Решение № 143 от 06.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ ***3 гр. С., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600409 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК С. о. с. е сезиран с въззивна жалба, подадена от адв. Б. Г. от САК – защитник на подсъдимия Е. Й. М., срещу присъда № 6 от 20.03.2024 г., постановена по НОХД № 552/2023 г. по описа на РС – И.

С атакуваната присъда състав на първоинстанционния съд е признал подсъдимия Е. Й. М. за виновен, в това че на 23.10.2022 г., около 21:30 часа в гр. И., област С., на ул. „Х. Т.“, в двора на частен дом № ***, чрез удар в областта на лицето с твърд тъп предмет /керемида/ е причинил на М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трети, четвърти и пети горни десни зъби, наложило отстраняването им, причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, във вр. чл. 42а от НК му наложил наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 12 /дванадесет/ месеца и 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият М. е да заплати на гражданския ищец М. сумата от 6 000,00 лева, 1 представляваща обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди от деянието, като е отхвърлил претенцията за разликата над уважените 6000 /шест хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 15000 /петнадесет хиляди/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М. е осъден да заплати разноските сторени в хода на досъдебното и съдебното производство.

Присъдата се атакува като незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на закона. Развити са съображения, че по делото няма събрани достатъчно убедителни доказателства, от които да се установява авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние. В тази връзка защита посочва, че неправилно първоинстанционният съд не е кредетирал част от свидетелските показания – тези на свидетелите роднини на подсъдимия, а в останалите свидетелски показания били налице съществени противоречия. На следващо място защитникът счита, че размерът на определеното на подсъдимият наказание е несъразмерно висок. Завишен бил и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

По същество е отправено искане въззивният съд да постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимия М. за въздигнатото престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна и пледира първоинсатнционнат присда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адв. Г. поддържа подадената жалба, като акцентира, че неправилно РС – И.е анализирал показания на двете групи свидетели – едната на роднините на пострадалата, а другата – на роднините на подсъдимия. Посочва също, че не е установено с категоричност наличието на керемиди на мястото на извършване на деянието, като подобно веществено доказателство не е иззето. В тази връзка се поддържа, че констатираните от вещото лице нараняванията с „Г“-образна форма биха могли да се получат и от удар със свита в лакътя ръка, доколкото при това положение се образувала същата форма на ръката. Също така, макар експертът да е заявил, че механизмът на нараняването вероятно е получен от удар с керемида, не е уточнен нейният тип. Поддържа се и оплакването по отношение размерът на наказанието и по отношение присъденият размер на гражданския иск.

Подсъдимият Е. Й. М. пред въззивния съд се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума пред съда заявява желанието си да бъде оправдан.

С. о. с., след като обсъди доводите във въззивната жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната 2 инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Е. Й. М., ЕГН **********, е бълагарин, с българско гражданство, начално образование, неженен, неосъждан, безработен и с адрес: гр. И., ул. „Х. Т.“ № **.

Частният обвинител и граждански ищец М. заедно живеела от пролетта на 2022 г. със семейството си в къща в съседство на подсъдимия, с адрес гр.

И., ул. „Х. Т.“ № ***.

На 23.10.2022 г. около 20:00 часа пострадалата М. М. била с роднините си – свидетелят Г. М. (неин син), свидетелят Ю. М. (неин брат) и свидетелят Р.

А. (неин братовчед), в къщата на горепосочени адрес и празнували кръщене.

Около 21:30 часа пострадалата М. излязла на двора, където бил подсъдимият М., ядосан от силната музика. Между двамата възникнал спор, който свидетелят Г. М. чул и също излязъл на двора при майка си. Подсъдимият М. крещейки казал на пострадалата и сина й, че вече им е казвал да ме пускат музика, след което си тръгнал. Пострадалата М. тръгнала след него, за да затвори дворната врата. В същото време подсъдимият М. взел една от наредените пред дома му керемиди и се върнал обратно при врата на двора на пострадалата, като й нанесъл удар с керемидата в областта на лицето. В следствие на удара пострадалата М. паднала на земята. Подсъдимият М. се върнал на улицата, където вече се били събрали неговите роднини – свидетелите Т. Т., Б. Т., Б. Г. и Т. М.. Междувременно в двора на пострадалата освен синът й – Г. М., били излезли и роднините й – свидетелите Ю. М. и Р. А..

