Решение № 83 от 14.07.2023, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 211/2022
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63 ал. 2 т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 231 · Закон за митниците
- чл. 234 ал. 1 т. 1 · Закон за митниците
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Девня, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20223120200211 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на “БИЛИКОВА”ЕООД, ЕИК:203940631, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Хр. Смирненски“, б. 24, вх. В, ет. 2, ап. 71, представлявано от А. М. Х.в, чрез проц. представител - адв. Св. Ж. от АК – Варна против Наказателно постановление N BG2022/2000-57/НП, издадено на 20.05.2022 г. от Директора на Териториална дирекция „Митница Варна“, с което на дружеството за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 7 209 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Счита, че е наказан при липса на основания за това, като твърди, че е извършил тарифирането на стоките правилно в тарифна позиция 1516, която отговаря напълно на описанието на декларираната стока. Оспорва заключението на ЦМЛ, въз основа на което е достигнат извода за неправилно деклариран тарифен код, а оттам и за частично избягване на митните сборове, респ. за митническа измама. Сочи, че митническата лаборатория не разполага с акредитация за извършване на изследването за наличие на сорбитанов естер в мазнини, нито утвърдена методология по стандаризиран метод. Освен това сочи, че е извършен само качествен, но не и количествен анализ за наличие на 1 сорбитанов естер в процесната мазнина, при което не може да установи промяна на кристалната й структура, както се твърди от митническите органи.
Позовавайки се на Регламент /ЕС/ №1129/2011 на Комисията от 11.11.2011 г. за изменение на приеложение II към Регламент /ЕД/ №1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните, твърди, че дори и да има наличие на сорбитанов естер в изследваната проба от стоката, то той не надвишава 1, 5 %, при което служи само за емулгатор, т. е. стабилизатор на мазнината против разслояване, но не води до промяна на кристалната й структура. Сочи, че митническите органи са разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от КН, която считат за правилна, като са добавили допълнителен критерий „текстуриране“, който не е упоменат никъде в КН и в забележките към нея.
На тези основания претендира цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и претендира разноски.
В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и исканията, изложени в нея.
Въззиваемата страна Митница Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно се установява извършването на митническо нарушение, че административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2021 г. на пристанище Варна Запад пристигнали 2 бр. контейнери, натоварени с общо 2 330 бр. колети /48 324, 20 бруто кг. Стока, обявена като „палмова мазнина. Ня 02.09.2021 г. за стоката е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система под МРН № 21BG0020020564226R0/02.09.2021 г., с представител „Варна Спед 2“ООД упълномощен пряк представител на получателя на стоката – дружеството въззивник „БИИЛИКОВА“ЕООД.
Стоката е описана в е/д 6/8 като „хидрогинирана палмова мазнина – I-SOС СBS 1167 бр. колета, PСF SF 38 1163 бр. колета, деклариран код по ТАРИК 1516209880, със ставка на мито по отношение на трети страни 10, 90 %, държава на произход Индонезия. Въз основа на тези данни са изчислени и заплатени държавния вземания в общ размер на 39 175, 84 лева – 12 839, 83 2 лева мито и 26 336, 01 ДДС.
Стоката е селектирана за проверка след извършен анализ на риска от митническите служители, поради което на 07.09.2021 г. и на 08.09.2021 г. от двата контейнера са взети сборни проби за изследване в ЦМЛ, за което са съставени Протокол за вземане на проба №23 – 21BG2000М039449/07.09.2021 г. и Протокол за вземане на проба №23 – 21BG2000М039629/08.09.2021 г.
Пробите са разпределени, пломбирани и изпратени за изследване в ЦМЛ – София, която излиза със становище, че въз основа на извършеното лабораторно изследване може да се направи заключение, че изпитаните проби представляват приготвена чрез текстуриране хидрогенирана фракция на палмистово масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството на модификатор на кристалната структура. Въз основа на така даденото заключение от ЦМЛ, е изготвено становище относно тарифното класиране на стоката от Дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно което същите попадат в обхвата на код по Тарик 1517 90 99 90, тъй като са претърпели по – напреднала от допустимите за декларираната позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло и неговите фракции, т. е. да ги текстурира.
Въз основа на определения от митническите органи тарифен код 1517 90 99 90 с по – висока ставка мито – 16% е следвало да бъдат заплатени държавни вземания в размер на 18 847, 45 лева и 27 537, 53 лева ДДС, като по този начин е избегнато частично заплащане на публични държавни вземания в размер на: 6 007, 62 лева мито и 1 201, 52 лева ДДС или общо 7 209, 14 лева.
С оглед на така установеното е достигнат извод за осъществено от „БИЛИКОВА“ЕООД митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците.
Поради това, на 10.02.2022 г. е съставен акт за установяване на митническо нарушение, с който против въззивника е възведено обвинение за извършена митническа измама, вследствие на невярно деклариран тарифен номер на стоката. Акта е съставен в отсъствие на нарушителя, който не се явил за съставянето му след надлежно отправена му покана, получена от него на 02.02.2022 г. Въз основа на така съставения АУМН е издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
В хода на проведеното съдебно следствие приобщени по реда на чл.
283 от НПК са писмените доказателства, приложени към АНП. Приети като доказателства по делото са и преводи на български език на документите, находящи се в нея на чужд език. Приети като доказателства по делото са и стандартите и методологията, по коиот е извършено изследването на процесните стоки в ЦМЛ, доказателства за акредитацията на ЦМЛ и използваните методи, както и на аналитичните апарати, с които е извършено изследването.
Съвкупността от събраните по делото доказателства не налага 3 различни от гореизложените фактически изводи, а така приетата за установена фактическа обстановка не се и оспорва от страна на въззивника.
Основните му възражения касаят вида на внесената стока, респ. правилното й класифициране в съответните тарифни позиции, поради което и по негово искане в хода на съдебното производство бе назначена СХЕ, чието заключение сочи следното:
- Не са налични доказателства за валидиране на методика РАП № 091 и калиобрационен статус на основно техническото средство, използвано за определянето на характеристика № 3 на изследваните проби – „Мастно киселинен състав“, респ. не може да се направи оценка на валидността на резултатите при определяне на характеристика № 3 „Мастно - киселинен състав“ от МЛЕ № 05_13..09.2021/ 22.12.2021 г. и МЛЕ № 06_13..09.2021/22.12.2021 г.;
- Начина за откриване на сорбитанов естер в мазнини е чрез използване на принципа на Високоефективната течна хроматография (HPLC), като има отделна процедура за предварителна пробоподготовка на пробата;
- Не са налични доказателства за валидиране на РАП № 51 и калибрационен статус на основното техническото средство, използвано за определянето на характеристика № 5 – „Съдържание на емулгатор: сорбитанови естери“, респ. не може да се направи оценка на валидността на резултатите при определяне на характеристика № 5 „Съдържание на емулгатор: сорбитаноеи естери“ от МЛЕ № 05J3..09.2021/22.12.2021 г. и МЛЕ № 06_13..09.2021/22.12.2021 г.;
- Няма стандартизиран метод за определяне на сорбитанов естер в мазнина;
- За да се твърди, че процесният продукт е претърпял допълнителна обработка чрез текстуриране, трябва да се докаже по - високо съдържание на сорбитанов естер, който в случая се проявява като текстуратор.
Вещото лице заключава, че по делото не са налични необходимите и достатъчни доказателства, за това дали процесният продукт може да се класифицира като допълнително модифицирано /текстурирано палмистово масло/фракция/, в който е вложен сорбитанов естер.
Изслушано в с.з. вещото лице отбелязва, че методиката, използвана в ЦМЛ за това дали стоката съдържа сорбитанов естер не е валидирана, не е стандартизирана, не е официализирана, както и че не й е бил предоставен документ за калибриране на техническото средство, поради което не може да се направи категорично заключение, че в изследваните проби се съдържа сорбитанов естер. Също така заявява, че няма стандартизиран метод и акредитирана лаборатория в страната за установяване наличието на сорбитанов естер и лимонена киселина. Поради тази причина вещото лице не е изследвало контролна проба от стоката, тъй като не би могло да установи наличието на такива нито в ЦМЛ, нито в частна независима лаборатория.
4
Уточнява, че проведеното в ЦМЛ изследване чрез пенетрация не би могло да установи промяната на кристалната структура на продукта, а само нейната твърдост. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, което е изготвено от независим от страните експерт – специалист в областта на химията. Не се констатират несъответствия между констативно – обстоятелствената част и даденото заключение, поради което оспорването от страна на проц. представител на въззиваемата страна е голословно и неоснователно.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Директора на ТД „Митница Варна“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ – 1091/32-246841/02.08.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗМ и ЗАНН. Описанието на нарушението, дадено в двата акта, макар и да не съответства напълно на състава на нарушението по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, в достатъчна степен индивидуализират обвинението, така че правото на защита на санкционираното юридическо лице не е било засегнато – същият е имал възможност да разбере, че му се възвежда обвинение за митническа измама, изразяваща се в избягване на пълно заплащане на митни сборове /мито/ и частично заплащане на други публични държавни вземания /ДДС/ вследствие на невярно деклариран тарифен номер на внасяната стока. Възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила не се правят и от въззивника.