Решение № 366 от 28.07.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Габрово, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Марияна Д. Ганева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100465 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 1958/20.03.2023 г. на Д. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********" № 22. вх. А. ет. 4. ап. 12, за осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, да му заплати сумата 3000 лева, представляваща недължимо извършени от ищеца в периода от 20.03.2018 г. до 30.01.2023 г. плащания на възнаградителни лихви по договор за банков ипотечен кредит № 262-074/2008 от 16.06.2008 г. за покупка, строителство и ремонт, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 500 лева – обезщетение за забава платените без основание възнаградителни лихви за периода от 20.03.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът Д. В. Р. твърди, че сключил на 16.06.2008 г. с Алфа Банка А.Е., чрез клона „Алфа Банка - Клон България" (чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД) договор за банков ипотечен кредит № 262-074/2008 от 16.06.2008 г. за покупка, строителство и ремонт, по който бил уговорен променлив лихвен процент, като за периода от 20.03.2018 г. – 30.01.2023 г. банката неоснователно получила възнаградителни лихви в размер на 3000 лева. Недължимостта на вземането произтичала от нищожност на клаузи от общите условия, приложими към кредитното отношение, тъй като същите нарушавали ЗЗП и били неравноправни клаузи, които не били уговорени индивидуално. Така банката получила възнаградителни лихви в размер на 3000 лева повече от дължимото. Ответникът дължал и обезщетение за забава върху платените без основание суми.

В отговора на исковата молба, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД счита предявените 1 искове за допустими, но неоснователни.

Счита, че исковата молба е нередовна тъй като не ставало ясно как точно е формулиран размерът на претенцията.

Възражението е неоснователно. Исковата молба отговаря на всички изисквания за редовност предвидени в чл.127 и чл.128 ГПК. В същата са изложени фактически твърдения относно страните, предмета и основанието на предявените искове, включително цена и период на претенциите. Не представлява изискване за редовност на исковата молба посочването на начин на формулиране на размерът на претенцията.

Неоснователно е възражението на ответника, че исковата молба е нередовно предявена, доколкото ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на плащане.

Видно от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, която препраща единствено към разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, но не и към тази на чл. 127, ал. 4 ГПК, посочване на банкова сметка или друг начин на плащане не е изискване за редовност на исковата молба, съответно са неприложими последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение на указанията на съда.

По същество исковете се оспорват с възражението, че лихвите били начислени съобразно сключения договор и приложимите общи условия. Клаузите били индивидуално договорени, като били настъпили обстоятелства, на базата на които банката увеличила лихвения процент по кредита, за което уведомила кредитополучателя и му била дадена възможност за прекратяване на договора.

Увеличението на лихвата не било значително и било наложително с оглед запазване на икономическите интереси на банката в момент на мащабна икономическа криза.

Направено и възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност.

С протоколно определение от 29.06.2023 г. е допуснато изменение в петитума на предявения главен иск, чрез увеличение размера му, като същият се счита предявен за сумата от 4470.85 лева /съдът приема, че е сезиран с претенция в размер на 2285.95 евро съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/, съответно претенцията по акцесорния иск е увеличена до сумата от 784.25 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 12.05.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че Д. В. Р. и Алфа Банка А.Е., чрез клона „Алфа Банка - Клон България" АД (чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД) сключили договор за банков ипотечен кредит № 262074/2008 от 16.06.2008 г. за покупка, строителство и ремонт, който бил прекратен в резултат на изпълнение.

От представения договор за банков ипотечен кредит № 262-074/2008, сключен на 16.06.2008 г. г. се установява, че Алфа Банка А.Е., чрез клона „Алфа Банка - Клон България" АД предоставило на кредитополучателя Д. В. Р. ипотечен кредит в размер 31600 евро с краен срок за погасяване – 30 години, чрез анюитетни вноски, платими ежемесечно на 20-то число. Съгласно т. 4.1 от договора за първата 1 (една) година от срока на кредита кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 3,9 % 2 годишно, а за останалия срок на издължаване на кредита – плаващ лихвен процент, 12М (EURIBOR), който се актуализира на 01.01 от текущата година, плюс надбавка 2 %. Към договора са представени подписани от кредитополучателя приложими към правоотношението общи условия и погасителен план.

Ищецът твърди част от клаузите на тези общи условия да са нищожни – в чл.

