Решение № 28 от 11.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.а Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от И.а Димова Административно наказателно дело № 20243110202643 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. Р. Г. от гр. Шумен срещу Наказателно постановление № 24-8703-000583/11.06.2024г. на ВПД началник сектор в ОДМВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателното постановление, като го счита за необосновано и незаконосъобразно. Оспорва фактическите твърдения на наказващия орган. Изтъква, че е подал възражение срещу съставения му акт, в което е посочил и свидетел-очевидец на обстоятелствата, във връзка с които е санкциониран, но наказващият орган не е отчел показанията му. Намира, че е невъзможно извършването на вмененото му нарушение в конкретния пътен участък. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. П. Б. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни доводи за невъзможност да се извърши процесното нарушение, предвид специалните системи за сигурност против загуба на сцепление на четирите гуми, с които е оборудван 1 управлявания от жалбоподателя автомобил. Моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.05.2024г. около 11,37 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ М8 Компетишън“ с рег.№ В 4488 ТА по бул.“Сливница“ в гр.Варна, в посока ул.“Г.Бенковски“. В автомобила пътувал и св.Ф. Р. Т.. При излизане от кръговото кръстовище на посочения булевард с бул.“ Васил Левски“ жалбоподателят извършил маневра, като рязко подал газ и излязъл от кръстовището с висока скорост, което довело до загуба на контрол и приплъзване на задната част на автомобила.

Действията на водача били наблюдавани от свидетелите М. Й. Й. и С. М. В.служители в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВРВарна, които преценили, че се касае за т.нар. „дрифт“. Двамата настигнали жалбоподателя и го спрели за проверка. Във връзка с възприетото от посочените свидетели поведение на водача, на същата дата м у бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, несъответстващи на предназначението му за превоз на хора и товари.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след разглеждането им от назначена за целта комисия били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 11.06.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М. Й. Й. и С.

М. В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано 2 наличие на предубеденост или необективност у свидетелите- същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали.

Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.В., който непосредствено е възприел действията на жалбоподателя и движението на управлявания от него автомобил и е категоричен, че се касае за умишлено извършена маневра. Макар и да няма конкретни спомени от разглеждания случай, св.Й. предоставя обща информация относно начина на констатиране на този вид нарушения, като заявява, че е изключено съставеният от него акт да не отразява личните му констатации.

По делото като свидетел е разпитано и лицето Ф. Р. Т., който твърди, че жалбоподателят е подал повече газ, за да излезе по-бързо от кръговото кръстовище, тъй като имало опасност от настъпване на ПТП. Свидетелят обаче е близък приятел на жалбоподателя, което е основание за съмнение в достоверността на неговите показания и същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Поради това показанията му не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда, при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят.

При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите Й. и В. съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители. Този извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо мястоот изготвената от актосъставителя докладна записка, в която същият потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации. Следва да се отбележи, че в приложеното по АНП сведение, подписано от св.Т., се съдържат данни, които на практика потвърждават показанията на св.В., като се признава, че жалбоподателят действително е подал повече газ при излизането от кръговото кръстовище, при което задната му част е „поднесла“.

Доколкото както беше посочено по-горе св.Т. не се явява непредубеден свидетел, съдът не намира основания да приеме за достоверни твърденията му, че жалбоподателят е бил принуден да извърши маневрата поради възникнала опасност за движението, като кредитира твърденията на св.В., че се касае за преднамерено извеждане от контрол на превозното средство, довело до загуба на сцеплението на задните гуми. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че водачът не е вписал възражения в съставения акт и не е твърдял при проверката, че е предприел действия за избягване на ПТП, а не „дрифт“.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на 3 наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи. Този извод не се опровергава от изисканата справка от представителя на марка „БМВ“ за България, от която е видно, че процесният автомобил е оборудван фабрично със система „Динамичен контрол на стабилността“, която засича нестабилни условия на движение и спомага на превозното средство да остане стабилно. В справката изрично е включено предупреждение, според което системата не може да реагира независимо и подходящо във всички пътни ситуации и има опасност от инциденти. Видно е, че посочената система не може изначално да изключи загубата на сцеплението на гумите, като производителят обръща внимание на водачите да съобразяват стила си на шофиране с пътните условия. Следва да се отбележи и че твърденията, че приплъзването на автомобила е невъзможно, се опровергават както от изложеното от св.Т. в подписаното от него писмено сведение, така и от изявленията на самия жалбоподател във възражението срещу акта, в което признава, че гумите на автомобила му са се приплъзнали.

При това положение съдът не констатира основания за съмнение във фактическите твърдения на наказващия орган, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и счита същите за безспорно доказани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з4 1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си, а именно- посочено е, че водачът е извършил резки маневри, като преднамерено е извел превозното средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми. Макар и да няма конкретни данни жалбоподателят да е въртял автомобила в полукръг, както е посочено в наказателното постановление, включването на такова твърдение в обстоятелствената част на НП не рефлектира съществено върху цялостното описание на нарушението и не е дотолкова съществено, че да накърни процесуалните права на санкционираното лице.

Следва да се отбележи, че некредитирането на определени доказателства не представлява процесуално нарушение, поради което наказващият орган не търпи упрек за това, че не е приел за достоверни показанията на св.Т.. Също така сведенията на посочения свидетел не са игнорирани, а изрично са обсъдени от специално назначената по случая комисия, със становището на която наказващият орган е приел да се съгласи.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че бул.“Васил Левски“ и бул.“Сливница“ в гр.Варна са отворени за обществено ползване. От показанията на свидетелите Й. и В., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че жалбоподателят е използвал кръговото кръстовище между посочените булеварди не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин Г. е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието „дрифт“, използвано в наказателното постановление. Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В 5 практиката си ВАдмС изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от 20.04.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 464/2022 г.). Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП - становище, което се споделя изцяло и от настоящия състав. (В тази насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 346/2022 г. и мн.др.) Съдът намира за необходимо да изтъкне, че при възникване на опасност за движението (каквато се твърди от страна на жалбоподателя, че е била налице), задълженията на водача са да намали скоростта на движение и дори да спре, а не да извършва резки маневри и да подава допълнително газ, каквито действия обективно са били извършени. Следователно дори и твърденията на св.Т. в тази насока да бъдат кредитирани (за което, както беше посочено по-горе, липсват основания), това не би обусловило отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за обективираното от него противоправно поведение.