Решение № 754 от 10.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. П., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100604 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Д. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.С. П.“№5 срещу „К.“ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., бул.“В.“№146А, Бизнес център „Б.“, представлявано от С. Я. в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са сключили седем договора за потребителски кредит при следните параметри:1/ договор за потребителски №2564287, сключен на 03.05.2022г за сумата от 500лв., при ГПР-48.55%, ГЛП-40%, обща сума за връщане 587.33лв. на четири месечни вноски, 2/ договор за потребителски кредит №2616093, сключен на 02.08.2022г за сумата от 1000лв., ГПР-48.55%, ГЛП-40% обща сума за връщане 1243.27лв. на 4 месечни вноски,3/ договор за потребителски кредит №2893198 от 27.12.2023г за сумата от 800лв., ГПР 49.51%, ГЛП-40%, обща сума за връщане 822.35лв., на една месечна вноска, 4/ договор за потребителски кредит№ 2913296 от 30.01.2024г за сумата от 700лв., ГПР 46.51% и ГЛП-39.76%, обща сума за връщане 856.18лв. на 4 месечни вноски, 5/договор за потребителски кредит №2934957 от 07.03.2024г за сумата от 800лв., при ГПР-48.25%, ГЛП-40%, обща сума за връщане 938.87лв. четири месечни вноски, 6/ договор за потребителски кредит №2990468 от 10.06.2024г за сумата от 500лв. при ГПР -49.22% и ГЛП-39.87% обща сума за връщане 512.01лв. на една месечна вноска 7/ договор за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г за сумата от 2 500лв. ГПР-48% и ГЛП-40%, обща сума за връщане 3387.34лв. на 18 месечни вноски. Твърди, че общо по всички договори му била предоставена сумата от 6 800лв. Твърди, че е извършил следните плащания към ответника:1/ по договор №2564287/03.05.2022г. -205,29лв на 14.7.2022г. и 504,9лв на 21.7.2022;2/ по договор №2616093/02.08.2022г. - 189лв.на 24.8.2022, 206лв. на 20.10.2022; и 700лв на 18.11.2022;

1

3/ по договор №2893198/27.12.2023г. -800лв на 25.1.2024;4/ по договор

№2913296/30.01.2024г.-931,5лв на 28.2.2024;5/ по договор №2934957/07.03.2024г.- 343лв. на 24.3.2024, 342,12лв на 20.4.2024, 343лв на 22.5.2024г. и 343лв на 23.5.2024; 6/ по договор №2990468/10.06.2024г. -572,60лв на 10.7.2024 и 7/ по договор №3012225/18.07.2024г.; 342,31лв на 09.09.2024; 358,43лв на 12.10.2024; 358,92лв на 15.11.2024; 359,18лв на 20.12.2024. Поддържа се ,че общата стойност на стойност на плащанията 6899,25 лева. Поддържа се, че на същите дати са сключени и седем договора за поръчителство с „А. Т.“ЕООД за обезпечаване на съответния договор за потребителски кредит като кредитополучателя е поел задължение да заплаща възнаграждение/ платимо на вноски на падежните дати на всеки от потребителските договори както следва:1/ по договор за поръчителство от 03.05.2022г възнаграждение в размер на 465.33лв, 2/ по договор за поръчителство от 02.08.2022г 783.26лв, 3/ по договор за поръчителство от 27.12.2023г. възнаграждение в размерна 684.22лв., 4/ по договор за поръчителство от 30.01.2024г. възнаграждение в размер на 523.26лв., 5/ по договор за поръчителство от 07.03.2024г. възнаграждение в размер на 635.27лв., 6/ по договор за поръчителство от 10.06.2024г. възнаграждение в размер на 367.55лв. и по договор за поръчителство от 18.07.2024г възнаграждение в размер на 2 876лв.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г е недействителен , тъй като в ГПР не е включен като задължителен разход възнаграждението на „А. Т.“ЕООД по договора за поръчителство от 18.07.2024г. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Твърди се нищожност на клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, която визира избор на обезпечение между банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и срокът е непосилен или договор за поръчителство с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа.

Твърди се, че разпоредбата на чл.4, ал.2 от договора сочи задължителния характер на обезпечението. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от договора предвижка, че срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни, ако няма обезпечение . така кредиторът е създал предпоставка да се избира гарантирано до минути, защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го направи в дълъг срок. Целта на бързите кредите е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие риска . Поддържа се, че при недействителност на договора за кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита , но не дължи лихви и други разходи.

Твърди се, че ищецът е надплатил сумата от 99.25 лв.

Моли се съда да прогласи недействителността на договора за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г. поради противоречие на закона. В условията на евентуалност се моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 9.25лв. предявен като частичен иск от общата сума от 99.25лв., като недължимо платена.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се 2 оспорва твърдението, че страните са сключили процесните седем броя договори за потребителски кредити. Не се оспорва твърдението, че ищецът е извършил плащания в общ размер от 6 899.25лв., но твърди ,че тази сума е получена на валидно правно основание.

Твърди се, че към настоящия момент задълженията по първите шест договора за потребителски кредит са доброволно предсрочно погасени. Единствено е останало непогасено задължението по договор за потребителски кредит№3012225/18.07.2024г. задълженията при посочените параметри . Оспорва се твърдението, че договорът за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК като в тази насока са развити подробни съображения, които в общ план се свеждат до довода, че възнаграждението за поръчител не отговоря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, съгласно пар.1т.1 от ДР на ЗПК и затова не е бил включен, а и не е следвало да се включи като компонент в ГПР. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е предявен на основание чл.211 от ГПК насрещен иск като се твърди, че при погасяване на задълженията си по процесния договор кредитополучателят е извършил плащания в общ размер от 1418.64 лв. като посочената сума е разпределена за погасяване на следните задължения : сумата от 399.94лв. главница, сумата от 314.01 лв. възнаградителна лихва, сумата от 2.30 лв. обезщетение за забава, сумата от 45 лв. такси по Тарифа, сумата от 657.39 лв. разпределена към А. Т. ЕООД за погасяване на вземането по договора за предоставяне на поръчителство. Ако се приеме, че процесният договор е нищожен , то на основание чл.23 от ЗПК дължи връщане на чистата стойност по него, представляваща усвоената главница без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения като договорни възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и т.н. В конкретния случай чистата стойност възлиза на сумата от 1081.36лв./ усвоената главница от 2500лв. намалена с направените плащания от 1418.64 лв. Моли се съда да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 1081.36лв. главница, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата . Претендират се разноски по насрещния иск.

Ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, с който се оспорва същия като се твърди, че сумата от 1081.36 лв. не се дължи, тъй като е надплатена по предходните кредити и следва да бъде прихваната.

С молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание ищецът Г. Д., чрез пълномощника си е предявил против ответника инцидентни установителни искове за прогласяване на недействителност на с процесните шест договори за потребителски кредит:1/договор за потребителски кредит №2564287/03.05.2022 г.,2/договор за потребителски кредит № 2616093/02.08.2022г., 3/договор за потребителски кредит № 2893198/27.12.2023 г,4/договор за потребителски кредит № 2913296/30.01.2024 г.,5/договор за потребителски кредит № 2934957/07.03.2024 г.,6/договор за потребителски кредит № 2990468/10.06.2024 г. като се излагат твърдения, че на датата на сключване на всеки от тези договори е бил сключен и договор за поръчителство с А. Т. ЕООД. Това задължение е било разписано в клаузата на чл.4, ал.1 от всеки от договорите за потребителски кредит като задължително условие, за да може финансовия ресурс да бъде отпуснат веднага на кредитополучателя. Предвиждало се възнаграждение по всеки от договорите за поръчителство, което възнаграждение е следвало да бъде включено като компонент при формиране на ГПР, но не е сторено и така била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1т.10 от 3

ЗПК и това е довело до недействителност на всеки от договорите.

Постъпил е отговор по инцидентните установителни искове като са развити съображения, че за ищеца не е бил налице правен интерес от предявяването на тези претенции, тъй като в процесния случай ищецът имал правната възможност, от която се е възползвал, да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без основание, като в рамките на това производство съдът ще се произнесе в мотивите си и относно евентуалната нищожност на договорите за кредит и договорите за предоставяне на поръчителство.

Осъдителен иск при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД носи за ищеца по-ефективна защита. Предявяването на самостоятелните инцидентни установителни искове противоречи и на принципа на процесуалната икономия, а именно - с по-малко средства и разноски да се стигне до окончателно решаване на спорния въпрос. В случая посредством предявяването им ще бъдат генерирани допълнителни разноски. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесните договори за потребителски кредит са нищожни на соченото основание – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че в Приложение № 1 към процесните договори по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII.

„Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по процесните договори възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.

Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като макар и разход за допълнително свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД. Потребителят е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки .

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище по съществото на спора.