение на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Дружеството счита, че е изпълнило добросъвестно задължението си за оценка на кредитната способност на длъжника. Поддържа се, че договорът за кредит би бил действителен, независимо от валидността на 2 договора за поръчителство, предвид акцесорния характар на последния, и от тази на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, доколкото наличието на същата не е задължително за сключването на договора за кредит. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба и от „Ай Тръст“ АД, с който се оспорва искът срещу него като неоснователен. Не се оспорва, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен описания в исковата молба договор за кредит, във връзка с обезпечаването на който е сключен договор за поръчителство . Поддържа, че е сключен между ищеца и „Ай Тръст“ АД договор за предоставяне на поръчителство., в изпълнения на който „Ай Тръст“ АД сключил с „Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство и се задължил да отговаря солидарно с ищцата по договора за кредит. Сочи, че ищецът е могъл да избере да сключи и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Същият обаче сам бил избрал да сключи договор за поръчителство. Излага аргументи, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се взема предвид при изчисляването на ГПР по кредита, тъй като се дължала по отделен от кредита договор, както и оспорва длъжникът да е бил въведен в заблуждение. Излага твърдения, че за описаната услуга било дължимо възнаграждение от 147.30 лева, в случай че направи плащане в срок до 25.03.2024 год. и възнаграждение в размер на 147.30 лева, дължимо за всеки нов период на рпеволвиране. Признава, че по договора за поръчителство ищецът е платил сума от 611.50 лева.

Иска се от съда на отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение 1347 от 31.01.2026 год. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, със заемна сума от 900 лева, при фиксирана лихва от 40.00 % и ГПР – 49.51%, както и че между ищцата и „Ай тръст ЕООД е сключен Договор за поръчителство от *** към Договор за потребителски кредит № ***, по който ищецът е заплати сумата от 611.50 лева.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.03.2026 год., съдът е отделил за безспорно между ищеца и Кредисимо ЕАД, че по процесния договор за кредит ищецът е заплатил сумата от 975 лева, както и за безспорно между ищеца и Ай тръст ООД, че по процесния договор за поръчителство ищецът е заплатил сумата от 736.50 лева.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза 3 ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от дата ***, сключен между ищеца и дружеството -поръчител „Ай Тръст“ ЕООД /приобщен по делото и неоспорен от страните/. В договора за поръчителство – приложение 1, е посочено и възнаграждението за поръчителя – 147.30 лева на месец за целия срок на договора за кредит. Установява се от приложените договори, че „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е поел задължение спрямо „Кредисимо” ЕАД да отговаря по процесния договор за кредит.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № *** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се 4 намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

Предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството то договорът за поръчителство се явява лишен от основание – тъй като липсва необходимостта от неговото сключване, поради което същият е нищожен. Договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.