13.1. т. 1 от общите условия е предвидено, че с подписването на общите условия кредитополучателят се съгласява Банката да има правото едностранно да променя договорения лихвен процент при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка. Разпоредбата на т. 13.2 пък предвижда с подписването на тези Общи условия кредитополучателят дава своето съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл 13.1. т. 1 и т. 2 да се отразяват едностранно от Банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението в плана По искане на кредитополучателя Банката му предоставя новия погасителен план. В случай на неприемане на увеличението от страна на кредитопопучателя. изразено в писмена форма остатъкът по кредита става предсрочно изискуем като кредитополучателят се задължава в тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от Банката на уведомлението за неприемане на новите условия да погаси всички дължими от него на основание сключения договор суми.

Представена е вътрешна инструкция № 11 на ръководството на АЛФА БАНКА клон България, от март 2009 г., в която се посочва, че във връзка с влиянието на глобалната финансова криза, се вземат адекватни мерки за актуализация на лихвените проценти по кредити на клиентите на банката. За договорите с фиксирана за първата година лихва, при формирането на плаващия лихвен процент, се променя стойността на надбавката от 2 на 3,9 пункта.

В производството са прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че изменението на 12 месечния EURIBOR е отразявано от банката в началото на всяка година. Лихвеният процент, приложен от Банката, по отношение процесния кредит променян еднократно, с решение на ръководството на АЛФА БАНКА - клон България, през 2009 година - от 2 на 3,9 пункта. За периода от 01.01.2018 г. до 30.01.2023 г. банката е прилагала плаващ лихвен процент от 12 месечен EURIBOR и надбавка от 3,9 пункта. Според първоначалните условия на договора за кредит в периода от 01.01.2018 г. до 30.01.2023 г. начислената лихва следва да е 2023,26 евро, като Банката е получила лихва, за процесния период, съгласно погасителния план, в размер на 4309,17 евро.

Така разликата между първоначално договорената и платена лихва, за процесния период на договора от 20.03.2018 г. до 31.01.2023 г. е 2285.91 евро (4309.17 евро – 2023.26 евро).

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на иска, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от извършване от ищеца Д. В. Р. в полза на ответника „Юробанк България“ АД пряка престация на парична сума за получаването на която не е било налице валидно правоотношение между страните, което да оправдава имущественото разместване. Това обуславя възлагането на доказателствената тежест за наличие на правно основание за получаване на паричните 3 суми в правната сфера на ответника.

Сумите са заплатени в изпълнение на задължения, породени от сключен между Д. В. Р. и Алфа Банка А.Е., чрез клона „Алфа Банка - Клон България" АД (чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД) договор за банков ипотечен кредит, който представлява правното основание за осъщественото имуществено разместване. С оглед твърденията на ищеца договорът и приложимите като част от съдържанието му общи условия да са съдържали неравноправни и поради това нищожни клаузи, касаещи определяне размера на дължимата възнаградителната лихва се налага преценка на тяхната валидност, тъй като при непородени от тези клаузи правни последици, съответно приложим по-нисък процент на възнаградителната лихва, получените от банката анюитетни вноски в рамките на по-кратък период от време биха довели до пълно изпълнение на задълженията на кредитополучателя и до прекратяване на правната му връзка с кредитната институция. В този случай за получените след това прекратяване парични суми вече не би съществувало валидно правоотношение (правно основание), респ. ответникът би дължал връщането им на ищеца.

Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, тъй като договорът няма как да е безвъзмезден. Предоставянето на парична сума за временно ползване от кредитополучателя изисква същият да заплати цена за ползването на предоставения му финансов ресурс. В получаването на тази цена се състои икономическият интерес на банката да предоставя средства на трети лица като тази цена съставлява уговорената възнаградителна лихва, която е съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки – чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Няма никакво съмнение, че ищеца Д. В. Р. има качеството потребител в рамките на кредитното правоотношение с „Юробанк България“ АД и се ползва от особената защита, дължима на потребителите.

В случая, в сключения договор за банков ипотечен кредит възнаградителната лихва (годишен лихвен процент) страните уговорили да се формира от базов лихвен процент, който включва два компонента: 12-месечен Юрибор, който има променлив характер и премия, която в договора е определена в абсолютно число – 2 %, а в общите условия е визирана като величина, подлежаща на едностранно изменение от банката.

В решение № 378 от 28.03.2019 г. по т. д. № 2775/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е разяснено, че според формираната константна практика на ВКС, една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/. да е сключена във вреда на потребителя.

Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т.

1 ЗЗП клауза да не бъде третирана като неравноправна по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, е изменението на цената (възнаградителната лихва) да се дължи на 4 външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а да са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор.