Решение № 232 от 19.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пазарджик, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20265200500232 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и следващи от ГПК.

Образувано е по жалба от М. Г. К., С. З. К. и Г. З. К., и тримата чрез адв.Б. срещу постановление №66/20.02.2026 г. по изп.д.

№145/2025 г. по описа на ЧСИ Г. С., рег.№885, в частта за разноските.

Твърдят, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден дубликат на изпълнителен лист след проведена съдебна процедура по чл.409, ал.1 ГПК, при което било постановено да се издаде дубликат на изпълнителния лист само относно непаричния предмет, а именно определения начин на реално ползване на имота. Твърдят, че въпреки, че паричното задължение, присъдено с решение по гр.д.№1509/2014 г. на РС – Пазарджик било събрано по изп.д.№1236/2017 г. по описа на ЧСИ Д. С., взискателите са направили претенция за повторното му събиране пред ЧСИ Г. С., за което били начислени такси и разноски.

Отделно от това, не били описани подробно по вид основание и размер дължимите по ТТЗЧСИ такси и разноски, както и присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно, но ЧСИ не го намалил.

1

Изложени са подробни твърдения за неправилност и необоснованост и се моли за отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателите Л. Д. К. и Л. К. К. представят писмено възражение срещу жалбата, в което поддържат неоснователност.

В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и прецени приложените доказателства по делото, приема следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№145/2025 г. по описа на ЧСИ Г. С. е образувано по молба на взискателите Л. К. К. и Л. Д. К. срещу длъжниците Г. З. К., М. Г. К. и С. Г. К., въз основа на дубликат на изпълнителен лист от 27.06.207 г., издаден по гр.д.№1509/2014 г. по описа на РС – Пазарджик, за определяне начин на реално ползване на недвижим имот и разноски в размер на 300лв.

С постановление №2315/29.07.2025 г. са допуснати такси и разноски по изпълнителното дело, в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 1 896 лв.

Изпратени са покани за доброволно изпълнение до длъжниците, получени на 26.08.2025 г. от М. К. — лично, като съпруга на Г. К. и като снаха на С. К. със задължение да предаде.

На 29.08.2025 г. е депозирано възражение от длъжниците по изпълнителното производство срещу дължимите суми, в което се твърди за манипулация на гражданското дело пред РС - Пазарджик.

На 29.08.2025 г. е депозирана молба вх.№16365/29.08.2025 г. от длъжника С. К. за доброволно изплащане на дължимите от нея суми по изпълнителното производство на три части, като към молбата е приложено платежно за първата сума.

На 10.09.2025 г. е депозирана молба вх.№16594/10.09.2025 г. от 2 длъжника Г. К. за доброволно изплащане на дължимите от него суми по изпълнителното производство на равни ежемесечни вноски.

На 15.09.2025 г. е депозирана молба вх.№17091/15.09.2025 г. от длъжника М. К. за доброволно изплащане на дължимите от нея суми по изпълнителното производство на равни ежемесечни вноски.

На 18.09.2025 г. в отговор на подаденото възражение вх.

№16364/29.08.2025 г.,

ЧСИ изпраща уведомление изх.

№10250/18.09.2025 г. до длъжниците, в което е разяснен предмета на изпълнителното производство.

На 30.09.2025 г. е постъпило платежно нареждане от С. К. за доброволна вноска по дълга с вх.№18561/30.09.2025 г.

На 01.10.2025 г. е постъпило искане е вх.№18582/01.10.2025 г. от длъжниците в изпълнителното производство, с което молят да се удължи срока за изпълнението на решението на РС – Пазарджик относно прилагане на въвода /втори път/ от новата дата 18.09.2025 г.

На 20.10.2025 г. е постъпило платежно нареждане от С. К. за доброволна вноска по дълга с вх.№19349/20.10.2025 г.

На 21.11.2025 г. е постъпила молба вх.№20479/21.11.2025 г. от длъжниците чрез адв. Б., с която се иска прекратяване на изпълнителното производство в частта за паричното вземане, възстановяване на всички събрани суми, както и се възразява срещу допуснатите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, като прекомерно.

Към 20.01.2026 г. по изпълнителното дело от длъжниците е постъпила сума в общ размер на 2 778,67 лв.

След като е установено, че паричното задължение в размер на 300 лв. е било събрано по изп.дело №1236/2017 г. по описа на ЧСИ Д.

С., размера на дълга по изпълнителното дело при ЧСИ С. е намален със сумата от 300 лв. и свързаните с нея такси.

Актуализиран е размера на дълга на 2 657,16 лв., от които 1 896 3 лв. – адвокатско възнаграждение и 761,16 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ, при което надвнесената сума в размер на 121,52 лв. е постановено да се върне на длъжниците

С постановление №66/20.01.2026 г., обжалвано в настоящето производство, изпълнителното производство е прекратено в частта за паричното вземане, изменен е общия размер на паричното вземане, като е приспадната вече събраната сума от 300 лв. по изпълнително дело №20178890401236 по описа на ЧСИ Д. С., постановено е възстановяване на сума в размер на 121,52лв/62,13 евро, като по искането за възстановяване на останалата част от събраните суми е постановен отказ. Постановен е отказ за намаляване на допуснатото с постановление №2315/29.07.2025г. адвокатско възнаграждение.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдебният изпълнител е отказал да намали по реда на чл.248 ГПК.

В конкретният случай, паричното вземане от 300 лв., за което е образувано изпълнителното производство се установява, че е събрано по изпълнително дело №20178890401236 по описа на ЧСИ Д. С..

Установява се, че действията на пълномощника на взискателите по това изпълнително дело се изчерпват с подаването на молбата за неговото образуване и депозиране на едно писмено становище.

Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 г., съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 /2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. С оглед задължителния 4 характер на решението на СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. при определяне отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно, с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав, намира, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и възнаграждението е прекомерно, поради което следва да се намали до сумата от 400 евро /равностойност на 782,33 лв./ С оглед изхода на спора по приложението на чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде преизчислен и размерът на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, в т.ч. да актуализира дължимата сума за възстановяване, като ЧСИ изготви нова сметка.

Предвид горното жалбата е основателна и следва да се уважи в посочения смисъл.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Г. С., рег.№885, обективиран в разпореждане от 01.03.2022 г. по изп.д.№145/2025 г. по описа на ЧСИ С. да намали адвокатското възнаграждение от 1 896 лв., платено от взискателите на адв.Г., като на основание чл.78, ал.5 ГПК го НАМАЛЯВА от 969,41 евро / равностойност на 1 896 лв./ на 400 евро.

ВРЪЩА делото на ЧСИ С. за изпълнение на дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6