Решение № 13968 от 17.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13968 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20241110174286 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 405442/12.12.2024г. на ищцата А.

Н. И. срещу „****“ ЕООД, с която са предявени главен установителен иск по чл.22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит № ****/08.12.2023г., както и евентуален установителен иск по чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 10а, ал.2 ЗПК за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на такса за експресно (бързо) разглеждане, предвидена в същия договор за кредит. Предявен е и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84,73 лева (след допуснато по реда на чл.214 ГПК изменение на частичния иск от 5 лева като част от вземане в общ размер на 84,73 лева чрез увеличаване на неговия размер с протоколно определение от 22.05.2025г., въз основа на молба от 19.05.2025г., който след допуснатото изменение се счита предявен в неговия пълен размер, а не като частичен), представляваща недължимо платена сума от ищеца по договора за кредит с № ****/08.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2024г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 08.12.2023г. между страните е сключен договор за паричен заем № ****, като страните се договорили отпусната сума да е в размер на 400 лева. Било уговорено, че ГПР е в размер на 49,7 %, а ГЛП – в размер на 40,97 %, а отделно от това било записано, че кредитополучателят дължи и заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 84,73 лева. Крайният срок за погасяване на кредита настъпвал на дата 07.01.2024г.

Поддържа се, че ищцата е погасила цялата сума по договора за кредит в размер на 498,21 лева, в т.ч. и таксата за експресно (бързо) разглеждане. Според ищцата така сключеният договор е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като бил погрешно посочен размерът на ГПР, доколкото действителният такъв бил в пъти по – висок и надхвърлял максималният размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Таксата за експресно (бързо) разглеждане се явявала разход и следвало да бъде включена в размера на ГПР, но това не било сторено, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид това, ищцата поддържа, че неправилното посочване на годишния процент на разходите следва да се приравни на неговото непосочване, поради което това се явява основание за 1 нищожност на целия договор за кредит. Допълва, че е нищожна и самата клауза, в която е уговорено заплащането на такса за експресно (бързо) разглеждане, предвид изричната забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК за събиране от страна на кредитора на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Таксата за експресно (бързо) разглеждане не представлявала допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като била свързана с основната престация на заемодателя по отпускане и администриране на заема, като същата се явявала начин, по който кредиторът да си набави допълнителни средства. Предвид недействителността на договора за кредит и на клаузата за експресно (бързо) разглеждане, заплатените суми по договора за такса за експресно разглеждане се явявали платени при начална липса на основание и подлежали на връщане, поради което предявява иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови сумата от 84,73 лева – след допуснатото изменение на иска. Ищцата моли предявените искове да бъдат уважени, като е заявила и претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „****“ ЕООД, с който оспорва основателността на предявените срещу него искове. Не оспорва сключването между страните на договор за кредит № ****/08.12.2023г. в размер на 400 лева. Общият размер на кредита, ведно с всички такси и лихви, възлизал на сумата от 498,21 лева. Заявената сума била отпусната от ответника на 08.12.2023г. по сметка на каса в „****. Ответникът оспорва ищцата да е заплатила сумата от 498,21 лева за погасяване на кредита, като в тази връзка твърди, че на 10.12.2023г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 485,63 лева, включваща 400 лева – главница, 9,90 лева – лихва и 84,73 лева – такса за експресно (бързо) разглеждане, с която погасила изцяло задължението си по процесния договор. Твърди се, че искът за недействителност на договора за кредит е неоснователен, тъй като в него по ясен начин били посочени както размерът на ГЛП, така и размерът на ГПР.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисквала размерът на годишния процент на разходите изобщо да не е посочен, за да се приеме, че договорът е нищожен, като в случая това не било така. Поддържа, че е спазено и изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Излага съображения, че преди подписване на договора на ищцата е бил представен стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата относима към кредита информация, в т.ч. ГЛП, ГПР и размер на таксата за експресно (бързо) разглеждане. Ответникът твърди, че в процесния случай ищцата изрично е заявила, че желае да ползва услугата за експресно разглеждане, като по този начин си е гарантирала, че искането й ще бъде проверено и ще получи отговор в рамките на 15 минути, а не както е в общия случай – в рамките на 7 дни, поради което за тази услуга е била начислена допълнителна такса. Тази услуга не била задължително условие за получаване на заявената сума, поради което не следвало да се взима предвид при определяне на ГПР, като освен това не противоречала и на чл.10а ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Страната претендира и разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № **** от 08.12.2023г., от който се установява, че на посочената дата между ищцата А. Н. И. (кредитополучател) и „****“ ЕООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 400 лева, със срок на издължаване от 30 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 41,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,70 %.

Дължимата договорна лихва възлиза на 13,48 лева, като е уговорена и такса за експресно (бързо) разглеждане в размер от 84,73 лева и обща дължима сума от 498,21 лева.

Представени са и приложимите към процесния договор Общи условия, като в 4.2 4.5 от същите е посочено, че кредиторът дава възможност на заемополучателя да заяви 2 незадължителна допълнителна услуга „бързо разглеждане“, гарантираща обработка на искането на заемополучателя в рамките на 15 минути от депозиране на искането, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. За посочената допълнителна услуга заемателят дължи такса, изчислявана спрямо сумата по кредита и периода на договора. Изрично е посочено (чл. 4.5), че тази услуга не е задължително условие за получаване на кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя да получи кредит.

В чл. 7.1 от Общите условия (изчисление на ГПР) е предвидено, че Годишният процент на разходите представлява процент, отразяващ разходите по кредита за кредитополучателя, настоящи и бъдещи (лихви, други перки и косвени разходи, комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, както и че ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени му по негово искане.

Установява се от разписка № ****** от 08.12.2023г., че ответникът е превел чрез „Изипей“ в полза на ищцата уговорената главница по договора в размер на 400 лева, а от разписка № 0400020573684762 от 10.12.2023г. се установява, че ищцата е превела отново чрез „Изипей“ на ответното дружество сумата от 485,63 лева с основание - кредит № **** с падежна дата 07.01.2024 г. Тези факти не се оспорват от ответника и се потвърждават от представената от последния справка за погасени задължения по кредита.

По делото е изслушано и прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че отразеният в процесния договор за кредит ГПР от 49,70 % не включва като компонент таксата за бързо разглеждане. Размерът на ГПР, ако в него се включи и таксата за допълнителна услуга за бързо разглеждане, ще възлиза на 260,46 %. По процесния договор ищцата е заплатила на 10.12.2023г. обща сума в размер от 485,63 лева, от която 400,00 лева – главница; 0,90 лева – възнаградителна лихва и 84,73 лева – такса за бързо разглеждане.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит № ****/08.12.2023г., в който е било уговорено заплащането на такса за експресно (бързо) разглеждане в размер на 84,73 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е от ищцата главен установителен иск с правно основание чл.22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ****/08.12.2023г., както и евентуален установителен иск по чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 10а, ал.2 ЗПК за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в същия договор за кредит.

Предявен е и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84,73 лева (след допуснато по реда на чл.214 ГПК изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер с протоколно определение от 22.05.2025г.), представляваща недължимо платена сума от ищеца по процесния договор за кредит № ****/08.12.2023г., ведно със законната лихва.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за предоставяне на потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, включително и уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане в твърдения размер, както и че е платил исковата сума в полза на ответника на основание процесния договор.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание 3 за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на извършеното плащане.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищцата А. Н. И. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „****“ ЕООД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът „****“ ЕООД се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.