Между роднините на подсъдимия М. и роднините на пострадалата М. възникнало сбиване. Чувайки възникналата разправа свидетелката Р. Г . Г., живуща на същата улица, подала сигнал на тел. 112. На мястото бил изпратени полицейските служители при РУ – И. А. П., К. У. и П. Н. и конфликтът бил потушен.

Пострадалата М. е откарана първо в Център за спешна медицинска помощ – гр. И., след което в гр. С., където в УМБАЛ „С. А.“ й е оказана медицинска помощ, като последната е отказала хоспитализация.

На 28.10.2022 г. пострадалата М. е посетила съдебен лекар в УМБАЛ „А.“ ЕАД, където й е извършен преглед и издадено съдебномедицинско удостоверение № 802/2022 г. (л. 14 от досъдебното производство).

По делото е приета СМЕ за причинените на пострадалата М. увреждания (л. 34-39 от ДП), от заключението на която се установява, че същата е получила следните травматични увреждания: проникваща в устната кухина разкъсно-контузна рана на горната устна вдясно и оток на устата, което е причинило на пострадалата временно разстройство на здравето , неопасно за живота и счупване на трети, четвърти и пети горни десни зъби (13, 14, 15), наложило отстраняването им, при налични зъби антагонисти на долната челюст в дясно, което реализира медикобиологичния признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното.

Съгласно заключението описаните увреждания се дължат на действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при удар с керемида.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд намира за 3 безспорно установена от събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите: Г. М., Ю. М., Р. А., Т. Т., Б. Т., Б. Г., Т.

М. и на пострадалата М. М., писмените доказателства и доказателствени средства, приети по реда на чл. 283 от НПК, както и от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза.

Проверката на доказателствения анализ сочи, че при изграждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения. Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Налице е прецизно и задълбочено обсъждане на доказателствените източници, като първоинстанционният съд не е игнорирал част от тях за сметка на други, а ги е ценил според действителното им съдържание. В съответствие на задължението съгласно чл.

305, ал. 3, изр. 2 от НПК и предвид наличието на противоречиви доказателства, в мотивите си първостепенният съд е изложил конкретни доводи защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля.

Предвид това настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствения материал по делото, изложен от първоинстанционния съд, относно кредитирането на показанията на разпитаните свидетели и фактите изведени от тях чрез правилата на формалната логика. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста ( Решение № 181/2012 г. на ВКС, I НО, решение № 372/2012 г. на ВКС, III НО, Решение № 513/2012 г. на ВКС, I НО, Решение № 371/2016 г. на ВКС, III НО).

С оглед доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи следното: Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание за неправилно тълкуване на доказателствената съвкупност по делото, тъй като решаващият състав е подложил на анализ гласните доказателства съпоставяйки ги както едни с други, така и с останалия доказателствен материал. Първоинстанционният съд много внимателно е подходил и обсъдил двете групи свидетелски показания – едната на роднините на пострадалата, другата на роднините на подсъдимия, които взаимно си противоречат по отношение авторството и механизма на извършеното деяние. Правилно са анализирани и приети за логични, последователни и вътрешно непротиворечиви показанията на свидетелите Г.

М., Ю. М., Р. А. и на пострадалата М. М.. Също така в мотивите към атакуваната присъда подробно са изложени съображенията на съда, поради които дава вяра именно на тази група свидетели и не кредитира показанията 4 на свидетелите – роднини на подсъдимия, доколкото същите на първо място са вътрешно противоречиви, не кореспондират едни с други, а и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

С оглед посоченото настоящата въззивна инстанция споделя довода на първата, че следва да се довери на показанията на тази група свидетели (роднини на пострадалата) по отношение на фактическите изводи (възприети от двете инстанции) свързани с авторството и механизма на деянието. Нещо повече, както е приел първоинстанционния съд, тези показания се подкрепят и от заключението по допуснатата СМЕ. Подобно на проверявания съд, СОС кредитира изцяло това заключение, което е изготвено от компетентно вещо лице и отговаря в пълнота на поставените задачи. При разпита си в първоинстанционното производство вещото лице с категоричност е посочило, че установените травматични увреждания не биха могли да се получат от удар с лакът, доколкото е налице рана с „Г“ образна форма, причинена от удар с твърд, тъп предмет с ограничена повърхност и силно изразени ръбове, каквито лакътната повърхност не притежава. Предвид това твърденият от защитата механизъм на получаване на телесното увреждане, а именно чрез удар със свита в лакътя ръка, остава доказателствено неподкрепен, а възражението в тази насока е неоснователно.